Актуално
40 дни преди провеждането им тазгодишните местни избори вече са феномен. С какво? - С липсата на кандидат-кметове при основни опозиционни формации в големи градове. Все е било да виждаме уредени мачове, калпави голмайстори, но хептен никой да не излиза на игрището - не бяхме. Е, вече е налице. А като няма кандидати, няма кампания, няма състезание. При това в период, в който би следвало да кипят предизборни страсти.
И това доживяхме: няма кандидати за мач срещу ГЕРБ

Гост-автор | 17/09/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Диян Божидаров, в. "Сега"

Варненската драма в БСП е национално известна. Жестоко скараните помежду си и с централното ръководство местни социалисти нямат кандидат. Опряха до националиста Костадин Костадинов, с когото два пъти бяха конкуренти. Изпадналият в немилост при лидера Нинова местен председател Борислав Гуцанов си направи сметката, че така няма да носи отговорност при провал. А и външен човек след разпада на структурата е по-добър вариант.

 Националното ръководство обаче бламира Костадинов. Официално: заради крайни почти “фашистки” негови изяви. Неофициално: за да провалят докрай Гуцанов. Така националният партиен съвет спусна в 12 без 5 Анелия Клисарова, която до 12 без 6 представа си нямаше, че иска да се бори за кметския стол.

Защо да се бори - взе “цели” 7% през 2015 г. при далеч по-малко организационни проблеми. Тя бе човек на Гуцанов тогава, вече не е, по-интересно е как ще агитира днес избирателите. Така ли: “Добър ден, гласувайте за мен, друг партията не сколаса да намери!”? 

 По-голямо дъно БСП – Варна не бяха стигали, по-пожарен от немай къде кандидат не бяха имали.

 Във Варна Иван Портних (ГЕРБ) е фаворит, известно е. Но може би си мислите, че в подобна “дясна крепост” все пак е редно “автентичната десница” да извади претендент? Някакъв поне?

 Преди четири години имаше - казваше се Чавдар Трифонов, бизнесмен, също и реформатор, понеже го издигна Реформаторският блок (РБ).

 Сега Демократична България (ДБ) ни реформатор предлага, ни демократ, най-малко пък бизнесмен, готов да си плати кампанията. Седмица преди крайния за регистрация срок формацията не само не разполага с кандидат, но идея няма кой да е – истинска трагедия, по-голяма от тази в БСП.

 Номинираните Ивайло Митковски (ДСБ) и Нелко Начев (ДБГ) отказаха на принципа “Пу, пу - да не съм аз”. Предложен е и Йоан Каратерзиян (“Зелено движение”), познат най-вече виртуално. Четвърти се търси под дърво и камък, да не е с квартален мащаб, но няма кой. Понеже кандидатите във Варна по принцип са кът, вървят шеги, че изоставеният Костадинов може да бъде припознат от умната и красива дясна общност. Като нищо може да стане – преди един мандат бяха в обща група в общинския съвет.
Друг емблематичен град от славната стара дясна епоха е Пловдив. Редно е ДБ да имат не просто кандидат там, но и силен кандидат, нали? Нищо подобно. Нито силен, нито слаб – пълна нула и в Пловдив. 

 Номинираният Йордан Иванов (ДСБ) се отказа, част от коалиционните му сподвижници са в кампания, но в полза на конкурентни партии. При това – поотделно. Друга бе работата преди 4 години – във вида РБ “автентичната десница” застана зад независимия Здравко Димитров; РБ бе част от правителството на ГЕРБ тогава, не бе проблем близък до Борисов човек да бъде подкрепен. Сега Димитров отново е в ГЕРБ, “автентичната десница” го играе опозиция, няма как да му бъде дадено рамо легално. Затова някои ДБ активисти тайно работят за него, други – явно за други кандидати. Така седмица преди финалния срок ДБ няма претендент не само във Варна, но и в Пловдив. Извинявайте, но кога друг път е било?

 Разрухата е пълна и в БСП – Пловдив. Трудно може да е иначе в ерата на Георги Гергов, но допълнителни проблеми създава и конфронтацията с друг местен фактор – бившият депутат Захари Георгиев. БСП – Пловдив все пак излъчи кандидат-кмет - общинският съветник и директор на Английската гимназия Николай Радев. Но и на децата е ясно, че кандидатурата му е формална. Колкото и да нямаше шансове, през 2015 г. в битката се впусна лично Гергов – създаде колорит.

 Сега на тепиха е войн от вторите редици. Като цяло много е интересно в Пловдив – фракциите на Димитров и сегашния кмет Тотев са люто скарани, разкол клати ГЕРБ. Но БСП не скача за победа, а ДБ въобще не скача…И това са политически сили, които имат претенцията да са сериозни и опозиционни. Да не би защото Димитров да е скъп на едните, а на другите Борисов (връзката с Гергов, разбира се)?

 И в Стара Загора е същото положение. БСП е с формален кандидат там (университетският преподавател Иван Върляков), ДБ няма никакъв. И в Бургас е така. По-интересното е, че в морския град на предишната кметска надпревара като втора политическа сила след ГЕРБ се нареди НФСБ. Но кого издига тя сега? Ами издига Бойко Миразчийки, който… взе 6%  срещу Димитър Николов тогава.

 В кой точно град ще има мач?

 В Пазарджик ли, където БСП отказа да излезе с кандидат? Там партията подкрепи бизнесмена Благо Солов. Той си е външна фигура, случаят няма общо със старата тактика БСП да издига свои хора като независими. Или пък ДБ ще спечели Добрич? Би следвало ДБ като наследник на РБ да е фаворит с настоящия кмет Йордан Йорданов, нали? Но дори Йорданов да спечели, не се знае на ДБ ли ще е победата (от местната структура твърдят, че ЧАК НА БАЛОТАЖ ЩЕ ИМАТ КАНДИДАТ, от София пък казват, че именно Йорданов е човекът).  Как всички тези хора (не само в Добрич) ще подредят листите е още по-голяма енигма, за която също привършват сроковете.

 Дали цялата тази разруха се дължи на вътрешна партийна деградация, на тотален крах на политиката като процес, на липса на пари при орязани субсидии (изборите са скъпо занимание), или на друга причина – тепърва ще се анализира. Но на този етап следва да се отчете, че на финалната права в ключови градове т.нар. опозиция или не е извадила кандидати, или са абсолютно формални. След като кампанията стартира официално, ще се появят все пак някакви хора, които да убеждават избирателите – но вече е ясно, че това “убеждаване” ще бъде бутафорно, колкото самите имена. Може да се предположи, че силата на на някои титулярни кметове (Николов, Тодоров, Портних) просто принуждават конкуренцията да не се хаби…

 Но и Йорданка Фандъкова доскоро бе смятана за несменяема. Мая Манолова обаче й скача сериозно и ето - в София ще има битка. Има ли мерак – отпорът е налице. Водещите опозиционни политически сили нямат никакъв мерак в следващите по значимост градове.

 В “кадровата разстановка” извън София има още един любопитен момент. Той касае ГЕРБ. Добре, че партията е организационно единна на повечето места, защото където не е, Борисов я свърши като кучето на нивата.

 В Добрич до официалния кандидат (Надежда Петкова) има още един фактор с претенции (Детелина Николова, за която се говори, че може да се яви като независима); в Плевен също има неофициални брожения – и за двете места Борисов обеща след европейския вот да "чисти до корен”. Нищо не изчисти. В Русе пък, където се появиха най-официални несъгласия с натирването на Пламен Стоилов, бе издигната гимназиалната директорка Диана Иванова, бивш кадър на БДЦ.

 И именно на тези места, в които Борисов трябваше да въведе ред в отсъствието на Цветан Цветанов, а не го направи, са най-големи шансовете ГЕРБ да загуби (отново или за първи път) - но не поради силата на другите, а заради собствени слабости.

 Такова е положението. Една голяма летаргия се стеле над огромна част от страната - има избори, ама няма кампания. Добре, че се избира и главен прокурор, за да разберат хората по тези места, че все пак има някакъв политически сблъсък.

 Източник: segabg.com

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари