Да, тези господа са покварени до краен предел

Разгръщащият се скандал може да струва президентските амбиции за периода 2021-2025 г., както на Тръмп, така и на Байдън

Дали действително вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън е заплашвал да отмени предоставена на Украйна от администрацията на Барак Обама кредитна гаранция за 1 милиард долара, ако украинското правителство откаже да уволни генералния прокурор, който е разследвал дейността на газовата компания Burisma Holdings, в чийто борд на директорите седеше синът на Байдън, Хънтър? Да. И Джо Байдън публично призна този факт.

Дали действително президентът Доналд Тръмп е оказвал натиск върху президента на Украйна Владимир Зеленски, за да възобнови разследването за корупционни деяния на компанията Burisma като цяло и на семейството на Байдън в частност? Да. И публично призна това.

Аз даже съм готов да погледна на ситуацията от друг ъгъл. Може би, Джо Байдън е притеснен единствено от проблема с корупцията в Украйна и той въобще няма намерение да защитава своя собствен син с цялата мощ на авторитетния пост на вицепрезидент на САЩ? Може би Доналд Тръмп се притеснява единствено от разразилата се корупция в Украйна. И от факта, че американските политици използват своето служебно положение за користни цели, като изобщо не се интересуват от перспективата за цинична злоупотреба с президентска власт, за да могат да отпратят правителството на друга държава на лов за неговите политически опоненти?

След като достатъчно пофилософствахме, нека се върнем към реалния свят, защото в него, както лорд Актън бе написал, „всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно“.

Нека си припомним думите на президента Тръмп за неговите обвинители, които от няколко десетилетия, са свързани с поведението на настоящия президент – „тези хора са корумпирани до краен предел“. Фактите, които лежат в основата на двете горепосочени групи от обвинения, изглеждат безспорни за страните, които са ги изложили. Остава само да се внесе ясното по въпроса за мотивите на техните действия.

Притежаващите власт лица, в това число и една от нейните разновидности – богатство, са склонни да се държат за нея до последно. Количеството енергия, необходимо за поддържането на тази власт, само се увеличава с течение на времето. В резултат на това възниква изкушението за корупция и желанието за злоупотреба от имащите власт и правомощия лица за да защитят и разширят собствената си власт.

По длъжност президентът и вицепрезидентът (или това е потенциалният държавен глава) са надарени с изключително мощни правомощия. И затова всякакви подозрения относно присъствието на корупционни мотиви и в Байдън, и в Тръмп не само не надхвърлят границите на приличието, но изглеждат абсолютно оправдани.

Разгръщащият се скандал може да струва президентските амбиции за периода 2021-2025 г., както на Тръмп, така и на Байдън. Освен това, той дори е способен да съкрати президенския мандат на Тръмп с няколко месеца, ако Камарата на представителите повдигне обвинение в импийчмънт, а Сенатът потвърди това обвинение (първото събитие изглежда много вероятно, а второто е изключително малко вероятно). Но проблемът е много по-дълбок от персоналните амбиции или личните морални качества на Доналд Тръмп и Джо Байдън. Проблемът се крие в самата власт.

Ние твърде лесно дадохме на нашите политици непозволено много правомощия (особено на изпълнителния клон на властта), а те, възползвайки се от нашето неблагоразумие, само затвърдиха своите позиции в държавата.

На първо място, нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп първоначално не е трябвало да имат правото да отпускат милиарди долари под формата на помощ за украинското правителство. Ако САЩ са се ангажирали с разпределението на помощи на другите държави (което очевидно не бива да се прави), тогава работата на Белия дом трябва да бъде сведена до баналното подписване на чековете за сумите, определени точно от Конгреса. От много десетилетия САЩ плавно се плъзгат към диктатурата и изглежда са стигнали до финала. Изпълнителната власт смаза под себе си законодателите, защото Конгресът просто престана ревностно да защитава своите правомощия, а Върховният съд показа несъстоятелност по въпроса за защитата на нашите граждански права.

Проблемът е именно в онази авторитарна антиутопия, в капана, на който се намираме, а не в специфичните злоупотреби на нашите настоящи и бъдещи диктатори. И без да разрешим споменатия проблем напълно, няма да постигнем нищо.

Източник:trud.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}