Актуално
Въдворен е в лагера край Ловеч през септември 1961 г. със заповед на ген. Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи и приближен на Тодор Живков, без да има направено предложение за въдворяване или прокурорско съгласие, както по това време изискват административните наредби.
Кой е Сашо Николов-Сладура?

Гост-автор | 09/10/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Александър Николов с прякор Сашо Сладура е известен български джазов музикант. Баща му е инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня. Завършва френския колеж в Пловдив „Сент Августин“ и след това учи музика в консерваторията в Прага.

След като се завръща в България. По време на Втората световна война е мобилизиран във Фронтовия театър. Известно време свири в Царския военен симфоничен оркестър и след разтурянето му в Софийската филхармония.

В началото на 50-те години на ХХ век Николов е концентмайстор в първия създаден голям естрадно-джазово-симфоничен оркестър при „Родна песен” под диригентството на Руслан Райчев.

След това започва да свири като солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“, където става любимец на публиката. Заради веселия си и шеговит характер получава прякора Сашо Сладура.

През 1954 г. Сашо Сладура е лишен от софийско жителство. По наказателно дело №35 от 1960 г. е осъден на 2 години затвор за разказването на политически вицове, които неуморно съчинява и разказва (и в съдебната зала се защитава с тях), за „отрицателното влияние върху младите” и лошото му отношение към народната власт, БКП и СССР.

Излежава година и половина. През 1958 г. Сашо Сладура е подгонен от София и отива да свири в Пловдив.

Въдворен е в лагера край Ловеч през септември 1961 г. със заповед на ген. Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи и приближен на Тодор Живков, без да има направено предложение за въдворяване или прокурорско съгласие, както по това време изискват административните наредби.

Александър Николов умира два дни след въдворяването му в лагера в резултат на жестоките побоища, които там са му нанасяни от лейт. Никола Газдов, отговарящ по линия на ДС в лагера и някои от бригадирите.

В анализа по делото за убийствата в лагера край Ловеч от 1990 г. прокуратурата на Въоръжените сили е посочила:

„На 24 септември 1961 г. в Трудовата група е задържан Александър Николов, цигулар от София. Още с пристигането е бил бит в дежурната стая. По нареждане на Газдов е впрегнат да тегли по плаца валяк. На първата вечерна проверка обвиняемият Газдов с бригадирите Узукчиев и Димитър Цветков нанесъл жесток побой на лагериста Николов под претекст, че е разпространявал вицове срещу властта.

Два дни след постъпването му в лагера от непрекъснатото нанасяне на побоища лагеристът е починал. В акта за смъртта по нареждане на лагерната администрация умишлено е вписана неточна диагноза.”

В обвинителния акт на прокуратурата е посочено, че „Николай Газдов в съучастие с Шабан Узукчиев и Димитър Цветков като съизвършител и като умишлено ги склонил, умишлено умъртвил Алекнадър Георгиев Николов от София”.

Името на Сашо Сладура фигурира в обвинението срещу бившия майор Петър Гогов, началник на Трудовата група в лагера край Ловеч, за това, че „като длъжностно лице съзнателно е допуснал подчинените му лица Газдов, Горанов и Ръжгева в качество на длъжности лица по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено да умъртвят повече от едно лица”.

В Пловдив е издигнат негов паметник, финансиран от д-р Георги Лазаров, български емигрант от Балтимор, щата Мериленд, САЩ. В София е кръстена улица на Сашо Сладура.

Източник: pametbg.com

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари