адв. Адвокат Илияна Мавродиева-Ангелова
Промените, касаещи социалния сектор и областта на защита на децата, са направени със Закона за социалните услуги. С него са изменени общо 29 закона, сред които Закона за закрила на детето и Семейния кодекс. Промените далеч не са козметични, както ни успокояват от Социалното министерство.
ПРОМЕНИТЕ СА ФУНДАМЕНТАЛИ.
Първо защото целия социален сектор е предоставен на частни доставчици на социални услуги – български и чужди търговски дружества и неправителствени организации (сдружения и фондации).
Второ защото е накърнено Конституционно гарантираното ни право на неприкосновеност на личния и семейния живот.
Трето защото е накърнено Конституционно гарантираното право и задължение на родителите да отглеждат и възпитават децата си.
Четвърто защото децата се разглеждат като носители на права, като лица, които могат да извършват самостоятелни действия по отношение на упражняването на тези права дори срещу родителите си в нарушение на Закона за лицата и семейството, където е казано, че малолетните извършват правни действия чрез техните законни представители-родители и настойници, а непълнолетните – със съгласието на техните родители или попечители.
1. КАК ЧАСТНИ ДОСТАВЧИЦИ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ПРЕВЗЕМАТ ЦЕЛИЯ СОЦИАЛЕН СЕКТОР?
Държавата им делегира неограничени права по силата на Закона за социалните услуги.
2. КОЙ МОЖЕ ДА Е ДОСТАВЧИК НА СОЦИАЛНА УСЛУГА?
Това са:
а) общините – чл. 29; и
б) частните доставчици – чл. 30:
1. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
2. физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Тук трябва да кажем, че се създава Агенция за качеството на социалните услуги. Тя ще раздава лицензите за предоставяне на социални услуги. Законът позволява обаче на чуждестранни доставчици на социални услуги да предоставят такива услуги в България без лиценз (чл. 31, ал. 3).
3. КАКВО Е СОЦИАЛНА УСЛУГА?
Четем чл. 15 от ЗСУ. В зависимост от основните групи дейности видовете социални услуги са:
1. информиране и консултиране;
2. застъпничество и посредничество;
3. общностна работа;
4. терапия и рехабилитация;
5. обучение за придобиване на умения;
6. подкрепа за придобиване на трудови умения;
7. дневна грижа;
8. резидентна грижа;
9. осигуряване на подслон;
10. асистентска подкрепа.
Социалните усуги могат да бъдат интегрирани, т.е. да обхващат няколко сектора. Такива са интегрираните здравно-социални услуги, които забележете освен от лечебните заведения, могат да се предоставят от всички доставчици на социални услуги, в това число и частните. Това ще рече, че НПО-та могат да си създават здравни центрове за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги.
Обсега на социалните услуги е толкова голям, че всеки аспект от живота ни може да бъде обект на социална услуга. По тази причина като основен принцип на ЗСУ е заложена всеохбватността на социалната услуга.
Социални услуги като информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, общностна работа, терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения, виждаме в чл.17, ал. 5 ЗСУ могат да се предоставят и мобилно в лечебни заведения; училища, ясли и др. Как ще информират и консултират децата ни, какви терапии и обущения ще им правят един Господ знае.
Социална услуга е резидентната грижа, т.е. отглеждането на деца извън семейството. Тази услуга ще се предоставя от частите доставчици. Парадоксът е пълен – частни доставчици (в това число чуждестранни и чуждестранно финансирани) ще имат право да предоставят на българските родители услугата да гледат децата им сякаш последните са неспособни да го правят.
4. СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ СА ПЛАТЕНИ.
За да отговорим, трябва да видим източниците на финансиране на социалните услуги – това са държавния и общинския бюджет и частните доставчици (чл. 41, ал. 1).
От държавния и общинския бюджет се финансират само социални услуги, включени в Национална карта на социалните услуги (чл. 43, ал. 1). В определени случаи законът допуска услуги, финансирани от държавния бюджет да не бъдат заплащани (чл. 103 и чл. 104).
Такова изключение по отнношение на услугите, финансирани от частните доставчици липсва. Това означава, че законът не задължава частните доставчици да дават възможност за безплатно ползване на социални услуги. Не е ясно как частните доставчици ще формират цените си, няма критерии, ограничения и правила как да става това.
Друг проблем по отношение на финансирането е източниците на финансиране на частните доставчици.
Може да ги видим в чл. 41, ал. 2 ЗСУ. Това са: европейски структурни и инвестиционни фондове; 2. европейски и международни програми и проекти; 3. международни финансови институции; 4. физически и юридически лица; 5. други източници.
Виждаме как международни организации от всякакъв вид, бидейки източници на финансиране, получават властта да определят политиката на Република България в социалния сектор.
Задаваме си въпроса дали тези лица ще защитават българския национален интерес или ще преследват своя собствен частен интерес?
5. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ
ЗСУ предвижда особени хипотези, в които ползването на социалните услуги е задължително.
a. по предписание на съда;
Според чл. 88, ал. 2 от ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.”
б. Задължително ползване на социална услуга и то при поискване от дете (малолетно и непълнолетно) е предвидено в чл. 87, ал.1. Според посочената разпоредба, когато дете е поискало подкрепа от доставчик на социална услуга, доставчикът е длъжен да информира и да консултира детето с изключение на случаите на искане за ползване на резидентна грижа. Ако детето е малолетно – доставчикът уведомява Дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 87, ал. 2). Ако детето е непълнолетно – доставчикът, със съгласието на детето, уведомява родителите.
Ето тук се съдържа противоречието на ЗСУ със Закона за лицата и семействата, където се казва, че децата извършват правни действия чрез или със съгласието на своите законни представители (родители, настойници, попечители). Къде е тук ролята на родителя? Способно ли е детето трезво да прецени, че се нуждае от подкрепа на доставчик на социална услуга? Тази подкрепа може ли да замени ролята на родителя и обичта му?
Нещо повече, ако не изпълните задължително предписание да ползвате социална услуга, ви налагат глоба от 2000 лв. до 3000 лв. за първо нарушение-чл. 169. Само за сравнение, ако частния доставчик работи без лиценз, глобата е от 3000 лв. до 5000 лв. – чл. 166. Какво са едни 5000 лв. глоба за частния доставчик при условие, че печалбите от социални услуги са несъпоставими по размер. Какво са обаче същите пари за един ообикновен човек със заплата 500 лева на месец.
5. Насочване за ползване на социална услуга.
Как ще бъдем задължавани да ползваме социални услуги? В общия случай ще бъдем насочвани от:
а. Дирекция „Социално подпомагане“ (чл. 74, ал. 1) с Направление Образец 4 – чл. 20, ал.2 от ППЗЗДет.
или
б. от общината (чл. 75, ал. 1) със съдействието на частните доставчици (чл.76, ал. 3).
Отново виждаме частния доставчик, той е навсякъде.
Когато бъдем насочени за социална услуга, няма да имаме право на избор дали да ползваме услугата или не. Ще можем да изберем само доставчика (чл. 78, ал. 1).
6. ЗСУ ОТМЕНЯ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНОТО НИ ПРАВО НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ.
При предоставяне на социална услуга се прави индивидуална оценка на потребностите (чл. 80, ал. 1).
Тя се изготвя от мултидисциплинарен екип с участие на частния доставчик (чл. 80, ал. 2). В чл. 81, ал. 1 виждаме черно на бяло как частния доставчик се превръща в един биг брадър, който има право да получи всякакви подробности относно личния ни живот, под предлог, че информацията му е необходима за изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. Ще ви го прочета, за да стане ясно за какво става въпрос:
„При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика. „
Става въпрос за тотален контрол върху личния ви живот. Вече няме право на неприкосновеност на личния ни живот, защото сме под наблюдение от частните доставчици, които имат право неограничено да събират информация за живота ни.
II. ПРОМЕНИ В ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО. ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА.
Промените в Закона за закрила на детето следва да се разглеждат в контекста на основните понятия на закона.
Едно от основанията за настаняване на дете извън семейството е, че детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
1. Дефиниция на насилие – параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗЗДет.
а. "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
Насилие забележете е и пренебрегване, което според легалната дефиниция е е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
Б. ИНТЕРЕСНА Е ДЕФИНИЦИЯТА НА ПСИХИЧЕСКО НАСИЛИЕ – ПАРАГРАФ 1, Т. 3 ОТ ППЗЗДЕТ.
"Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
Използваните деифиниции са много размити, дават възможност за широки интерпретации и субективни преценки. Всяко едно българско дете може да бъде счетено за дете в риск и да стане обект на мерки по ЗЗДет.
Б. КАК СТАВА НАСТАНЯВАНЕТО НА ДЕТЕ ИЗВЪН СЕМЕЙСТВОТО?
Обикновено се задейства проверка по сигнал.
Чл.36а, ал.1 - Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция „Социално подпомагане". Сигналът може да бъде и анонимен, тъй като не съществува изрична забрана за подаване на анонимни сигнали. Потвърждение за това е и чл. 10, ал. 5 от ППЗЗДет., според който анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".
Особено притеснителното е нововъведеното задължение по чл. 36б, ал.1 управителят на лечебно заведение, в което има родилно отделение, и личният лекар на бременна жена, на които е станало известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете веднага след раждането, са длъжни незабавно да подадат сигнал до дирекция „Социално подпомагане".
Представете си, че от родилното подадат фалшиф сигнал. Това може да доведе до вземане на детето от родилката непосредствено след раждането.
Сигнал може да бъде подаден на тел 116111 и от самото дете. Тази линия се управлява от фондация „Анимус“ (https://animusassociation.org/…/nacionalna-telefonna-linia…/). Този телефонен номер широко се пропагандира в училища, детски градини, на обществени места. Този номер може да се изписва и на корицата на учебниците, има го на бележниците, като решението за това е взето още 2017 г. Децата може лесно да бъдат подмамени да се оплачат от родителите си на този телефон. Всяко дете на определена възраст може да се почувства наранено и неразбрано в семейството си. Обаждането на този телефон обаче може да бъде опасно и необратимо.
СЛЕДВА ПОСЕЩЕНИЕ ОТ МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИЯ СИЛОВ ЕКИП
В мултидисциплинарния екип участват (чл. 36г, ал. 3):
а. представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник);
б. на районната прокуратура и представител на общината.
По преценка на водещия на екипа се канят за участие:
в. представител на регионалната здравна инспекция;
г. личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая;
д. представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция; и
е. представител на доставчик на социална услуга.
Искам да подчертая, че в екипа отново виждаме задължителното участие на частните доставчици.
в. Приемно семейство и приемна грижа.
При настаняване на детето извън семейството то може да бъде дадено за отглеждане в приемно семейство.
Чл. 31, ал. 4 въвежда професията приемен родител. Вече ще плащаме на хора да отглеждат децата ни и това ще бъде тяхната професия.
Какво е приемна грижа?
Чл. 34а, ал. 1 - Приемната грижа е мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1 за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.
Как се предоставя ползването на приемна грижа?
Това се случва въз основа на договор, който забележете се сключва от доставчика на социалната услуга по приемна грижа и утвърденото приемно семейство – чл. 57а, ал. 1 от ППЗЗДет. Частните доставчици на социални услуги сключват договори с приемни родители по професия, които да отглеждат нашите деца. Сякаш тези деца си нямат биологични родители и сякаш приемното професионално семейство е по-добро то родните майка и баща.
III. Промени в Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
Измененията в посочената наредба са обнародвани в ДВ, бр. 37 от 07.05.2019 г. Макар че те са във връзка с измененията на ЗЗДет., които влизат в сила на 01.01.2020 г., те влизат 3 дни след обнародването им в ДВ, т.е. от 10.05.2019 г., което е абсурдно, но е факт.
Промените в тази Наредба са едни от най-фрапиращите. Те илюстрират скритите намерения на спряната Стратегия за увеличаване на броя деца, настанени извън семействата.
1. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции.
Наредбата предвижда мерки за предотвратяване изоставянето на деца, както и мерки за тяхната реинтеграция, но нито в ЗЗДет., нито в самата наредба се съдържа посочване на вида мерки. Оказва се, че ще се прилагат някакви мерки без да е ясно какви са те. Примерно изброяване на вида мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции е посочено не в текста на ПМС №104, а в Приложение №1-Социален доклад, т. V “Заключение и предложения за конкретни действия за подкрепа и/или предприемане на мерки за закрила.“
Всъщност Наредбата разписва механизма за настаняване на деца в специализирани институции, т.е извън семейството.
Такива мерки могат да се вземат при следните хипотези (чл. 4, ал. 1):
1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на дете в специализирана институция;
2. настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;
3. родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция;
4. РОДИТЕЛИТЕ СА БЕЗ ПОСТОЯННИ ДОХОДИ И/ИЛИ БЕЗ ЖИЛИЩЕ – ЕТО КЪДЕ Е РЕГЛАМЕНТИРАНА ЗАКОНОДАТЕЛНО СПРЯНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2019 Г. -2030 Г.;
5. установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;
6. детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;
7. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне – също една твърде неясна дефиниця, подлежаща на всякаква интерпретация.
2. Мерки за реинтеграция.
По-любопитно е как ще се случва процеса на реинтеграция – връщането на детето в семейството. В наредбата реинтеграцията е предвидена като нежелана последица, която следва да бъде избегната. Оставаме с впечатление, че целта на наредбата е не детето да се интегрира обратно в семейството, а да се дезинтегрира – да се разкъса връзката дете-родител.
Потвърждение за това са следните разпоредби на Наредбата:
2.1. чл. 17, ал. 2:
Мерки за реинтеграция на детето в семейството могат да не се предприемат, когато при събирането на информация по чл. 18, т. 1 се констатира наличие на някое от следните обстоятелства:
1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето;
3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.
Основанията са неясно и размито дефинирани, дават възможност за широка и спорна интерпретация и създават реална опасност от злоупотреба на лицата, които следва да преценят дали основанията са налице или не.
2.2. чл. 20, ал. 2 и ал.5:
(2) При неизпълнение на преобладаваща част от дейностите в плана за действие и/или когато рискът, довел до извеждане на детето, не е преодолян, социалният работник прави мотивирано предложение за прекратяване на мерките за реинтеграция на детето в семейството.
Като основание за прекратяване на мерките за реинтеграция на детето в семейството се сочи неизпълнение на преобладаваща част от дейностите в плана за действие и/или когато рискът, довел до извеждане на детето, не е преодолян. Какво се случва, когато социалният работник изготви мотивиран доклад детето да не се върне в семейството? Този въпрос се урежда в ал. 5 на същия чл. 20 от Наредбата, където се казва, че „при утвърждаване на предложението по ал. 2 се прави преглед и актуализация на плана за действие и заложените в него цели.“ Това на практика означава, че детето не се връща в семейството.
Поставят се следните въпроси: Какво значи „преобладаваща част от дейностите в плана за действие“? Как се изчислява тази преобладаваща част –на база броя на неизпълнените дейности или по друг критерий? Това е врата за злоупотреба.
Какво значи „рискът, довел до извеждане на детето не е преодолян“ и следва ли преценката за наличието или липсата на този риск да е предоставена на социалния работник?
IV. ИЗМЕНЕНИЯ В СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС.
1. Възможно е детето да се настани извън семейството при развод на двамата родители.
Чл. 59, ал. 7 СК - По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция "Социално подпомагане". Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
2. Възможно е детето да бъде осиновено без съгласие на родителя и без родителя да участва в съдебното производство по осиновяването.
Това може да се случи, ако детето е настанено извън семейството и родителят в срок от 6 месеца от датата на настаняването по административен ред без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката – чл. 93, ал. 2 СК.
3. Предвижда се при развод да се предоставят социални услуги на двамата родители.
Това може да се случи по предложение на дирекция "Социално подпомагане". С решението си по развода съдът може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето – чл. 138а, ал. 2. Забележете, в този случай услугите са задължтелни.
4. РОДИТЕЛЯТ ДЪЛЖИ ИЗДРЪЖКА ЗА ДЕТЕТО СИ И КОГАТО ТОЙ Е НАСТАНЕНО ИЗВЪН СЕМЕЙСТВОТО.
5. ПРИЕМНИЯТ РОДИТЕЛ ИМА ПРАВО ДА ПОИСКА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА – ЧЛ. 143, АЛ. 3 И 4.
Изложените промени в законодателството ни не защитават интереса на българските граждани, нито най-добрия интерес на децата ни, те обслужват интересите на частните доставчици, за които предоставянето на социални услуги е печеливш бизнес. Тези промени имат за цел да разбият семейството и нацията ни, защото както е казал Конфуций „Силата на нацията идва от целостта на дома“. Отговорни сме пред себе си и нашите деца да не допуснем това да се случи.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.