Местни изроди и спонсорирани връзки

Нищо не разбирам от кампанията за местни избори, особено в София, където най-лесно би трябвало да разбирам.  Първо, войната на спонсорирани съобщения във Facebook изглежда комична. Например, страницата "Фандъци за София" днес ми класира на стената клипче, в което се обяснява как в баниците със сирене няма сирене. Това отдавна се знае, обаче от същата страница твърдят, че "Фандъкова трови децата ни". Аз имам неутрално отношение към тази жена - но тя ли прави баниците и Столична община ли трябва да осъществи контрола над тях? Тези сложни отношения между различни ведомства нямат отношение - просто Фандъкова трови децата ви и това е.  После друга страница ми изпраща спонсорирано съобщение, този път от златните години на Мая Манолова, в което ми припомня как тя бе казала "Аз предложих Пеевски". Така е, това го помня, така каза жената, но сега ми се струва, че цялата кампания зависи от това кой от двата лагера ще налее повече пари в спонсорираните страници и ще разпространи повече едно от двете неща - Фандъкова, дето те трови с банички, или Манолова, която те трови с Пеевски.  Продължаваме напред: Волен Сидеров предизвиква на бой Ангел Джамбазки и след това на проверка на сфинктера, за да докажел, че бил гей. Иначе и двамата искат да забранят гей парадите, но според Волен, Джамбазки само се прави, Сидеров е истинският екзекутор на тия цветни и досадни работи, да не му се пречка онзи, който общо взето го отвя на евроизборите и най-вероятно ще сложи край на "Атака". Има едно весело безсилие в тази работа - вече си се видял в чудо, губиш, падаш, най-сетне някой е издърпал патриотичната черга из под краката ти и ти просто казваш - ти си гей бе, човек...В тия моменти се създават и онези велики заглавия в медиите, които гласят - "Еди си кой: Аз не съм гей!". Докараш ли се до положение, в което да има заглавие с твоето име, после две точки и думите "Аз не съм гей", значи вече е късно - станал си медиен гей, от което няма оправия. Още: други спонсорирани страници за засекли през телефона мястото, на което живея и ми пращат кандидата за моя квартал. Той ми казва - твоя квартал не е добре, а аз ще го направя да е супер добре. Няколко часа по-късно Facebook алгоритъмът пак ме засича в същия квартал - това е защото навярно живея в него - и пак ми праща спонсорирана връзка от друг кандидат. Той, точно както първият, също твърди, че моят квартал не е добре, но той ще го направи супер добре. И двамата ме потискат - аз си харесвах квартала, много ми е хубаво в него, пък сега разбрах, че просто не е добре и че там някъде има двама души, които могат да го оправят.  Накрая, винаги излиза някаква току-що създадена партия, за която не съм чувал - тя винаги звучи нещо като "България на социалдемократите-граждани на европейското бъдеще". Тази партия е нова, млада и почтенна, тя не е част от статуквото, нищо че най-често председателят ѝ е лежал в затвора за контрабанда на благородни метали и обикновен хероин. Но, ето ме сега - с "България на социалдемократите-граждани на европейското бъдеще - за повече справедливост и успех на младите и най-вече грижа за пенсионерите - а в кварталите няма да има улични кучета", които предлагат страхотни неща и то толкова лесно - само с едно скролване в социалните мрежи. За кого да гласувам? Само да не трови децата ми. 

Автор: Райко Байчев

Източник:actualno.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}