"Криех радиото във фурната". Заглушаването на Свободна Европа преди 1989

Говор, който достига до вас през непоносим за ухото ви шум. От сричка до сричка има сякаш десетки децибели разлика. Така се чува Свободна Европа преди да падне Желязната завеса през 1989.

Властите в комунистическия лагер инвестират огромни финансови и технически ресурси в заглушаването на сигнала на чуждестранните радиостанции. Хората не е трябвало да слушат новини и коментари, идващи от западния свят. Но слушателите винаги са намирали начин да слушат.

За Чехословакия заглушаването започва веднага след преврата през 1948 г. и в началото разчита напълно на техническа подкрепа от Москва. СССР по това време вече има изградена мрежа, състояща се от хиляди заглушители. Те успяват да обезсилят сигнала на Радио Свободна Европа, който тогава се излъчва от централата в Мюнхен, на хиляди мили. Успехът на заглушителите обаче е променлив и те понякога не успяват да заглушат радиосигнала от радиостанциите, смятани за „вражески“. Затова властите в Чехословакия предприемат местни инициативи с наземно заглушаване от трансмитери, разположени близо до големите градове.

Заглушаването наистина пречи на много от хората от страните от Източния блок да слушат чуждестранните радиостанции. Слушателите обаче проявяват креативност. Някои отиват да слушат радио в селата, където заглушаването е по-слабо. Други чакат да спре тока, защото когато няма ток, заглушителите не работят.

„Живях в Прага от 1974 до 1981 г. Криех радиото си във фурната, когато не готвех“, спомня си чешката певица Марта Кубишова. „Трябва да е имало сигнал, защото често слушах Радио Свободна Европа.“

Някои слушатели изчакват да се стъмни, за да включат радиото, защото през нощта съставът на йоносферата се променя и тя отразява по-силно радио вълните, като така ги прави по-трудни за заглушаване.

„Местните заглушители спираха сигнала в градовете, но в радиус само от 20-30 км.“, казва редовният слушател на чехословашкото Радио Свободна Европа Рикар Ривола. „Заглушителите на дълги разстояния бяха близо до Смоленск и Калининград. Това си имаше ахилесова пета. Вечерта на честоти 13, 16 и 19 можеше да се слуша Радио Свободна Европа.“

Сред реформите, предприети по време на Пражката пролет, е слагане на край на заглушаването на западните радиостанции в Чехословакия. След смазването на движението от войските на Варшавския договор обаче сред първите действия на окупаторите е да възстановят заглушаването. Но дори и след това Радио Свободна Европа е слушано в Чехословакия от поне 30% от населението, според данни от проучване на радиото.

Заглушаването на западни радиостанции на изток от Желязната завеса продължава до 1988 г., когато борбата с „вражеските радиостанции“ - Свободна Европа, Би Би си, Дойче веле - е призната за неефективна. В България заглушаването продължава най-дълго от всички страни в Източния блок.

В секретна шифрограма от 15 декември 1988 г., публикувана от Комисията по досиетата, агент „Петров“ докладва: „Чехословашката делегация ни уведоми, че в ЧССР се подготвя решение за спиране на заглушаванията на радиопредаванията, включително и на радио „Свободна Европа“... При създалото се положение НРБ остава единствената страна, която заглушава радиопредавания. Не се съмняваме, че Западът ще използва това за засилване на натиска върху нас.“

Източник: svobodnaevropa.bg

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}