Епископ Шнайдер: Ватиканът предаде Иисус Христос като Единствен Спасител на човечеството

Автор: Даян Монтагна, lifesitenews.com

Разпространяването на този документ в невярната му форма ще „парализира мисията на Църквата at gentes” и ще „задуши горещата ѝ ревност за проповядване на всички хора“, каза епископ Шнайдер. Той добави: „Опитите за мир са обречени на провал, ако не са в името на Иисус Христос“.

 „Висша Комисия“

 Преди месец Ватиканът обяви, че в Обединените Арабски Емирства е била учредена мулти-религиозна „Висша Комисия“, чиято цел е да приложи документа „За братство между хората за световен мир и съвместно съжителстване“, който папа Франциск е подписал на 4 февруари 2019 г. в Абу Даби, заедно с Ахмад ел Тайеб, Велик имам на Ал Ажар, по време на тридневна апостолическа визита в Арабския полуостров.

 Членове на седемчленната комисия  (католици и мюсюлмани), включително личният секретар на папа Франциск, брат Йоанис Лази Гаид и президентът на понтификалния съвет за междурелигиозен диалог, архиепископ Мигел Анхел Аюсо Хихот.

В изявление от 26. Август, говорителят на Ватикана Матео Бруни каза, че папа Фрнациск „насърчава усилията на Комисията за запознаване с Документа; той благодари на ОАЕ за демонстрираното твърдо обвързване към братството между хората и изразява надеждата, че подобни инициативи могат да се породят в цял свят“.

 Противоречив документ

 Документът от Абу Даби буди противоречие с твърдението, че „плурализмът и разнообразието“ на религиите е по „Божия воля“.

 Пасажът, будещ противоречие, гласи:

 Свободата е право на всеки човек: всеки индивид се радва на свобода на вярване, мисъл, изразяване и действие. Плурализмът и разнообразието на религии, цвят, пол, раса и език са пожелани от Бог според Неговата Премъдрост, чрез която Той създаде човешките същества. Тази Божествена мъдрост е източникът, от който произлиза правото на свобода на вярването и свободата да бъдеш различен. Поради това, фактът, че хората са принуждавани да се присъединят към определена религия или култура, трябва да бъде отхвърлен, както и налагането на културен начин на живот, който другите не приемат.

 На 1 март 2019 г. по време на визита ad limina на епископите от Централна Азия в Рим, епископ Шнайдер, чийто диоцез се намира сред преобладаващо мюсюлманска нация, изразява загриженост относно тази формулировка пред папа Франциск. Папата казва, че разглежданата фраза за „разнообразието на религиите“ означава „по Божие допущение“ и дава изрично позволение на епископ Шнайдер и на други присъстващи епископи, да цитират неговите думи.

Епископ Шнайдер на свой ред моли папата да разясни изказването си официално

 Папа Франциск като че ли представя неофициално разяснение по време на своята обща аудиенция в сряда, 3 април 2019 г., но никакво официално пояснение или пък корекция на текста не са правени до момента.

 В това ексклузивно интервю епископ Шнайдер разкрива нови детайли относно прекия си разговор със Светия отец на срещата от 1 март. Той споделя и мнението си за неофициалното пояснение, което папата дава на общата аудиенция на 3 април и тежестта на факта, че „Висшата Комисия“ е назначена да приведе в действие документа от Абу Даби, без да е направена официална поправка на спорния пасаж.

 Според епископ Шнайдер, с въвеждането на документа от Абу Даби без поправка на неверните твърдения относно разнообразието на религиите, „църковните деятели не само предават Иисус Христос като единствен Спасител на човечеството и необходимостта от Неговата Църква за вечно спасение, но също така извършват велика несправедливост и грях срещу любовта към ближния“.

 Ето и нашето пълно интервю с епископ Шнайдер.

 - Ваше Преосвещенство, беше ли изяснението на папа Франциск на общата аудиенция от 3 април 2019 г. достатъчно според Вас? И какво мислите Вие за неговите забележки?

 - На Общата аудиенция в сряда, 3 април, папата каза тези думи: „Защо Бог допуска много религии? Бог пожела да допусне това: схоластическите теолози го описваха като Божествената volunta permissive “допущение“. Той е пожелал да допусне тази реалност – съществуват много религии.“

За жалост папата не направи никаква забележка за обективно неверната фраза от документа от Абу Даби, която казва: „Плурализмът и разнообразието на религиите, цветът, полът, расата и езикът са пожелани от Бог в Неговата премъдрост.“

 Тази фраза сама по себе си е погрешна и противоречи на Божественото откровение, понеже Бог ни е открил, че Той не желае различни религии, а само едната религия, което ни заповядва в Първата заповед от Декалога: „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.“ (Изх. 20:2-5). Нашият Господ Иисус Христос потвърждава вечната валидност на тази заповед, казвайки: „Писано е „На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.““ (Мат. 4:10). Думите „Господ“ и „Бог“, изразени в Първата заповед, се отнасят към Пресветата Троица, Която е Единия Господ и Единия Бог.

 Следователно, това, което Бог със сигурност иска, е всички хора да почитат и боготворят единствено Отец, Син и Свети Дух, Единия Господ и Бог. Катехизисът на Католическата църква учи: „Доколкото те изразяват човешкия фундаментален дълг към Бог и ближния, Десетте заповеди откриват, в тяхното предвечно съдържание, твърдо задължение. Те са фундаментално неизменни и задължават винаги и навсякъде. Никой не може да ги пренебрегне“ (n.2072)

 Споменатите по-горе бележки на папа Франциск на Общата аудиенция от сряда на 3 април 2019 г. са малка стъпка по посока на изясняване на погрешната фраза, намираща се в документа от Абу Даби. Те обаче остават недостатъчни, защото не се отнасят директно към документа и понеже обикновеният католик и почти всеки не-католик нито знае, нито разбира значението на богословския технически израз „по Божие допущение“.

От пастирска гледна точка е силно безотговорно да се оставят вярващите от цялата църква в несигурност по такъв важен въпрос като валидността на Първата заповед от Декалога и божественото задължение на всички хора да вярват и почитат, със своята свободна воля, Иисус Христос като единствен Спасител на човечеството. След като Бог заповяда на всички хора: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.“ (Мат. 17:5) и щом като впоследствие, в Своя съд Той ще „отмъщава на ония, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа“ (2 Сол. 1:8), как може Той в същото време наистина да иска разнообразие на религиите?

 Недвусмислените Божии думи, които са ни били открити, са непримирими с фразата в документа от Абу Даби. Да се твърди обратното би означавало да се направи кръгът квадратен или да се възприеме позицията на гностицизма или хегелианството.

 Теорията, че религиозното разнообразие е пожелано от Бог, не може да бъде оправдана чрез позоваването на действително големия брой религии като резултат от свободната воля, с която Творецът ни е дарил. Бог е дарил свободна воля на човека, точно за да може той да почита единствено Бог, Който е Триединен. Бог не е дал на човека свободна воля, за да почита идоли, или да отрича и скверни Неговия въплътен Син Иисус Христос, Който казва: „Който не вярва в Него е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий“ (Иоан 3:18)

 - След Вашия разговор с папа Франциск на 1 март по време на визитата ad liminem в Рим, имахте ли последваща комуникация с него по повод на Вашите притеснения? И ако да – преди или след Общата аудиенция от сряда, 3 април, беше тя?

 - По време на аудиенцията на 1 март 2019 г. по повод визитата ad liminem се обърнах към папа Франциск, в присъствието на епископите от нашата група, със следните думи:

 „Пресвети Отче, в присъствието на Бог, умолявам Ваше Светейшество в името на Иисус Христос, да оттегли твърдението от междурелигиозния документ от Абу Даби, което поставя под въпрос уникалността на вярата в Иисус Христос. В противен случай днешната Църква няма да бъде в съгласие с евангелската истина, която апостол Павел каза на Петър в Антиохия. (Гал. 2:14)“

Светият отец отговори веднага, казвайки че фразата от документа в Абу Даби относно разнообразието на религиите трябва да се реазглежда в смисъла на „Божието допущение“. На което аз отговорих: „Понеже тази фраза изброява произволно предметите на премъдрата Божествена воля, поставяйки ги по тази логика на едно и също ниво, разнообразието на мъжкия и женския пол трябва също да е било пожелано от Бог по допущение, което означава, че Той толерира това разнообразие, както може да толерира разнообразието на религиите.“

 Тогава папа Франциск призна, че фразата може да бъде погрешно разбрана и каза: „Но можете да кажете на хората, че разнообразието на религиите съответства на Божието допущение.“ На което аз отговорих: „Свети Отче, моля, кажете това на цялата Църква.“ Оставих устния си въпрос също и в писмена форма на папата.

 Папа Франциск любезно ми отговори с писмо от 5 март 2019 г., в което повтаряше думите си от аудиенцията на 1 март. Той казваше, че трябва да разглеждаме фразата, прилагайки принципа на Божието допущение. Също така отбелязваше, че документът от Абу Даби няма за цел да поставя наравно волята на Бог да създаде различия в цвета и пола с различието на религиите.

 С писмо от 25 март 2019 г. аз отговорих на папа Франциск, благодарейки за неговата любезност и го помолих с братска откровеност да публикува, лично или чрез Съвета на Светия Престол, нота за изясняване, повтаряйки смисъла на това, което каза на аудиенцията от 1 март и в писмото си от 5 март. Добавих и тези думи: „С публикуването на такива думи Ваше Светейшество ще има благоприятен и благословен повод да изповяда Христос, Сина Божи в трудно за човечеството и Църквата историческо време.“

 Трябва да кажа също и че папа Франциск ми изпрати картичка, с дата 7 април 2019 г.. Беше приложил и копие от обръщението си от общата аудиенция от сряда 3 април и беше подчертал частта за Божието допущение. Аз, разбира се, съм благодарен на Светия отец за това внимание.

 - Документът за „Братство между хората за световен мир и съвместно съжителстване“ (Document for Human Fraternity for World Peace and Living Together) не е бил официално поправян или коригиран, но вече е създадена „Висша Комисия“ за прилагането му. В понеделник, 26 август 2019 г. прес-офисът на Светия престол оповести изявление, в което се казваше, че папа Франциск изпитва задоволство от създаването на „Висша Комисия“ за постигането на целите на документа. Според изявлението, папа Франциск казва по този повод: „Въпреки че, за жалост, злото, омразата и разделението са честа новина, съществува скрито море от добрина, което нараства и ни кара да се надяваме на диалог, взаимно опознаване и възможност за изграждане, заедно с последователите на други религии и всички мъже и жени с добра воля, свят на братство и мир.“ Ваше Преосвещенство, колко сериозен проблем представлява това?

- Проблемът е от изключителна сериозност, защото зад риторически красивата и интелектуално привлекателна фраза „Братство между хората“, църковните работници днес всъщност промотират пренебрежение към Първата заповед от Декалога и предателство към същината на Евангелието. Колкото и благородни да са цели като „братство между хората“ и „световен мир“, те не могат да бъдат проповядвани с цената на оспорване на единствено истинния Иисус Христос и Неговата Църква и на подриването на Първата от Десетте Божи Заповеди.

 Документът от Абу Даби „За братство между хората за световен мир и съвместно съжителстване“ и Висшата Комисия, натоварена с изпълнението му, приличат на красиво декорирана торта, която съдържа вредни съставки. Рано или късно, без да забележим, те ще отслабят имунната система на тялото.

 Създаването на споменатата Висша Комисия, упълномощена да изпълни на всички нива, наред с другите добри цели, принципа за „разнообразието на религиите“, за който се твърди, че е продукт на Божествената воля, всъщност парализира мисията на Църквата ad gentes (към езичниците – б.пр.). То задушава горещата ревност за евангелизиране на всички хора – разбира се с любов и уважение. Това създава впечатлението, че днешната Църква казва: „Срамувам се от Евангелието“, „Срамувам се да благовестя“, „Срамувам се да нося светлината на Евангелието на всички, които още не вярват в Христос“. Това е обратното на казаното от св. Павел, апостола на езичниците. Той декларира противоположното: „Не се срамувам от благовестието Христово“ (Рим. 1:16) и  „Горко ми, ако не благовествувам!“ (1Кор. 9:16)

 Документът от Абу Даби и целите на Висшата Комисия също така значително отслабват една от основните характеристики и задачи на Църквата, а именно да мисионерства и да се грижи най-вече за вечното спасение на човека. Те свеждат основните стремежи на човека до временните и иманентни ценности на братството, мира и съжителстването. Наистина, стремежът към мир е обречен на провал, ако не е предложен в името на Иисус Христос.

 Тази истина пророчески ни напомня за папа Пий XI, който казва, че главната причина за трудностите, върху с които човечеството се бори, „се дължат на факта, че по-голямата част от хората държат вярата в Иисус Христос и Неговия свят закон извън своя живот; че те нямат място нито в личните дела, нито в политиката.“ Пий XI продължава: „че докато човекът и държавите отказват да се подчинят на властта на нашия Спасител, няма да има надеждна перспектива за траен мир между народите.“ (Енциклика Quas Primas, 1). Същият папа учи, че католиците „стават важен фактор в създаването на световен мир, защото работят за възстановяването и разпространението на Царството Христово.“ (Енциклика Ubi arcano, 58).

 Мир, който е от света и е чисто човешки, ще се провали. Защото, според Пий XI, „Христовият мир не се храни с неща от земята, но с неща от небето. Нито би могло да бъде иначе, защото тъкмо Иисус Христос разкри на света съществуването на духовните ценности и поиска тяхното истинско оценяване. Той каза: „Защото каква полза за човек, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26) Той ни преподаде и божествения урок за смелостта и постоянството, когато каза: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.“ (Мат. 10:28; Лук.12:14)“ (Енциклика Ubi arcano, 36).

 Бог създаде човека за рая. Бог създаде всички човеци, за да познаят Иисус Христос, да имат свръхестествен живот в Него и да постигнат вечния живот. Следователно, воденето на всички човеци към Иисус Христос и към вечния живот е най-важната мисия на Църквата. Вторият Ватикански събор ни е дал точно и прекрасно обяснение на тази мисия: „Мисионерската дейност се основава на волята на Бог, „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Защото един е Бог, един е Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе Си откуп за всички“ (1Тим. 2:4-5), „нито има спасение в някой друг.“ (Деян. 4:12).

Затова всички трябва да повярват в Него, Църквата трябва да проповядва за Него, и всички трябва да се съединят с Него чрез кръщение в Църквата, която е Негово тяло. Защото сам Христос „изтъквайки с образен език нуждата от вяра и кръщение (срв. Мк.16:16 и Ин. 3:5), в същото време потвърди нуждата от Църква, в която човекът влиза чрез кръщение като през врата. Затова не могат да се спасят онези хора, които въпреки че знаят, че Бог, чрез Иисус Христос основа Църквата като нещо необходимо, все още не желаят да влязат в нея, или да бъдат в нея.“ (Срв. Декрет „За свещеническото обучение“, 4, 8, 9.) Бог може да води невинните, на които не е благовестено Евангелието, по пътища, известни само Нему, към вярата, без която не може да Му се угоди (Евр.11:6), но въпреки това върху Църквата лежи необходимостта (1  Кор.9:16) и в същото време свещения дълг, да проповядва Евангелието. Следователно мисионерската дейност днес и винаги запазва своята сила и необходимост“ (Ad Gentes, 7).

 Искам да подчертая тези последни думи: „Мисионерската дейност на Църквата днес запазва своята необходимост!“

 - Искате ли да добавите нещо?

 - В своята Обща аудиенция от сряда, 5 април 2019 г., папа Франциск каза и следното по повод „разнообразието на религиите“: „Има много религии. Някои са родени от културата, но те всички гледат към небето; гледат към Бог.“

 Тези думи по определен начин противоречат на блестящото и ясно твърдение на папа Павел VI: „Нашата християнска религия действително установява с Бог истинска и жива връзка, каквато другите религии не успяват на направят, въпреки че техните ръце също са вдигнати към небето.“ (Енциклика Evangelii Nuntiandi, 52). Колко уместни са и думите на папа Лъв XIII: „Твърдението, че всички религии са еднакви, има за цел унищожаването на всички форми на религиозност, и особено на католическата, която, понеже е единствената истинна религия, не може, освен по крайна несправедливост, да бъде разглеждана като равна на останалите религии.“ (Енциклика Humanum Genus, 16).

 Уместни са също и следните думи на папа Павел VI:

 Радост и утеха беше да чуем тези просветляващи думи в края на асамблея 1974: „Искаме да потвърдим още веднъж, че задачата за евангелизиране на всички хора представлява основната мисия на Църквата.“ Това е задача и мисия, която всеобхватните и дълбоки промени на днешното общество правят все по-належаща.

 Благовестието е наистина благодат и призвание, присъщо на Църквата, нейна най-дълбока идентичност. Тя съществува, за да благовести, или иначе казано – за да проповядва и учи, да бъде проводник на дара на благодатта, да помири грешниците с Бог и да възпроизвежда Христовата саможертва в литургията, която е възпоменание на Неговата смърт и славно възкресение.“ (Енциклика Evangelii Nuntiandi,14).

 Както учи Катехизисът на католическата църква, „най-висшия смисъл на мисията е да направи човека участник в общението между Отец и Син в техния Дух на любов“. (n. 850).

 С признаването, директно или индиректно, на равенство на всички религии, чрез разпространяването и изпълнението на документа от Абу Даби ( с дата 4 февруари 2019 г.) без поправка на невярното твърдение за разнообразието на религиите, днешните църковни деятели не само предават Иисус Христос като единствен Спасител на човечеството и необходимостта от Неговата църква за вечно спасение, но то представлява и голяма несправедливост и грях спрямо любовта към ближния.

 В 1542 г. св. Франциск Ксаверий пише от Индиите на своя духовен отец св. Игнаций Лойола: „Много хора по тези места не са християни, само защото няма кой да ги направи такива. Често пъти имам желанието да обиколя университетите на Европа, специално Париж, и да извикам от някъде, като луд, да предизвикам ония, които имат повече знание, отколкото милосърдие с тези думи: О, колко много души, поради вашата леност, са загубили рая и свършват в ада!“

 Нека тези пламенни думи на небесния покровител на мисионерите и първи велик Христов мисионер да докоснат умовете и сърцата на всички католици и най-вече на първия Христов отец, та с евангелска и апостолска смелост да оттегли погрешното твърдение за разнообразието на религиите, което се съдържа в документа от Абу Даби. С подобен акт той може и да загуби приятелството и признанието на силните в този свят, но със сигурност не и приятелството и признанието на Иисус Христос, Който казва: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и аз него пред Моя Отец Небесен.“ (Мат.10:32)

 Източник: lifesitenews.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}