Актуално
Малкият коткоудушвач се скрива между двете родителски тела, но не пуска котето. Майката чак тогава дава признаци, че нещо е стигнало до мозъка ѝ и гледа въпросително. "Не виждате ли, че ще убие котето? Спрете го!", настоява Никол.На дебелата родителка не ѝ мигва окото и най-равнодушно отвръща: "Той е дете и не разбира какво прави".
За котките и хората, или как се отглеждат садисти

Гост-автор | 10/10/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ваня Ставрева, Фейсбук

За котките и хората, или как се отглеждат садисти

(истински случай от 9 октомври 2019 г. във Видин)

Малко момче стиска за шията малко коте и го носи. После го стяга в прегръдка, после пак го сграбчва за шията... Котето виси в ръцете му и не издава признаци на живот.
Момченцето почти го е удушило, а майка му и баща му седят на две крачки от него и не реагират. Таткото говори по телефона, а майката, като котето, не дава признаци на живот - седи и зяпа.
Никой от семейството не реагира на молбата на Никол момченцето да пусне котето, защото го убива.
"Вие разбирате ли български?", пита Никол, разтреперана от хладнокръвното убийство, което е на път да стане пред очите ѝ.
Пак никаква реакция!
Никол вече крещи, задавайки същия въппрос. Калин и аз също настръхваме срещу семейството. Малкият коткоудушвач се скрива между двете родителски тела, но не пуска котето. Майката чак тогава дава признаци, че нещо е стигнало до мозъка ѝ и гледа въпросително.
"Не виждате ли, че ще убие котето? Спрете го!", настоява Никол.


На дебелата родителка не ѝ мигва окото и най-равнодушно отвръща: "Той е дете и не разбира какво прави".


Тогава и на мен и Калин ни кипва и почваме да крещим и тримата.
Таткото прекъсва разговора си по телефона и ни пита какво искаме.
Един през друг обясняваме очевадното - че детето му ще удуши котето. А детето, в безопасност между двете родителски тела, продължава да стиска животинчето.


Същият отговор - това е дете и не разбира какво прави.


Истерясваме, че така се възпитават убийци, че те са родители и трябва да му обяснят...
Онзи се надига и е готов да размаха тлъстите си татуирани ръце върху Никол.
На майката и малкия коткоубиец продължава да не им мигва окото - тлъстият със сигурност би се справил с две жени и един младеж.
Разменяме реплики и последното, което ни хрумва е да им кажем, че това е археологически обект и ще извикаме полиция.
Изпаряват се за секудни.
Малкият коткоудушвач пуска Николай. Жив е. Освестява се и идва при нас.
По-късно идва и стопанката му. Сядат двамата и ни гледат докато работим...
А какво ли ще стане по-късно от това момченце, чиито родители нямат против то да убива, защото не разбирало какво прави, а те ни намират за нужно да му обяснят...
(за това мъниче от снимката става въпрос)



 



 

 



Други статии от този автор



Коментари