Актуално
Пенчо Славейков е вдигнал ръце като за молитва. Необичайната гледка ме кара да извърна глава, докато минавам през емблематичния софийски площад. Нещо не е както трябва, мисля си, нещо липсва. Бастунът, основна част от скулптурата на Георги Чапкънов, е изчезнал.
Бастунът на Славейков

Гост-автор | 20/11/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Пенчо Славейков е вдигнал ръце като за молитва. Необичайната гледка ме кара да извърна глава, докато минавам през емблематичния софийски площад. Нещо не е както трябва, мисля си, нещо липсва. Бастунът, основна част от скулптурата на Георги Чапкънов, е изчезнал.

Сядам до сина от двамата Славейкови. Обичам тази пейка, защото я помня от дете. Тогава майка ми ме водеше до пазара за книги. Колко десетки страници съм изчела, люлеейки крака точно до двамата писатели! "Пенчо бре, чети!", отеква в съзнанието ми, докато с иронична усмивка се сещам за следното: ако онзи, който е взел бастуна, е следвал съвета на бащата Петко от стихотворението, нямаше и с пръст да посмее да го пипне.

Като малък Пенчо Славейков е заспал върху заледената река Марица. Оттогава е имал множество здравословни проблеми, освен това е куцал. Ето защо му е трябвал бастун. Дали вандалът би посегнал към статуята, ако знаеше тези ключови подробности от биографията му? "Пенчо бре, чети!"

Синът Славейков е бил номиниран за Нобелова награда за литература за поемата "Кървава песен". Тя описва спомените му от опожаряването на Стара Загора при Руско-турската война през 1876 г. и впечатлява европейската интелигенция.

Пенчо Славейков е част от кръга "Мисъл", наред с Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Ю. Тодоров, е в авангарда на българската литература. Но може ли една куха, пияна или дрогирана глава да разбере, че не просто взима бастун, а оскърбява творец, допринесъл за българското културно наследство?

Обижда и баща му, Петко, първопроходник на детската и женска литература у нас, борец за свободна и демократична България, плюе в лицето на образованите, можещите, успелите да запишат имената си в историята не с простотията и краденето си, а с духа си?

Какъв би бил следващият ход на вандала? Дали да не отмъкне куфара на Алеко от Витошка? Или пък да вземе скиптъра на Патриарх Евтимий? Какви ли пари ще изкара от тях? Може пък да си ги вземе вкъщи, ей така, за да бие жената или да ги запази за играчка на децата? Може и да си подпира недостроената ограда, например!

Паметникът на Васил Левски така и не е довършен. За 124 години от откриването му намерихме време да откраднем бастуна на Славейков, да рисуваме по Паметника на съветската армия, да гледаме как "1300 години България" се лющи бавно като змия, която с мъка сменя кожата си, да се караме за монумента на цар Самуил, но не и да сложим няколкото липсващи барелефа на монумента на Апостола. Дали пък вандалът не е минал оттам и просто не ги е задигнал?

Ставам от пейката. Хвърлям последен поглед съм сключените ръце и се сещам за фигурата на клоуна от McDonald's под моста на НДК. Там родители слагат децата си в скута му за снимка. Той, поне за мен, е символ  на бързото и вредно хранене. Не съм виждала обаче деца да прегръщат статуята на двамата Славейкови. Какво излиза? Да живее пластмасата, а на културата да задигнем бастуна! Е, как няма да се моли Пенчо Славейков?! "Върнете си културата, хора бре, четете!"

Автор: Велина Велинова

Източник : actualno.com





 



Други статии от този автор



Коментари