Актуално
Реквизит: Пясък, Фейсбук, злоба и хуманизъм.
Пиеса - Кучелюбът и кучефобът интимно

Гергана Дитц | 05/11/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Пиеса: Кучелюбът и кучефобът интимно

Реквизит: Пясък, Фейсбук, злоба и хуманизъм.

 

Главни действащи лица:

Активисти и животнолюбители (поддържащи протагонисти)

Куче (протагонист)

Изродът (антагонист)

Нехуманно момиче, кучефоб (поддържащ антагонист)

 

Сцена първа:

Изрод храни куче с пясък, хвърля го наляво-надясно из тъмата, усмихва се. Кеф му е. Негови приятели го снимат.

 

Сцена втора:

Изодът споделя видеото във фейсбук. Кучелюб първи го вижда, събужда всички останали кучелюби. Кучелюбите искат кръв – тази на изрода.

 В медийното пространство се случва въстание. Всички плачат за тежката съдба на онеправданото куче – призовават за ефективна присъда, пишат петиции, казват – „Трябва някой да му причини това, което той е причинил на кученцето.“

 

Сцена трета:

В Бургас намират труп на 30-годишно момче – то е било убито. Някой е скрил трупа с три стари автомобилни гуми, тялото е почти разложено.

Естествено, това не достига до активистите. Те продължават да призовават всички – да спасим кучето, да затворим изрода! Изродът ще посегне на хора, ако не бъде спрян. Всички изроди започват своята „кариера“ с нападение над животно.

 

Сцена четвърта:

Кучефобката чете хуманни призиви за кръвопролития. Решава да напише нещо като статия. Пита кучелюбите къде са, когато някой изнасилва баба Гинка. Опитва се да им обясни, че трябва да си канализират хъса за възмездие в правилни насоки.. По-скоро така си мисли, че прави.

 

Сцена пета:

Новината за абсурдното словоблудство на кучефобката бързо стига до кучелюбите. Те все още не знаят за убийството в Бургас.

Кучелюбите се събират на глутници в социалните мрежи и пишат язвителни коментари и за кучефобката.. Примерно:

„Не знам коя си, но не заслужаваш да имаш деца, ти не си хуманна..“

„Не трябва да съществуват такива хора, лишени от емпатия.“

„Кучелюбката е жива трагедия! Човек, като я види – да й оплаче мисленето!“

"За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните".

 

Сцена шеста:

Кучефобката чете жлъчни коментари, подплатени с нехуманни клетви. Чуди се какво е хуманизъм, тя все пак е на интелектуалното ниво на изрода. Пише в Гугъл „хуманизъм“, отваря Уикипедия.

Хуманизъм - "Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека."

Кучефобката отново прави справка. Недоумява странностите на общественото мерило за човечност.

 

Сцена седма:

Патоанатомите откриват множество наранявания по трупа на момчето в Бургас. Черепът му е смлян.

Активистите продължават да пишат – спасено ли е кучето?

 „Те не могат да ни излъжат, това не е същото куче, онова куче е мъртво!”

Сравняват снимка на „спасеното куче“ и „убитото куче“, спорят дали това са едни и същи кучета...

Призовават за ефективна присъда на изрода – трябва да се предотврати това той да убие човек.

 

Финална сцена:

Активистите плачат за кученцето. Правят му панихида. Слагат си черни лентички.

Все още не са заловени убийците на момчето в Бургас.

Кучелюбите още не знаят за убийството там.

………………….

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари