“Арабите се страхуват от три неща - халифа, морето и българите”

Легендата за силата на българите била, че с голи ръце един войн повалял десет противника!

На 16 август, след вдигането на Обсадата на Константинопол от Арабският Халифат, приключва и арабското нашествие за следващите 6 века с позорно бягство. След тоталното унищожение на многохилядната армия и флот на арабите, от армията на великият българския владетел и светец Император - Кесар(Цезар) Каназ(Княз) ТЕРВЕЛ, спасителя на християнска Европа, влиза в Константинопол, като победител и покровите, за което получава контрола над Босфора и търговският обмен между Изтока и Запада.

На 15 август 718 г. сарацините свалят обсадата на Константинопол в резултат на отчаяната битка, която провеждат с армията на Каназ(княз) Тервел. На 16 август, малка част от оцелелелите араби и кораби на халифата успява да отплава в открито море. Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие. Древните хронисти признават решаващата и съдбоносна помощ на българската армия, под прякото ръководството на Каназ( Княз) Тервел.

Обсадата на Константинопол през 718 г. е вторият мащабен поход на арабите след опита им през 674 г. да проникнат на стария континент и да завладеят Константинопол, столицата на Византия. Само 95 години от възникването на исляма, арабските територии се простират на три континента - Азия, Африка и Европа. Покорени са бившите византийски провинции Сирия, Палестина, Египет и Северна Африка. В началото на 8 в. е покорено и Вестготското кралство в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа чрез втори клин, като целта е да превземат ромейската столица Константинопол.

Нахлуването на малки армии на широк фронт с цел разсейване на Византийската армия и подготовката за инвазията на халифата започва през пролетта на 716 г. Така през есента на 717 г. огромна 200000 арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. Флотът на Арабският предводител Маслама ибн Абдел - Малис наброявал 2500 кораба.
При това положение новият владетел Лъв III Исавър представител на Сирийската династия изпраща пратеници при българския владетел Тервел с молба за помощ. В този съдбоносен момен, наследникът на Аспарух проявява забележителна държавническа далновидност и дипломация.
Изминали са едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против дунавска България на Аспарух. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и тази заплаха е много по-страшна от Византия. Поради това той приема молбата на Константинопол за помощ и прави коалиция с Хазарският хаганат, Армения и кавказците за да защити източният фронт. Това го нарежда автоматично до най великите военни стратези в света.

Каназ Тервел повежда 100 000 българска армия, като с предните отряди достига в близост до Цариград. Още в началото на военните действия българите разгромяват 4000 арабски отряд, командван лично от арабския предводител Маслама ибн Абдел - Малис.
Впоследствие по заповед на Маслама арабите отсам Босфора изграждат два отбранителни вала - един срещу стените на Константинопол и един западно срещу българите, с което да осигурят тила на 200 000 си армия. Валовете обаче не спасяват тази армия от българските войски.

Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, която продължава 100 дни, като множество от тях умират от болести, студ и глад. През пролетта на 718 г. Маслама е принуден да излезе на открита, решаваща, отчаяна битка, при която Каназ(Княз) Тервел нанася на арабите унищожително поражение. Сухопътната армия на Маслама е напълно разгромена и почти унищожена. На 15 август 718 г. арабите са принудени с бягство да вдигнат обсадата и да се оттеглят от Константинопол с бягство. Една малка част от оцелелият след гръцкият огън Флот успява да отплава с оцелелите, но е застигнат от морски бури и до Сирия достигат само пет кораба.
Кан Тервел е предвождал 100 хилядна армия, а арабите са обсадили Константинопол с над 200 хилядна армия! Когато Тервел се появява в тила на арабите в Константинопол са приемали последно причастие и са се готвели за неговото превземане и за смъртта си! Предстояла е арабска атака!
Но арабите хванати в железният капан на Тервел и тежката зима изяждат всичко, включително конете си и дори мъртвите.
След разгрома пред стените на Константинопол с голяма мъка и загуби се опитват да избягат с останалата част от корабите си!
Тази победа и унищожаването на 200 хилядната арабска армия, която е основно от млади мъже, довежда до демографски срив в халифата и до прекратяване, като цяло, на тяхната инвазия към Европа през Балканите!
За това време, гибелта на 200 хиляди души, си е било сериозно унищожение! Тази победа е 1000 пъти по голяма и значима от прехвалената френска победа над арабите, при Поатие.
Армията на арабите тогава е наброявала 30-40 хиляди души, а французите са разполагали с над 100 хиляди, като битка до самия край е била на кантар!
За тази победа, Кан Тервел е провъзгласен за Светец и Спасител на Европа от Папата и Римо-католическата църква!
През 705 г., след като превзема константинопол и връща трона на император Юстиниан, българският владетел Тервел е въздигнат в римската имперска титла кесар. Това се приема като прецедент в историята, но тези събития са доказателство че Константинопол е български град, който Тервел превзема няколко пъти и си тръгва без да усяда. Другото което доказва титлата Кесар е, че е бил християнин, като великият си дядо Каназ(Княз) Кубрат основател на стара Велика България, който през 674 спира първите опити на арабите да проникнат в българските земи. Никой разумен владетел не разрушава центъра на търговията от където идват солидни данъци и приходи за хазната. Знаем че Константинопол е последната точка по пътя на коприната и е генерирал огромни богатства. Тоест, това е бил един вид молът на Европа. За това Тервел не се е интересувал от този град а от търговията, която е носила приходи в хазната и е привличал вниманието на всякакви нашественици далеч от Плиска. Когато се е налагало, Тервел е превземал мола Константинопол, установявал нужната власт и я задължавал да плаща данъци, възстановявал търговията и се прибирал в столицата си за да управляваш държавата от царският си дворец.
Някои изследователи скромно и половинчато допускат, че канонизираният от източната и западната християнска църква светец свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа, е именно Княз (Каназ)Тервел.

Така приключва инвазията на арабският халифат а битката и победата на българите при Константинопол покриват със слава Княз Тервел.
Създадената коалиция от българи, византийци, хазари, арменци и кавказци укрепва цялата източна граница с халифата и спира ислямското нашествие в Мала Азия и Европа за около 600 години.

Поклон пред величието на Светецът, Император- Кесар (Цезар), Княз(Каназ) Тервел спасителят на християнска Европа...!

Автор:  Емил Андреев

Източник: Фейсбук