Правителството на Норвегия краде деца...

Прогресистите често обичат да се надсмиват над консервативните подозрения за „голямото правителство“ и експлоатацията на държавната власт. Те се подиграват с опасенията за прекалено държавно влияние и ги наричат параноични или конспиративни. В крайна сметка, основната разлика между прогресистите и консерваторите е, че прогресистите вярват, че държавата е решението на социалните проблеми, докато консерваторите смятат, че властта на държавата трябва да бъде ограничена, за да процъфтява свободата на индивида.

Канадка, живееща в Норвегия, казва, че преживява кошмар, след като органите за защита на децата влизат в дома й и отнемат 12-годишния й син заради нещо, което тя нарича „недоразумение“.

Миналия четвъртък, Терезе и Лейф Кристиансен публикуваха видео във Фейсбук, в което се вижда как тя плаче и вика за помощ, докато полицията и социалните работници преследват сина й Кай извън апартамента й в Ас, Норвегия. Докато властите събарят детето й в снега могат да бъдат чути нейните неистови крясъци: „Не виждате ли какво правите? Оставете го на мира! Не е направил нищо. Помощ, може ли някой да ни помогне?! ”

Видеоклипът имаше над 640 000 гледания и беше споделен близо 7000 пъти, преди да бъде премахнат. Говорейки по телефона със CTVNews.ca,  Кристиансен обясни, че седмици след като казала на „Барнивернет“, норвежката агенция за закрила на детето, че иска да обучава сина си у дома, защото в училището си той бил жертва на тормоз, властите пристигнали на вратата й с незабавно нареждане синът й да бъде премахнат от опеката й и да бъде настанен в приемен дом.

Само няколко минути преди Кристиансен да включи телефона си, за да запише сцената, синът й се заключил в спалнята и се измъкнал през прозореца.

„Той избяга, защото не искаше да ходи никъде. Когато ме чу, той веднага се затича към нас“- каза тя между риданията, припомняйки си заветния ден

Кристиансен казва, че не е виждала сина си оттогава и е говорила с него по телефона само веднъж, в нощта, в която той бил отведен. Тя дори не е наясно с неговото настоящо местонахождение – знае единствено, че детето й се намира в някаква сграда на 60 километра от нея. Поради липса на транспортни средства и възможност да видят сина си, тя и съпругът й Лейф отчаяно искат да знаят как е момчето им.

„Той е чувствително дете, което никога не е било далеч от нас“, каза тя.

Кристиансен казва, че синът й е умен, дружелюбен и харесван в техния квартал, но въпреки това многократно е бил тормозен в училище от началото на есента. Когато момчетата в училището му започнали да го заплашват, че ще го убият, семейството решава да премести сина си в друго училище.

Тя казва, че са уведомили училището и са попълнили необходимите документи, за да бъде извършено преместването. Но училището се обадило в Барневернет – норвежката агенция за защита на детето ...

Домашното обучение е законно в Норвегия, но Кристиансен казва, че служителите на Барневернет са казали на семейството й, че са притеснени, че детето няма да получи необходимата „социализация“, докато се обучава в домашни условия…

Адвокатът Майк Доннели потвърждава, че норвежките власти нямат доказателства, че Кай е малтретиран или пренебрегван от семейството си.

И така, всъщност едно младо момче е било отвлечено от държавните органи, защото правителството решило, че обучението, което ще получи в дома си, няма да бъде най-доброто за него, защото те вярвали, че познават детето по-добре от собствените му родители. 

Странна ирония – да вземеш детето от любящото му семейство и уютния му дом, да му причиниш травма, за да гарантираш, че то получава по-добра социализация – това е безумно. В случая дори не се твърди, че момчето е жертва на насилие - това спонсорирано от държавата отвличане се основава изцяло на идеята, че правителствените бюрократи знаят по-добре какво е важно за едно дете от неговите собствени любящи родители. Норвегия, както знаете, има изградена репутация, заради точно такива случаи.

Доннели отбелязва, че много семейства са повдигали оплаквания относно методите на Барневернет, с твърдението, че министерството без основателна причина е отстранило децата им от тяхната опека.

В един от най-големите случаи, по който Доннели работи през 2015 г., петте деца на румъно-американско семейство били отнети от родителите си заради съмнения, че ги „пошляпват“ у дома. След организирани протести в няколко европейски града, семейството отново било цяло, след деветмесечна раздяла.

Друг случай през 2015 г.  - две деца на майка, родена в Литва а били отнети от нея, заради неоснователни обвинения в насилие.

През 2012 г. , чешкият президент Милош Земан сравни норвежката система за закрила на детето с нацистката програма за създаване на „перфектната раса“, след като две момчета от чешки произход бяха отнети от родителите си , отново заради подозрения, че децата са малтретирани.

Според Асошиейтед прес, децата, родени в чужбина, са в три пъти по-голяма опасност да бъдат отнети от родителите си в сравнение с децата на местните норвежци.

Точно по тази причина консерваторите не са особено склонни да се изказват красноречиво за скандинавския „рай“ , за който прогресистите копнеят. Това е причината, поради която на тези тези правителствени опити да застанат между деца и родители се гледа с недоверие. Прогресистите смятат, че опитите обществените училища да бъдат превърнати в прогресивни центрове за индоктриниране са нещо прекрасно, и открито пренебрегват това, че родителите са първите и най-добри възпитатели на собствените си деца. Идеята, че те знаят по-добре от тях на какво трябва да бъдат научени децата им и как точно трябва да бъдат обучавани, води до правителствените отвличания, които се случват в Норвегия.

Автор : Джонатан Ван Марен

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}