РЕДЖИ И ХЮС (За цената на американската мечта)

РЕДЖИ И ХЮС (За цената на американската мечта)
28-07-2019г.
26
Гост-автор

Реджи и Хюс са млади момчета.

Работят заедно от деца.

Работят шест дни в седмицата, на седмия почиват.

Работният им ден е 12 часа.

Печелят горе-долу добре.

Могат да си позволят бира и нещо отгоре в почивния ден.

Не се оплакват.

Не смятат, че животът е несправедлив.

Нямат време да мислят за това, защото в работен ден поръчките валят една след друга.

Бяха пробвали доста професии, преди да се ориентират към магията, наречена верига за бързо хранене.

„Един двоен без сос, два нормални, вторият без лук, къде ми е кóлата, може ли повече картофки, кви са тия домати, бе…“

Разбира се, и двамата мечтаят за собствена верига.

Бяха разбрали, че хората от 21 век се хранят на улицата.

Тази идея за храненето, комбинирано с бързо ходене беше превзела света и те смятаха да се възползват от това.

Разпределили са си функциите до съвършенство.

Когато работят, почти не говорят.

От време на време свалят шапките с козирки, трият потта със салфетки, те оставят бели хартиени снежинки по влажните им лица и клиентите се смеят.

Вечер, когато са скапани от жегата и работата, пак са заедно в квартирата.

Реджи клюмва на първото питие и заспива насред фъстъците, а на Хюс краката му омекват по средата на втората бира.

Реджи и Хюс обичат страната си.

Смятат я за велика.

Навремето техните прадеди са дошли неканени тук.

Управлявали са я с пълни права столетия.

За добро или лошо са оставили огромен отпечатък върху нея и са я преобразили по свой начин.

Тези безметежни времена са отминали много преди Реджи и Хюс да се родят.

Днес малцинството, което прадедите им са управлявали има думата в управлението и се опитва да доминира в обществото.

Сега хората на Реджи и Хюс са малцинство.

И като такива имат доста права и свободи, заради което хората които мислят, че ги управляват им завиждат и ги мразят.

Реджи и Хюс не се интересуват от политика.

Никога не са гласували – нито за президент, нито за кмет на прекрасния град, в който живеят.

Те се интересуват единствено от бизнеса си.

И от момичета.

Когато работата им стане непосилно много, наемат допълнителен работник – Дениз.

Дениз е по-малък от тях и от време на време, когато закъснява със сосовете, зеленчуците или пържените картофки един от двамата го пляска зад врата, но лекичко.

Дениз е от новите млади, които вярват, че малцинствата са на ред да получат, това, което дълго време им е било отказвано.

Има дълга коса на плитка, татуировки и обеца.

Доста религиозен е за възрастта си – религията на неговите хора е доста по-различна от обявената за официална в страната.

Вечер, когато стъпките на хората по булеварда почти затихнат и неонът, който се отразява в асфалта даде неизменния измамен блясък на града, двамата започват да чистят бараката, в която минава половината от живота им.

Единият хваща телената четка, а другият маркуча.

Малката барака за дюнери затваря около 10 вечерта.

Реджеб и Хюсмен сядат на пейката пред нея, палят по една цигара и Реджеб, като по-голям изрича паролата:

- О gün gitti ...

После разговорът продължава на чист български...

Допушват цигарите и тръгват бавно към квартирата, където Реджи клюмва на първото питие и заспива насред фъстъците, а на Хюс краката му омекват по средата на втората бира.

АВТОР: Неделчо Михайлов

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.