Актуално
Тия притеснени наши родители получиха толкова присмех и подигравки, заради страховете си. Но за разлика от присмехулниците, които живеят в розов балон, аз с очите си виждам, че родителите ИМАТ основания да се страхуват. И не, не е фалшива новина. И не, не е истерия. И да, страшничко си е. Защото...
Не може да спасите децата си „после“...

Ева Истаткова | 08/11/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Утре, 9 ноември, предстои пореден протест на български родители срещу Закона за социалните услуги, който влиза в сила от 1 януари 2020 година.

Месеци наред медии и публични фигури, предимно „градски“, „красиви“ и „умни“ се опитват да представят този протест като триумф на лумпените, събитие на глупавите и неразбралите, като „истерия“.  

Внушава се, че отнемането на деца от родители е фалшива новина. По медиите дори се коментира като такава.

Тия притеснени наши родители получиха толкова присмех и подигравки, заради страховете си. Но за разлика от присмехулниците, които живеят в розов балон, аз с очите си виждам, че родителите ИМАТ  основания да се страхуват.

И не, не е фалшива новина.
И не, не е истерия.

И да, страшничко си е.

Защото...

Знаете ли, че и сега, и сега, още преди всякакви нови закони – деца се взимат от социалните служители директно от училище, с полиция...сякаш са ограбили Световната банка?

Знаете ли, че деца се отнемат от социалните БЕЗ съдебно решение?

Знаете ли, че социални работници влизат като инквизитори в домовете на българите, за да „проверяват“ как те си гледат децата? Бъркат в хладилниците им, изискват всяко дете да има мобилен телефон, броят броя на топчетата в супата-топчета.
Повтарям: БРОЯТ КОЛКО СА ТОПЧЕТАТА В СУПАТА-ТОПЧЕТА В КУХНЯТА ВИ.

Знаете ли, че деца се взимат без съд, но после се връщат само чрез съд? Което отнема месеци и години...
Знаете ли, че и сега по анонимен сигнал, социалните се задействат.

Знаете ли, че въпреки множеството дела за неправомерно отнети деца, които са спечелени от родителите – все още няма осъден социален? Никой, който взима решенията – дали, кога и къде да бъде отведено детето ви...не понася отговорност, когато се разбере, че „е станала грешка“.

Не е случаен страхът на родителите.

Просто умното сърце на българина е уловила опасността, а тя е, че чрез законодателни промени всички гореизброени неща ще се случват законово и още по-безпроблемно.

(Ето ТУК може да видите какви конкретно са законовите изменения, които влизат в сила от началото на 2020. Разгледайте внимателно, цитират се конкретни закони, членове, алинеи.)

 Питали ли сте се – кому е нужно да има „частни доставчици на социални услуги“? И дали е редно НПО-та да вършат социалната дейност на държавата?

Чудили ли сте се – дали чиновникът, социален работник, има капацитет и трябва да решава бъдещето на вашите деца? Примерно, 25-годишна психоложка без деца да ви „учи“ как правилно да гледате вашите 3 деца и 2 внучета?! (отново реален случай).

Алчността и интересите, които прозират зад тези законодателни промени могат да се напипат като бучки по общественото ни тяло.

И трябва да се режат. За да се избегне смъртта.
И не, не е преувеличено...
Защото една майка днес, на която 2 пъти са й взимали безпричинно децата, ми каза – „тия, които не вярват какво става, да се молят, да се молят социалните да не почукат и на тяхната врата“.

 Така че, утре станете и идете на протеста.
Не оставяйте за „после“ съдбата на децата.
Утре, в 13:00, пред Министерски съвет, политиците ще гледат. Ще гледат и ще броят – достатъчно много ли сте, за да се принудят да се съобразят с вас.

И да отменят един закон, срещу който има толкова силна човеша съпротива.

Човек започва да се пита – дори и тия родители да са се объркали, и новият закон да не е толкова страшен, защо държавата и НПО-тата, толкова настояват да го приложат? Защо?

Защо този път наблюдаваме държавна упоритост, невиждана за нищо друго досега. За всички други проблеми - институциите редовно тлеят, крият се и развлачват прости решения с години...

Нищо да не знаех от това, което се случва с децата и социалните, на тоя държавнически и НПО инат бих се противопоставила. Понеже там, където виждате дим, някой тайничко е наклал огън. И не, не си въобразявате, и не са облаци. Дим е.

Защото хастарът на живота ви вече гори.



 



 

 

 



Други статии от този автор



Коментари