Актуално
Фридрих Август фон Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена. Семейството му е формирано изцяло от интелектуалци. Както бащата Август Хайек, така и дядото Хайек – старши се интересуват от наука и с интерес се занимават с изследвания в своите области, бащата работи в сферата на медицината и ботаниката, а дядото в тази на статистиката. Подчертано интелектуалната семейна среда е една от предпоставките за креативното развитие на Фридрих Хайек. Друг много съществен фактор е обществената среда, която самият град Виена предлага на жителите си в края на 19 и началото на 20 век.
Фридрих Хайек за свободното общество и пазарната икономика

Гост-автор | 09/10/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Фридрих Август фон Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена. Семейството му е формирано изцяло от интелектуалци. Както бащата Август Хайек, така и дядото Хайек – старши се интересуват от наука и с интерес се занимават с изследвания в своите области, бащата работи в сферата на медицината и ботаниката, а дядото в тази на статистиката. Подчертано интелектуалната семейна среда е една от предпоставките за креативното развитие на Фридрих Хайек. Друг много съществен фактор е обществената среда, която самият град Виена предлага на жителите си в края на 19 и началото на 20 век.

По време на младежките години на Хайек социализмът постепенно набира скорост на редица места в Европа. Социалистическата реторика залага на ценности, които изглеждат близки до хуманизма, провокират положително мислене у хората и пораждат усещане за доверие между тях.

Така мислещите хора и особено тези от тях, които се намират в младежка възраст, съвсем естествено се чувстват заинтересовани от тази нова социална теория, която обещава социална справедливост, братство и равенство между хората. Подобни чувства на заинтересованост споделя и Хайек. Като млад и много начетен човек той се опитва да разсъждава върху посланията на социализма. Безпристрастната и критична мисъл на Хайек установява, че социализмът преследва някакъв краен резултат, но не дава отговор на изключително съществените въпроси как ще бъде постигнат той и какво би последвало след постигането му.

Новата теория сама по себе си е твърде неподредена, за да може претенцията, която тя заявява за нов обществен ред, да бъде взета на сериозно.

На социализма не му достига идеен потенциал, за да придобие характера на практически приложима теория. Хайек е един от малкото мислители, които бързо забелязват неговите сериозни недостатъци, както и заплахата, която би представлявал той за всяко общество, което го възприеме.

Всъщност заплахата, която социализмът представлява, произтича от това, че новата теория не заявява ясно какви са средствата и методите, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до социална справедливост, братство и равенство между хората. Тези средства и методи стават известни едва след като социализмът успява да се наложи в определени общества, където насилието и терорът стават част от живота на хората и основна характеристика на обществените отношения.

Хайек успява да прозре недостатъците на социализма там, където той е най-слаб, а именно в икономическата сфера. Социализмът не може да даде отговор на въпроса как ще се стигне до социалната справедливост, братството и равенството, както и на въпроса какво би последвало след постигането на тези цели. Дали, щом целите са изпълнени, то общественото развитие приключва или поема в някаква нова посока. Може ли общественото развитие да има горна граница, съществуват ли съвършени обществени форми или всяка една от на тях подлежи на усъвършенстване.

Все пак отговор на този въпрос дават утвърдените, далеч преди появата на социализма, обществени системи (консерватизъм и класически либерализъм). Социализмът претендира за повече жизненост в сравнение с конкурентите си, но самият той не изразява аргументи в своя полза. Хайек поставя същностния въпрос за икономическата несъстоятелност на социализма – с какво ще бъде заменен свободния пазар? За него е необяснима тезата, че свободният пазар може да бъде заменен от централно планиране. Той оспорва, че планирането навлиза в икономиката след появата на социализма.

Всъщност икономическото планиране е добре познато от класическия икономикс.

В този смисъл централното планиране не може да бъде социалистическият аналог на свободния пазар. Разликата между планирането при класическия икономикс и социализма е в това, че при класическия икономикс планирането е част от свободната стопанска дейност и е ангажимент на самите стопански субекти, докато при социализма планирането е ангажимент на държавата и затова се нарича централно. Може ли обаче, когато бъде ликвидирана частната собственост върху средствата за производство и планирането бъде прехвърлено към задълженията на държавата, да се създаде система, която да е по-добра от пазарната? В положителния отговор на този въпрос Хайек отказва да повярва, и както се оказа с основание.

Хайек си дава сметка, че социализмът не е последователен в посланията си. Той е класов по своя характер, това е в противоречие с намеренията за социална справедливост, братство и равенство. Социализмът говори с езика на хуманизма, но отсъствието на пазар и прилагането на централно планиране означават социално инженерство, създаване на нов човек с нова природа. Социализмът залага на преразпределение, но е безмълвен, какво точно и как ще бъде преразпределяно. Оказва се, че чрез централно планиране трябва хем да се създава продукт, хем да се преразпределя, хем да се осигурява социална справедливост, братство и равенство.

Социализмът оперира с недефинирани понятия, което допълнително предизвиква съмнения за неговите намерения и способности.

Критично мислещ човек като Хайек не би могъл да не забележи тези купища противоречия, от които е изтъкан социализмът и естествено прибягва до неговото пълно отричане. Хайек дори не намира за необходимо да търси грешките в теорията на социализма. За него това е безсмислено, то е изцяло загуба на време, защото е излишно да търсиш грешки в нещо, което е лишено от същност, нещо, което е несъстоятелно само по себе си.

Хайек не критикува социализма от позицията на либерал, нито от позицията на консерватор. Той критикува неговите недостатъци и противоречия, които сами говорят за социализма като за несъстоятелна теория. Гледната точка на Хайек е позицията на безпристрастния анализатор и изследовател, който търси и намира положителните и отрицателните страни на изследвания предмет, анализира ги и ги популяризира. През 1974 г. Хайек става Нобелов лауреат по икономика и колкото и значимо да е това признание, може би то е най-малкото, което е трябвало да получи.

 Източник: conservative.bg

 



Други статии от този автор



Коментари