Актуално
В съвременния политкоректен свят е огрoмна смелост тезата на Куби, че враговете на християнството и християнската култура крадат нашите деца чрез хедонистична задължителна сексуализация в детските градини и училища и това се случва с помощта на държавата. Всеки отпор на тази тенденция се сблъска със социален натиск, забрани и тормоз в социалните мрежи, и дори криминализиране на казуси по новоизмислени закони.
ГЛОБАЛНАТА СЕКСУАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

Лентата | 15/08/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Габриеле Куби е световно призната немска социаложка, автор на 11 книги, майка на 3 деца, католичка, родена в Констанц, Германия през 1943-та година.
Един от най-значимите й трудове, вече наличен и на българския книжен пазар, е книгата й „Глобалната сексуална революция -  Унищожаване на свободата в името на свободата“, която се появи логично след предходната - „ Джендър революцията – релативизъм в действие“.
Тези две книги на Куби са абсолютно нужни за четене в контекста на изключително ожесточения обществен псевдо разговор по темата – джендър идеологии, Истанбулска конвенция, Стратегии за детето и т.н.
Lentata.com отново ви обръща внимание именно върху работата на Куби, за да стъпим на нейните задълбочени и аргументирани изследвания върху проблемите и съвременните схващания за пола, от които изтънчено произхождат политическите стратегии, лобизъм и неолиберална дитактура върху обикновения, традиционен, християнски човек, на които ежедневно ставаме свидетели.

***

СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ПОХИЩАВА ДЕЦАТА НИ...

В първата част на този материал, ви припомняме едно видео, в което Габриеле Куби говори за опасността от сексуалното образование на децата ни и неговите скрити цели и фатални пoследици.

Куби казва – „за да имаме пълноценен и щастлив живот, към което всички се стремим, този живот трябва да се основава на истината. Ако създадем идеология, която отрича истината, ние, в нашия личен живот, ще трябва да платим цената“.
И това не са абстрактни и непроверени думи. Съвсем не. Немската социоложка прави историческа съпоставка между еничарството в Османската империя и актуалната ни социална ситуация днес, за която Куби е категорична – „Живеем в подобен вид война“.

В съвременния политкоректен свят е огрoмна смелост тезата на Куби, че враговете на християнството и християнската култура крадат нашите деца чрез хедонистична задължителна сексуализация в детските градини и училища и това се случва с помощта на държавата.

Всеки отпор на тази тенденция се сблъска със социален натиск, забрани и тормоз в социалните мрежи, и дори криминализиране на казуси по новоизмислени закони.

Цялата лекция на Габриеле Куби може да изгледате във видеото, с български субтитри, дълго повече от час.

Но, ако имате търпението да го изгледате, ще се убедите в основателността на тревогите на мнозина български родители – какво се случва с децата ни и какво е тяхното бъдеще.

Тук ви предлагаме откъс от книгата „Глобалната сексуалан революция“, издадена в Германия през 2012-та година, публикуван в брой на списание „Християнство и култура“ от 2015-та.

Цялата книга може да намерите на книжния пазар у нас, от издателство „Омофор“.

Габриеле Куби

 ОТ ФЕМИНИЗЪМ КЪМ ДЖЕНДЪР ИДЕОЛОГИЯ

 С отричането на природата в човека се обърква и става непрозрачна не само целта на външното овладяване на природата, но и целта на собствения живот. В мига, в който човекът изолира от себе си съзнанието за самия себе си като някаква природа, стават невалидни всичките цели, заради които той живее.

Никога преди в историята властовите елити не са се одързостявали да променят половата идентичност на мъжа и жената чрез политически стратегии и законови мерки. За целта им липсваше ноу-хауто на социалното инженерство. Тъкмо това се случва днес пред очите ни в глобален мащаб.

Тази борба се води под прикритието на равнопоставеността на жените и мъжете, което всъщност се оказва един тактически преходен стадий.

 Над 150 години продължава борбата на жените за равнопоставеност. Жените имат добри поводи да разклатят господстващите социални структури, защото отчасти и през ХХ век те не могат:

– да учат в гимназия или университет;

– да участват в избори;

– да си откриват банкова сметка;

– (или рядко могат) да упражняват професия;

– да заемат обществени длъжности и водещи позиции;

– да следват артистичното си призвание, без да са подложени на обиди.

