Петър Воденски: Ако ЕС силно притисне Ердоган, бежанската вълна може да стане реалност

Петър Воденски е дипломат от кариерата, бил е български посланик в Анкара, Кишинев и Никозия, Генерален консул в Истанбул. Член на Стратегическия съвет при президента. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“.

- Посланик Воденски, операция „Извор на мир“, която тече пети ден, фокусира вниманието на света и реакции има от всички страни. Как разчитате международните послания? Има ли Ердоган съюзници в тази война и кои са те?

- Като говорим за реакции от целия свят, не бива да оставаме с впечатлението, че те са еднакви. Президентът на САЩ, например, публикува няколко нееднозначни туит-а.
Първият бе възприет като „зелена светлина“ за турската военна операция „Извор на мир“, следващият – като заплаха за „унищожаване“ на турската икономика, последван от „братски“ туит за близостта между Вашингтон и Анкара по линия на НАТО и в двустранен план, като след всяко американско послание котировките на турската валута вървяха нагоре или надолу.

Неслучайно един от опозиционните лидери в Турция нарече това „дипломатически резил“ – Тръмп наистина заприлича на героя от фолклора на тюркския свят Настрадин Ходжа, който в една притча бил съдия в съда и казал както на ищеца, така и на ответника, че и двамата са прави.

Европейският съюз възприе твърда отрицателна линия. Няколко страни-членки на ЕС също се обявиха против. Арабските страни реагираха отрицателно на операцията, с изключение на Катар и Оман.

Русия зае сдържана позиция, заявявайки, че Турция – ако иска да бъде на терен в Сирия - следва да договори това с официален Дамаск, като по този начин Путин цели да се легитимира режимът на Башар Асад, с когото Ердоган прекъсна връзките си отдавна.
Интересна е позицията на непризнатата от никого освен от Анкара, т.нар. „СКТР“ (Северно-кипърска турска република). Нейният лидер Акънджъ каза, че названието на военната операция в Сирия е „Извор на мир“, но от този извор „не тече мир, а тече кръв“ – това породи доста отрицателни коментари в Турция.

- Твърде заплашително прозвучаха думите на турския президент към европейците: „Ей, Европейски съюз, осъзнай се!“ Европа, изглежда, не се стресна, защото редица държави – Франция, Германия, решиха да прекратят доставките за оръжие за Турция. Реален ли е рискът тогава за разиграване на бежанската карта?

- Тази абсолютно безцеремонна фраза на Ердоган към ЕС стана пословична. Впрочем, в телефонен разговор с канцлера Меркел, Ердоган каза: „Аз се боря с тероризма, Турция е член на НАТО, да не би междувременно НАТО да е приела за член някоя терористична организация и аз да не съм разбрал?“

Ердоган вече е разигравал бежанската карта. Той, например, сега спазва договорката си с българския министър-председател да не допуска мигранти през общата българо-турска граница, като е разпоредил на турските органи за сигурност да арестуват още във вътрешността на Турция лицата, които са се насочили от Истанбул към България на път за Европа. В същото време, „пуска“ контролирано лодки с бежанци към гръцките острови, или през Марица, с което показва, че владее положението.

Дали Ердоган ще пусне масова бежанска вълна към Европа? Това зависи от много фактори, един от които е – дали ЕС ще го притисне силно до стената. Тогава това би могло да стане реалност.

- България и премиерът Борисов бяха дадени за пример на Брюксел. Наистина ли ще се предпазим с повече дипломация и поддържане на добри отношения?

- А дали България има друга опция за действие освен дипломацията? Бихме могли да разсъждаваме дълго кой носи вината за това, че сме се докарали дотам да разчитаме на добрата воля на Ердоган да ни пази границата, но в момента не виждам друг начин, освен да се договорим с Турция. Бих добавил – дано Турция да продължи да бъде в състояние да контролира положението.

- Друг риск са джихадистите и спящите ислямистки клетки в Европа. Къде сме тук на картата със заплахи за националната сигурност?

- В затворите в района на военните действия има пленени около 80 хиляди джихадисти, заедно с техните семейства. Повечето от тях са от Ирак и Сирия, но има и десетина хиляди от страни в Европа. Тръмп вмени на Ердоган отговорността за тези терористи. Не е ясно как ще постъпи турската армия – дали ще ги съди, или ще ги „неутрализира“ (турски евфемизъм със значение „ликвидира“). Или Ердоган ще заплаши ЕС, че ще пусне и тях да вървят по родните си страни?
Бих казал, че националната сигурност на България също е подложена на риск от тези терористи.

- Макрон предупреди за „непоносима хуманитарна ситуация“ и възраждане на „Ислямска държава“. Има ли Европейският съюз инструментаруим, с който да противодейства на заплахите?

- Вижте, опасността от тероризъм е обща за всички страни. Някои от тях притежават по-голям потенциал за справяне с това, други – не толкова. ЕС не е изолирана територия и заплахата от терористични прояви е налице. Обект на терористични актове бяха и Великобритания, и Испания, и Франция, ако щете – и България (Сарафово).

В това отношение би следвало да проявим поне някакво разбиране към Турция, защото ако на нейната източна граница възникне отделна кюрдска държава, това би подсилило желанието на турските кюрди за подобно нещо, което пък би довело до „разбъркване“ в Турция, а от това неминуемо ще пострадат и България, и ЕС като цяло. Невинаги този, който иска да прави „геополитически омлет“, взема под внимание интересите на отделните държави-обекти на „омлета“ – достатъчно е да погледнем резултатите от т.нар. “Арабска пролет“, за да се убедим в това.

Но е вярно и друго: Турция иска да създаде на сирийска територия по границата „зона за сигурност“ от тридесетина километра. Кюрдското население в тази зона започна масово да напуска родните си места, вследствие на военните действия. Ако на тяхно място бъдат заселени намиращите се сега в Турция сирийски бежанци, то бихме могли да говорим за етническо прочистване.

- Кюрдите и правителството на Асад сключиха споразумение за общи военни действия. Какви ще са последствията от този акт във военен и в политически план? Ще има ли самостоятелна кюрдска държава, което Ердоган се опитва да предотврати?

- Любопитен момент е, че преди време Москва бе предложила на кюрдите да се сражават срещу Ислямска държава заедно с официален Дамаск, като в замяна получат широка автономия. Тогава кюрдите предпочетоха за съюзник Вашингтон, който им бе обещал държава. Сега виждаме какво се получи – САЩ изоставиха довчерашните си съюзници, които отново опряха до Башар Асад, но вече без перспективата за толкова широка автономия.

Не очаквам в района да се създаде отделна Кюрдска държава, поне не и предвид даденостите към днешния ден. Турция – независимо кой е на власт – би се борила със зъби и нокти срещу създаването на такава държава.

- Важни са позициите на САЩ и Русия спрямо действията на Турция. Какво да очакваме от Тръмп и от Путин? Какви са техните интереси в региона?

- Най-общо казано, Русия при Путин преследва във външната си политика една цел: да покаже, че светът вече не е еднополюсен и че тя е незаобиколим фактор – в частност в този район, а и на други места. Докато САЩ доскоро все още имаха амбицията да докажат обратното – че светът има един център и това са те, а останалите трябва да се съобразяват с тях. При Тръмп това сякаш започва постепенно да се променя.

Впрочем, любопитен момент в цялата досегашна история около турската военна операция „Извор на мир“ е, че в Съвета за сигурност на ООН пет държави – Франция, Германия, Белгия, Великобритания и Полша (всичките от НАТО), внесоха становище срещу Турция (член на НАТО) по повод операцията в Сирия. Но САЩ (лидерът на НАТО) и Русия (обявена за враг на НАТО), заедно наложиха вето на така предложения проект за резолюция. Както казват философите, светът вече не е това, което беше…

- Печели ли Ердоган от войната във вътрешнополитически план?

- Във вътрешен план всички турски политически партии - с изключение на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) - подкрепят безусловно Ердоган и заявяват, че помежду си може да имат разногласия и различни позиции по някои въпроси, но когато става дума за „Анаватан“ (майката-родина) всички застават под едно знаме. Някои наблюдатели правят аналог с патриотичния патос от времето на турската инвазия в Кипър, когато всички подкрепяха решението на „левия“ премиер Еджевит за военно решение на въпроса. А социалните мрежи са пълни с ентусиазирани постинги за необходимостта от подобна военна операция.

- Позволете и един въпрос, който не е свързан с военните действия  в Сирия, но пряко касае региона и България. Очаквате ли Франция да се противопостави официално на решението за стартиране на преговорите за еврочленството на Северна Македония и Албания? Какви са мотивите на Макрон за тази съпротива?

- Доколкото зная, Макрон иска ЕК да „модернизира/преразгледа“ целия процес за приемане на нови членове – като се започне от критериите, мине се през преговорите по отделните глави и се включи обезателно възможността за „крачка назад“ в случай, че съответната страна – след затварянето на някоя глава - инкасира спад в изпълнението на даден критерий по тази глава. Например, изпълнението на условията за правова държава.
Дали Франция ще спре Албания и Северна Македония от стартиране на преговорите? Очаквам решението за подобно нещо да бъде взето в последния възможен момент, като дори френските представители на настоящия етап, вероятно, не знаят какво би било то.

Източник:epicenter.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}