58 години от смъртта на легендарния войвода Мамин Кольо

58 години от смъртта на легендарния войвода Мамин Кольо
01-08-2019г.
99
Гост-автор

* Изтоник: Памет Българска

На 30 юли 1961 г. в град Хасково умира Никола (Кольо) Коев Николов, по-известен като Мамин Кольо.

Той е български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свобода на Македония и Одринско.

Никола Коев е роден в Хасково през 1880 година.

Братов син е на прословутия войвода - Тане Николов.

Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 г. служи в 10-ти пехотен родопски полк.

Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония.

През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов-Алябака.

По-време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов- Попето, запалват Крушевската жандармерийска казарма.

След потушаването на въстанието Мамин Кольо се прибира в България.

В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите ги заловят и осъждат.

Шест месеца по-късно, без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите.

Мамин Кольо се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев.

След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана.

От 1912 година Мамин Кольо е подвойвода и байрактар в четата на чичо си - Тане Николов.

Участва в Балканската война.

При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.

През зимата и ранната пролет на 1913 г. е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.

След освобождението на Западна Тракия, Мамин Кольо се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско и от 1914 до 1919 г. живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар.

През периода 1920 - 1924 г.сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.

След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов.

От 1949 до смъртта си през 1961 живее в родния си град Хасково.

Мамин Кольо е колоритна личност, която се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпява в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище – от Гора до Северна Добруджа.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.