 Надмощието на мъжа бива оправдавано дори с теории, които представят жената като умствено ограничена. Срещу тези условия жените започват да се бунтуват през XIX век, понеже условията на производство са се променили и е изчезнала ролята на жената като грижеща се за голямо семейство.

Първо образованите жени от средната класа призовават за равни права, организират се в християнски женски съюзи и се обявяват за защита на майчинството и семейството. Те не желаят борба между половете, не желаят разделяне на сексуалността от майчинството. Те желаят политически права, право на образование и по-добри социални условия. Днес в западния свят тези искания в голяма степен са изпълнени. С комунистическия отпор срещу ранния капитализъм през XIX век възниква и социалистическо движение. Маркс и Енгелс подхващат женския въпрос и го изопачават в класов въпрос.

 Енгелс настоява за:

  1. премахване на семейството;
  2. еднакво включване на мъжа и жената в работния процес;
  3. обществено възпитание на децата.

Промяната към радикален феминизъм До пълен преврат, дори до рухване на християнско-западния фундамент на обществото доведе борбата за „сексуално самоопределение” на жената чрез легализиране на предпазването от бременност и аборта. Симон дьо Бовоар е в основата на обрата към радикален феминизъм с прочутото си изречение: „Жена не се раждаш, а по-скоро ставаш”. Последва забележителна динамика: на унижението и обезценяването на мъжа от радикалния феминизъм мъжете отвърнаха с чувство за вина и доброволно отстъпление. Вижте, сякаш казаха те, ние съвсем не сме толкова лоши, ние сме симпатични и чувствителни.

Ала лидерките на често еднополово ориентираните радикални феминистки не се задоволиха с това. Те заявиха, че ще извоюват още повече „равноправие” за жените. В действителност обаче те воюваха срещу брака, срещу семейството, срещу детето, срещу жената като майка, за пълната дерегулация на сексуалността. Те воюваха срещу всичко, което е отказано на лесбийките. Те воюваха за преобразуване на обществото, което окончателно ще го освободи от ненормалността, „деконструирайки” полярната полова идентичност на мъжа и жената и „принудителната хетеросексуалност”.

Деконструкция на половата полярност

За да наложат това в обществено-политически план, беше нужна една нова дума, защото езикът не само отразява реалността, той я и създава. Вълшебната дума беше джендър (gender). Старата дума sex (пол) трябваше да бъде заменена от нова, защото дотогава на въпроса: „Какъв е вашият пол?”, на хората им хрумваха само два отговора: мъж или жена. Преди културно-революционната апроприация джендър беше невинен граматичен израз за рода на една дума – който в немския език може да бъде мъжки, женски и среден – и притежаваше чисто граматическо значение.

Личността не трябва задължително да е жена, а човекът – мъж.

В пълния речник на Лангеншайд от 1978 г. джендър се превежда по следния начин: 1. лингв. пол: мъжки (женски и среден). 2. разг. и хуморист. (мъжки или женски) пол (човек).

Разговорното и хумористично определение за пол на човека сега получава задачата да конструира един социален пол, който да се мисли като независим от биологичния пол. Без съмнение съществуват културни и исторически вариации в социалния облик на мъжко-женската полова полярност. С това се занимават социолози и етнолози. Ала тези вариации отменят двуполовостта толкова, колкото променливото време отменя факта на нощта и деня.

Понятието джендър (родов пол) беше въведено, за да постигне точно това – чрез политическата борба да „разколебае”, „дестабилизира”, „деконструира” половата полярност.

Това трябваше да се превърне в мейнстрийм, в неопровержим Zeitgeist (дух на времето). Само какво начинание!

Колко големи трябва да са бремето на страданието и копнежът по нормалност, за да искат те да подчинят неотменимите природни норми на произвола на човешката свобода във взимането на решения!

Вече е налице един проект, който отваря пред нехетеросексуалните възможността да изтласкат чрез активизъм проблемите със своята идентичност.

В „обществото” на активистите е добре дошла не само всяка сексуална ориентация и практика, тук можеха да се получат пари и власт: пари текат в милионни потоци от кранчетата на ООН и ЕС към ЛГБТИ организациите, които ускоряват джендър мейнстрийма. (ЛГБТИ е възприетото международно съкращение за лесбийки, гей, би-, транс- и интерсексуални.)

