Христо Смирненски - тъжен пример за обсебваща идеологическа и духовна индоктринация на един безкраен талант

Александър Урумов, Фейсбук

Невероятното дарование Христо Смирненски, творящ толкова експресивна образност с такава завидна лекота е най-близо до определението "гений" сред българските поети.
Мое мнение, разбира се.

Вижте само това:

"Аз не знам защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра -
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен отворих очи,
за да срещна живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи" /Цитирам по памет "Юноша"/.

Бащата и дядото на Христо са активни деятели в църковно-националните борби на македонските българи в Кукуш /днес Килкис/.

Баща му Димитър Измирлиев е деец на ВМОРО, а дядо му Анастас Кръстев е виден български духовник, български екзархийски наместник в Кукуш.

/Измирлиев е името на рода им, Христо приема творческият псевдоним Смирненски от Смирна - старото име на град Измир/.

Техният роднина Туше Делииванов пише:
"Измирлиевци са страдали в борбата за българското духовно възраждане. Бащата на това момче е затварян, съден и измъчван в тези борби от турските власти по подстрекателства на гъркомани и на гръцките владици. Измирлиевци са уважаван род от всички кукушани – българи."

По време на Междусъюзническата война, след кратка радост от освобождението на Кукуш от българските войски през октомври 1912 г., българите са принудени да го напуснат. Градът е опожарен от гърците.

Измирлиеви идват в София, Христо е на 14 години.
Няма как да не се отразила тази трагедия в неговото съзнание в такава крехка възраст, в която едно момче е толкова чуствително и ранимо.

Но в творчеството на Христо няма нито едно произведение, в което да се описва тази трагедия за българите и лично за неговия род и семейство!

Няма нито едно произведение, посветено на трагизма на българската национална катастрофа след всичките войни, завършили с трагичния за страната ни Ньойски договор.

Нито едно произведение!

Напротив - има безпощадно подиграване на църква и свещеници /дядо му е екзархийски наместник в Кукуш!/.

Има безрезервен култ към социалната утопия на комунизма.

Има и произведения, в които дяволът "зеленоок" кара влака на прогреса към светлото бъдеще на човечеството.

Изследвал съм творчеството на Смирненски внимателно, без никой да ме кара да го правя - просто е възторжено, експресивно, гениално перо.

Отровено, за съжаление.

Защо пиша всичко това?

Защото това е тъжен пример за обсебваща идеологическа и духовна индоктринация на един безкраен талант.
Индоктринация, обърнала го срещу семейство, род и Родина; срещу корени и дом; срещу баща и дядо.

Не е ли тъжно това?

И защото тези дни пак ме убеждават как комунистическата идея всъщност е много близо до християнската и как едва ли не тя ще завърши делото на Христос.

А всъщност самото допускане за несъвършенство на делото на Христос е култ и ерес, и винаги е било.

Мохамед, Мормон, Дънов и кой ли още не - всичките са все такива завършвачи.

И самата имитация на Христос е погубваща, защото подвежда хората и душите им в пагубна посока - та нали и самият антихрист ще имитира Христос, за да заблуди и да погуби.

Тема за размисъл.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}