Предизборна кампания - ден дванадесети

Той не е политик.
Не е кандидат за нищо (макар, че след като бат Милко е кандидат, що и бай Миле Китич да не е).
Той дори не е наш сънародник и съгражданин.

Но неговото име днес е по - важно от това на премиера.
От това на президента.
От това на председателя на Народното събрание, от това на патриарха и главният мюфтия.

Днес разбрахме, че в Перник управляващата партия, след като е управлявала 4 години, била е номер едно в града, района и страната, ще заложи на Миле Китич за предизборен концерт.

Ето това е кампания!
Не показваш програма!
Не демонстрираш резултати!
Не обещаваш да превърнеш града си в райско кътче!

За какво да го обещаваш!
Просто вадиш едни кинти, викаш Миле на площада, пускаш безплатни плескавици и резултатите не ти мърдат.

Сега, ще кажете, че много се паля.
Че не съм прав.
Че пазарът определя какво да се случва на сцената.

Да бе, сигурно е така.
Сигурно аз не съм прав.
Но, убийте ме, ама не искам да живея в държава, в която изборите се печелят с, как беше (деца под 18 да не четат) - "бой, ***не и сръбска музика".

Впрочем днес е наистина интересен ден.
В Сливен изплашили ромите, че идат зли норвежки джендъри да им вземат децата.
Ромите наскачали и взели да си прибират децата от училище в паника.

В тая трагикомична история има няколко отправни точки.

1. (патрЕотична) Първо раждаш много деца, но оттам нататък, понеже не ти е зор, ги зарязваш. Едва тръгват на училище. Обаче в миг скачаш да си ги прибираш обратно, като чуеш някакъв слух.
2. (либерална) Борим се за правата на малцинствата, но те изведнъж се обръщат срещу нас, либералите, защото искаме да им наложим някаква либерална стратегия за децата (и там норвежки джендъри, туй - онуй)...
3. Каквото и да стане, се подиграваме. Ние в това сме силни - независимо дали сме патрЕоти или либерални комсомолци, независимо дали сме еколози или либертарианци, независимо дали сме умни или прости.

В тия три точки се състои цялата неосъзната трагедия на съвременното ни общество.
Купуваме си апартамент на "зелено", който се строи в някаква полянка.
Блока унищожава зелената площ. Ние се нанасяме вътре и...ставаме активисти срещу презастрояването.

Или друго. Борим се за правата на хората. Съчувстваме на слабите и болните. Готови сме да дадем мило и драго за тях, особено във Фейсбук и форумите.
И в миг разбираме, че близо до нас отварят временен пункт за бездомници и скачаме на бунт.

Но това е част от нас, нали така.
За това управляващите са напълно прави.

Имаме нужда не от Моцарт, а от Миле Китич.
Имаме потребност не да мислим, а да повтаряме чужди мисли.
И най - вече - готови сме да повярваме на когото и да е, стига той да ни обещае нещо сред аромат на кебапчета.

В ден дванадесети на предизборната кампания съм готов да направя един извод.
И той е важен.

Слагайте повече лук в каймата.
И не прекалявайте с черния пипер...

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}