През изминалата седмица бях поканен да споделя прогнозите си за бъдещето на мобилността на специално събитие на Shell България. Избрах да говоря за това, което смятам, че ще се промени в общия микс на начините ни на придвижване преди 2040 г. – не вярвам в по-далечните прогнози, защото никой не може да предвиди какво би могло да се случи. Това практически означава, че става въпрос за вече налични комерсиално технологии, защото транспортът е доста латентна система – средната възраст на личните автомобили в Европа например е около 10-12 г., така че автопаркът през 2030 г. реално се определя от микса на продажбите днес.
Важно е да отбележа, че този текст не отразява моите желания или моето мнение за това какво е правилно. Отразява това, което смятам за най-вероятно да се случи:
Знам, че много хора – активисти, политици, бизнесмени – си мечтаят за тотална електрификация на транспорта. И на мен ми се иска да се случи, защото е отлично решение за качеството на въздуха в градове с много трафик. Обаче виждам два основни проблема – физиката и икономомиката. Първият е изобразен на долната графика – бензинът съдържа 15 пъти повече енергия от най-добрите налични батерии на единица тегло. Днес ДВГ масово оползотворяват 25-30% от нея, но теоретичният максимум (граница на Карно) на превръщане на топлинна енергия в работа е 80%. Има гигантски потенциал за ръст, който Toyota вече гони – най-новият им двигател достига конверсия от 40%. Имайте предвид, че масовите батерии днес са базирани на най-лекия метал – литий (атомно тегло = 7). Ако един ден преминем към такива на натрий (атомно тегло = 22), ще имаме автоматично утрояване на тази част от теглото им. Тежките елементи като никел, кобалт, манган и мед ще си останат – те са неизбежни засега. А добивът им в гигантските количества, нужни за стотици милиони електромобили, съвсем не е тривиален проблем.
Фигура 1. Сравнение на енергийната плътност между бензин и батерии (Източник: „The New Energy Economy: An Excercise in Magical Thinking“, в средата – графика с логаритмични скали от Energy & Environmental Science)
Икономиката е другата висока летва. Енергията, която се съдържа в барел (160 литра) нефт, се складира в резервоар на стойност 20 долара. Тя е равна на тази, която може да бъде складирана в 10 тона батерии на Tesla, които струват 200 000 долара. Пазарната цена на самата енергия в страни като САЩ, където няма толкова тежко облагане с акцизи, също е в полза на бензина. А електричеството за зареждане на електромобилите често изисква повече потребление на първични енергийни ресурси от ДВГ, когато в него има голям дял на въглищни централи. Това е факт дори в „зелени лидери“ като Германия и няма как да се промени бързо в огромна част от света.
С две думи: Да, промени в транспорта ще има. Не, те няма да бъдат особено драстични и бързи. Не, не електричеството, а газът ще има много по-голям дял, но доминиращата роля на нефта ще остане. И не, това не е мое желание, а резултат от реалностите на транспортната система, физиката и икономиката.
***
Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.
Оригиналната статия е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.
Източник: offnews.bg
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.