Актуално
Една от основните разлики между предметите и живите същества са взаимоотношенията. Най-силната болка, която сме изпитвали, е болката при раздяла. Никой не помни болката от счупване на крак или ръка, но всички помним болката от разрушаването на взаимоотношения.
Кой превръща децата ни в предмети?

Гост-автор | 20/11/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Една от основните разлики между предметите и живите същества са взаимоотношенията. Най-силната болка, която сме изпитвали, е болката при раздяла. Никой не помни болката от счупване на крак или ръка, но всички помним болката от разрушаването на взаимоотношения.

На 3-ти януари 2018 г. почти никой в България не беше чувал за Истанбулската конвенция. Затова пък към обяд в известния с либералната си ориентация сайт “Клуб Z” се появи статията “Що е то Истанбулска конвенция - въпроси и отговори” в подкрепа на документа.


В рамките на часове тази статия е споделена от различни привърженици на международния договор. Така например, в личния си профил Зорница Русинова, днес заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) пише, препращайки към статията: “Време е всички да четат документите и да се спре със спекулациите и наистина да гарантираме защита на жените от насилие!”.


На 7-ми март 2019 г. тя казва в официалния си профил: “Днес бе единодушно приет Закона за социалните услуги от Народното събрание/ Благодарим на екипа в министерството, който месеци наред подготвяше закона, на всички колеги от НПО сектора, които работеха с нас и ни подкрепиха, и на всички депутати!”.


На 2-ри октомври г-жа Русинова казва в интервю за “24 часа”: “Социалните работници и сега не могат просто ей така да извеждат дете от семейството, а трябва да има причини. Това става със съдебно решение”. Свенливо обаче пропуска да спомене, че съгласно чл. 24 от ЗЗД, “настаняването на дете в ... приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане”.


На 12-ти ноември 2019 г. в студиото на бТВ, заместник-министър Русинова коментира отнемането на три деца от служители на нейното министерство с думите: “Знаете ли, че това семейство последните две години 18 пъти е сменяло адреса си, че нямат желание да заявят молба за социална помощ, че едното дете на три години е хранено само с кисело мляко, че отказват посещение при джипи?”.


В същото време родителски организации и групи със стотици хиляди членове търсят диалог с МТСП и искат гласа им да бъде чут. Засега се сблъскват обаче само с мълчалив отказ.


Изявленията на г-жа Русинова обаче повдигат много въпроси, на които днес няма да търсим отговор, като:


- Защо работите с НПО-сектора, а с родителите не желаете дори диалог?


- Защо не казвате цялата истина, че извеждане на дете от семейството му става и без съдебно решение?


- Защо същите държавни служители, същият НПО-сектор[1], същите медии[2], които в миналото настояваха да приемем Истанбулската конвенция, днес са пламенните защитници на ЗЗД и ЗСУ, който проправя път на частни интереси в мултидисциплинарните екипи?


Всъщност ни заинтригува друго. Как е възможно борец срещу насилието над жени да оправдае принудителното разделяне на жена от дете и внуци с:


- чести смени на адреса,


- неправилна диета,


- отказ от социална помощ и


- отказ от посещение при личен лекар?


Нима има по-тежко насилие за една жена от това да бъде разделена от детето си? Ако децата са били тежко заболели, насилвани, принуждавани да просят или проституират, разбираме. Но заместник-министърката не казва това.


Бяхме убедени, че одобряваната от г-жа Русинова Истанбулска конвенция, която е създадена да защитава жените от всякакви посегателства, ще може да бъде използвана за аргумент в защита на тази майка. Проверката обаче показа друго. Думите “майка” и “майчинство” не присъстват в текста на конвенцията. Този международен договор не споменава за специалната връзка на майката с детето. И тук си пролича приликата. Истанбулската конвенция разглежда само “жената”, без да защити нейните най-важни взаимоотношения - тези с децата. Също както и “детското законодателство” разглежда само “детето” т.е. извън неговите най-важни взаимоотношения - тези с родителите и семейството. Това е и причината, поради която, когато отнемат три деца, ги разпределят в трите краища на страната.


И нищо чудно, че заместник-министър Русинова не вижда противоречие в своите схващания. Противоречие няма. Целта и на конвенцията, и на ЗСУ е една и съща. Всеки да бъде разглеждан поотделно[3]. Извън контекста на неговите взаимоотношения. Една плашеща концепция за нашето общество.


Може би заради това МТСП бяга от необходимия разговор? Няма как да знаем отговора. Ние трябва да продължим да се борим родителските организации да бъдат поканени на среща. Нашият единствен ход са мирните протести. Следващият е на 23-ти ноември в София от 13 часа, до езерото “Ариана”. Присъединете се!


________________
[1] Национална Мрежа за децата, в която членува и “Джендър алтернативи”, беше сред яростните защитници на Истанбулската конвенция. Днес нейният ръководител Георги Богданов е главният говорител по темата, защитавайки промененото и заварено законодателство. На сайта на НПО-то ще намерите и препечатки на няколко интервюта на зам.- министър Зорница Русинова.

[2] Изданията на Инкомедия са великолепен лакмус за това какво искат НПО-тата. При преглед на уж опозиционните издания, става ясно, че дадени министерства, в които НПО-тата нямат влияние, са безжалостно и дори манипулативно критикувани. В същото време МТСП, въпреки всичките основания за градивна критика, са отразвани "щадящо".

[3] „България залага на два принципа при реформата, свързана с децата в риск: всички действия на държавата трябва да са насочени единствено в интерес на детето, не на родителите, настойниците, попечителите или социалните служби, и, второ, самото дете трябва да участва в процеса на вземане на решения за неговото бъдеще” (Е. Захариева).

Автори: арх. Христо Генчев и доц. Марин Генчев

Източник: glasove.com

 





 



Други статии от този автор



Коментари