По-умните, академично образованите, получиха власт в международните организации, в университетите, медиите и съдилищата.

Подривната джендър теория на Джудит Бътлър

Главната идеоложка на джендър теорията е Джудит Бътлър, родена през 1956 г. Тя израства в САЩ в образовано еврейско семейство с унгарско-руски произход. През 1984 г. Йейлският университет  присъжда докторска титла за дисертация върху понятието за желанието при Хегел. Тя е професор по реторика в Университета Бъркли. От 2006 г. заема катедрата по философия „Хана Аренд” в European Graduate School в Швейцария.

Един посредствен ум не би дръзнал да нападне половата полярност и цялата културна традиция на нашата земя с намерението да ги разбие.

Джудит Бътлър е лесбийка. Очевидно тя усеща двуполовостта като затвор, като ограничение на свободата, като дискриминация чрез природата. Опитът на лесбийка, която приема ту мъжка, ту женска роля, изглежда определя нейното мислене повече от факта, че всяка нейна клетка, телосложението, органите и гласът са женски и биват разпознати от всеки като женски. Нейната публикувана през 1990 г. книга Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity излезе в превод на немски през 1991 г. в издателство „Зуркамп”. Това е основополагащото произведение на джендър идеологията. Бътлър изпитва безпокойство от порядъка на пола и желае, както обяснява в предговора, да го докара до безпокойство. Нейният въпрос е: „Какъв е най-добрият начин да се внесе безпокойство в категориите на родовия пол, които поддържат родово-половата йерархия и принудителната хетеросексуалност? ...

Задачата на това изследване е да се центрира върху и да децентрира такива дефиниращи институции: фалогоцентризма и принудителната хетеросексуалност … успешно да разстройва строгите и йерархични сексуални кодове“ .

За целите на подривността на съвременния ред на пола авторката постструктуралистка развива сложна теория, която, опакована в един философски изкуствен език, се стреми да разклати устоите на човешкия ред чрез подривно пре-означаване и размножаване отвъд бинарната рамка на половите идентичности.

Ако беше изказала своите схващания с прости думи, всеки би разбрал, че тя се е сбогувала с реалността, но тъй като обвива деструктивната си мисловна конструкция в сложна философска, трудно разбираема терминология, читателите и слушателите навеждат страхопочтително глави.

Джудит Бътлър казва: „Биологичният пол” е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират „биологичния пол” и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми ”.

Феминизмът и подриването на идентичността. 

Полът е една фантазия, нещо, в което вярваме, защото често ни е повтаряно. Родовият пол (джендър) не е свързан с биологичния пол, той не играе изобщо никаква роля, той възниква само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват.

През погледа на Джудит Бътлър идентичността е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време. В табуто върху кръвосмешението Бътлър вижда причина за фантазмата на половата идентичност като мъж или жена и причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно то трябва да се премахне.

Тя казва: „Табуто върху кръвосмешението е юридически закон, който едновременно забранява кръвосмесителните актове и конструира някакви родово-полово белязани субективности чрез механизма на принудителна идентификация… Табуто върху кръвосмешението не само забранява сексуалното съединяване на членове от една и съща родствена линия, но включва и табу върху хомосексуалността”

Ако пол изобщо не съществува, тогава феминистките, които се борят за надмощието на жената, имат проблем. Или искат да разширят властта на жената за сметка на мъжа, или искат да премахнат половата полярност изцяло и да предоставят свободния избор на индивида.

Бътлър осъзнава проблема и пита: „Каква нова форма на политика изплува, когато идентичността като обща почва вече не ограничава дискурса относно феминистката политика? … Дали феминистичната политика би могла да мине без субект в категорията „жена(и)”.

И макар тя да работи тъкмо в тази посока, успокоява сподвижничките си феминистки, че „е все така смислено стратегически или временно – да се позовеш на жените, за да издигнеш претенции, че ги представяш”.

Ала ликвидирането на половата идентичност е същинската цел, защото едва тогава индивидът ще се еманципира от диктатурата на природата, ще осъществи пълната свобода на избора и подлежащото на промяна по всяко време самоизмисляне. Само докато има жени, жените могат да бъдат потискани; само докато има „хетеросексуална принудителна нормалност”, могат да бъдат обособени „други форми на желанието”.  

Бътлър критикува „фундационалисткото разсъждаване върху политиката на идентичността”. То било склонно да приеме, че най-напред трябва да е налице идентичност, за да могат да бъдат изработени политически интереси и след това да бъде предприето политическо действие. За Бътлър е другояче: „не е нужно да съществува някакъв „действащ зад действието”; „действащият” се конструира променливо във и чрез действието” .

Такова мислене води до твърдението, че съществуват не два, а четири пола според сексуалната ориентация.

Следователно според Джудит Бътлър на всяка цена съществува идентичност, но тя не се определя от мъжката или женската битност, а от сексуалната ориентация дали човек е гей, лесбийка, би-, транс., интер- или по друг начин сексуален. Бътлър редуцира идентичността на човека, която се формира под многобройни въздействия, към които принадлежат неговите пол, семейство, култура и религия, до свободно избираема и променлива сексуална ориентация.

Семействата според Бътлър се определят вече не от брака и произхода, а чрез произволни актове на временна принадлежност.

В паралелния свят на Бътлър децата не се зачеват, а се „проектират” („designed”) и се отглеждат с помощта на всякакви технически възможности като даряване на семенна течност, сурогатно майчинство, изкуствена утроба и генна манипулация. Бътлър се смята за най-значимата теоретичка на куиър теорията. Както и джендър, куиър е дума, конфискувана за нови съдържания.

Думата queer трябва да неутрализира зависимостта от понятия, които дори при отрицанието на хетеросексуалността все пак я предполагат, като лесбийски, гей, би- и транссексуален.

Куиър е просто всичко, което не е straight (нормален = хетеросексуален). Полярността на хетеро- и хомосексуалност трябва да бъде отстранена в полза на пълната отмяна на половата идентичност, защото едва тогава „хегемонията на принудителната хетеросексуалност” може да бъде напълно преодоляна и човек ще получи пълната свобода на самоизмислянето.

Нека отново потърсим съвет от речника на Лангеншайд.

Тук думата queer e преведена по следния начин:

  1. странен, необикновен, особен, чудат.
  2. вулг. гаден, подъл, фалшив.
  3. разг. съмнителен, подозрителен…
  4. 4. налудничав, смахнат.
  5. 5. пиян, педерастичен. 

Странно, необикновено и особено в действителност е това, че тези начини на поведение и качества са добили статуса на внушителни научни теории и queer studies се преподават в университетите като част от gender studies.

Да обобщим какво твърди джендър теорията: биологичният пол на човека като мъж или жена няма значение за неговата идентичност, а представя „диктатурата на природата” над свободната самоидентификация на човека, диктатура, от която човек трябва да се освободи.

Идентичността на човека се определя по-скоро от неговата произволна сексуална ориентация и затова е гъвкава, променлива и многообразна.

 Илюзията, „фантазмата” на двуполовостта се създава чрез табуто върху кръвосмешението в семейството и чрез езикови определения като мъж и жена, баща и майка, които трябва да бъдат неутрализирани в полза на свободното самоизмисляне.

Хетеросексуалните „сигнатури” на обществото трябва да се изличат във всички области. Мъж и жена, брак и семейство, баща и майка, сексуалност и плодовитост нямат право на естественост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над жената и на хетеросексуалността върху всички други форми на сексуалност. Това трябва да се унищожи из корен.

 Странно, необикновено и особено е, че „субверсивната” теория на Джудит Бътлър и на нейните учители и съратници10 се приветства, насърчава и подкрепя от академичните елити на този свят.

На 11 септември 2012 г. тя получава наградата „Теодор В. Адорно” от 50 000 евро.

 Днес международните организации като ООН и ЕС и фондациите, разполагащи с милиарди, сами осъществяват подривна дейност и насилват света. Чий интерес ги мотивира?

За 20 години джендър идеологията стана господстваща. Финансирани от държавата „центрове по джендър компетентност” се грижат за претворяването в политика.

В университетите бе наложен новият предмет gender studies/queer studies – с бързо нарастване на местата.

Джендър идеологията се представя на младото студентско поколение като достижение на модерното мислене.

Персоналът на служби, стопански предприятия и образователни институции се приучва на джендър.

Всичко това се случва, без да има публичен дискурс за това нито в парламента, нито в медиите. Никой не знае какво е джендър, но въпреки това джендър става мейнстрийм...

***

 



 



 

 



Други статии от този автор



Коментари