Турската инвазия предизвиква криза в НАТО, но изключването й е малко вероятно

Турската инвазия в Северна Сирия, заедно с критиките и заплахите със санкции, които отправят партньори в НАТО към Анкара заради офанзивата й, е близо до това да предизвика криза в най-големия военен съюз в света.

Но въпреки високото политическо и военно напрежение, твърде малко вероятно е Турция да бъде изключена от 29-членния съюз, защото НАТО и преди е преживявала напрегнати времена и е оцелявала.

От Суецката криза през 1956 г. и напускането на военната структура от Франция през 1967 г., което принуди Алианса да премести главната си квартира в Брюксел, Белгия, до дълбокото разцепление между съюзниците по въпроса за войната в Ирак през 2003 г., връзките в НАТО са издържали на изпитанията. Но никоя страна не е напускала съюза, нито е била изключвана от него.

Освен това Турция е от голямо стратегическо значение за НАТО. Голямата, предимно мюсюлманска страна, се простира от двете страни на Босфора, което я прави жизненоважен мост между Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Тя е и единственият воден път към и от Черно море, където е разположен руският морски флот.

Турция има втората по големина армия в НАТО, след Съединените щати, а членството на страната в НАТО помага да се държи под контрол историческото напрежение между Турция и нейния съсед Гърция.

Съюзниците в НАТО също така разчитат на военновъздушната база Инджирлик в Югоизточна Турция като междинен пункт за достъп до Близкия Изток. Алиансът провежда операции за въздушно наблюдение от Инджирлик, а САЩ имат базирано там ядрено оръжие.

"Казано честно, предпочитам Турция да е в НАТО, отколкото извън НАТО. Мисля, че е важно (турците) да са в нашето семейство и нашия дебат. Мисля, че е по-лесно да работим с тях по този начин, но не можем да се държим, все едно това не се е случило", каза норвежката министър-председателка Ерна Солберг във вторник.

Турция от известно време си играе с търпението на партньорите си от НАТО.

Нейната военна офанзива в Сирия се наслагва върху напрежението около покупката от Турция на ракетите С-400 руско производство, която заплашва сигурността на НАТО и на изтребителя Ф-35. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също така подложи на чистка хиляди военни офицери след неуспешния опит за преврат в Турция през 2016 г., като някои от тях поискаха и получиха убежище в страни от НАТО.

"В момента това е най-голямото политическо и военно предизвикателство, пред което е изправен Алиансът", каза в сряда Иън О. Лесър, вицепрезидент на Германския фонд Маршал, и допълва: "Очевидно като екзистенциален въпрос това не е от мащаба на сдържането на Русия в региони като Балтийско море или около Черно море. Но като политическа криза в рамките на Алианса и потенциално като криза на сигурността това е много, много високо в дневния ред".

Досега генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова Турция да покаже сдържаност и да внимава да не предизвика още една хуманитарна криза, особено след като над един милион сирийци вече избягаха в Европа през последните години.

Столтенберг призова Турция да се фокусира върху общия враг на НАТО - групировката Ислямска държава, за някои от бойците на която се съобщава, че са избягали от затвора по време на турското настъпление. Но той не е призовавал, поне не и публично, за спиране на огъня.

Действително, Столтенберг се въздържа от всякаква публична критика към Турция - или към която и да било друга членка на НАТО - и припомни, че Алиансът няма никаква роля в Сирия, освен да помага от чужбина за наблюдението на въздушния трафик над страната.

Посланиците в НАТО отново дискутираха турското нахлуване в сряда, съобщи главната квартира на НАТО, без да дава повече подробности.

Една възможност, открита за турските партньори, е да поискат консултации по член 4 на учредителния договор на НАТО, което е възможно, когато "по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях".

Турция е правила това в миналото, през 2015 г., след серия от екстремистки атаки на нейна територия, и през 2012 г., когато изтребител беше свален над Сирия. Полша направи това през 2014 г., когато напрежението в Украйна беше във връхната си точка.

Досега никоя страна официално не е поискала такива консултации, но някои европейски съюзници поискаха среща на министерско равнише в Брюксел следващата седмица и със сигурност ще обсъдят турската инвазия.

На тази среща на 24 - 25 октомври някои страни освен това ще поискат яснота от САЩ какви точно планове имат в Сирия, след като Турция прие изтеглянето на американските части там като зелена светлина да започне своята офанзива.

Но каквото и да се случи, вероятността Турция да бъде изключена от НАТО е минимална. Лесър заяви, че доколкото разбира, "няма механизъм за изключване на членка".

Това не означава, че не може да има срив в отношенията.

"Има начини, по които едно членство може да стане нефункциониращо - или защото няма политически консенсус по отношение на безпокойствата на съответния член", или ако фрустрацията на Турция достигне точка, в която тя "би обмислила варианти като оттегляне от военната командна структура", казва Иън О. Лесър.

Източник:24chasa.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}