Актуално
Отраснах с режим на водата и трескавото включване на бързовари, преливане на кофи и легени, както и цялата сложна логистика по къпане и тоалетна.
Отраснах с режим на водата...

Гост-автор | 21/11/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Явор Дачков, Фейсбук

Отраснах с режим на водата и трескавото включване на бързовари, преливане на кофи и легени, както и цялата сложна логистика по къпане и тоалетна. Затова и периодично пиша нещо в този дух. Винаги е актуално. Този път за в. “Галерия”:)
Откакто се помня, България се движи по течението и разчита в развитието си предимно на четирите годишни времена и увереността, че ако нищо не правим, все ще стигнем там, където други народи са били преди сто години.
Днес в София се радваме на новопостроено метро, което в Лондон отваря врати през 1865 година. Основното обяснение за водния режим в Перник, което чух, е сушата. Нямало достатъчно дъжд. Поради тази причина и в Ловеч въвеждат режим на водата, а други населени места също са застрашени. Само преди пет месеца, през юни, в новините можеха да се прочетат следните заглавия: „Проливен дъжд предизвика хаос в Централна България“. Не ми се мисли за първия сняг и задължителните изненади, които слушам всяка година, откакто се помня. Понякога имам чувството, че живеем като растения, оставени на произвола на природата. Впрочем, откакто се помня, или спират водата, или спират само топлата вода, или спират тока, или парното не работи както трябва, ако въобще го има, или някой наоколо пробива нещо с канго, дрелка или багер.

Това е битовият фон, който ме съпътства от близо половин век и няма никакво спасение от него.

Никакво бягство не е възможно. През април 2001 г. отидох за три дни в Ню Йорк, за да интервюирам Хенри Кисинджър. Настанихме се с оператора в така наречения пентхаус на българското консулство в Манхатън срещу нескромните 100 долара на вечер. Познайте - спряха топлата вода три часа след като разтоварихме багажа. И проблемът не беше в управата на Ню Йорк, нито на района, а само в сградата на българското консулство. Карма.
Но да се върнем на Перник. Най-лаконичния коментар за трийсетгодишнината от 10 ноември 1989 г. прочетох в следната обява: „Перничани ще имат вода от 5 до 10 часа сутринта и вечер от 17 до 22 часа“. Подобен беше режимът в родното ми Габрово през 80-те години на миналия век. Само че тогава пускаха водата от 6 до 9 сутрин и от 18 до 21 вечер. За близо 40 години перничани имат напредък в сравнение с габровци с цели четири часа повече на ден. През 1985 г. отидох да уча в езиковата гимназия във Враца, а там пък съвсем нямаше вода.

Носеха я с водоноски пред блока и аз слизах с кофи от петия етаж, защото асансьорът не работеше, тъй като нямаше ток.

По това време в цялата страна имаше режим на тока - пускаха го през два часа за по един час, а популярният анекдот беше, че от самолет България прилича на дискотека. Когато дойде демокрацията и станах студент, наивно си представях, че с тези мъки е свършено, защото си ги обяснявах с некадърността на комунистите. С голям ентусиазъм гласувах за сините и софийския кмет Александър Янчулев, който ми се отблагодари с много як режим на водата в едно от най-горещите лета в средата на 90-те години. С течение на времето нещата се понаместиха - вода и ток имаше по-често, отколкото ги спираха, но за сметка на това и двете поскъпнаха безобразно. Алчността на либералите срещу некадърността на комунистите - добър избор, няма що.


Разбира се, в тази равносметка редовното спиране на топлата вода поради мистичното обяснение „профилактика“

за две-три седмици, което ме преследва и до днес, отдавна се е превърнало в незначителна подробност, която спрях да забелязвам. Както не забелязвам шума от канго, банциг или бормашина, който пронизва неделните следобеди от ранното ми детство до ден днешен. Нещо като тънка червена нишка на българските бит и душевност. А иначе - България е богата откъм водни ресурси страна. На всичкото отгоре много от тях са минерални и ако имаше достатъчно хора с ум, това истинско съкровище можеше да осигури благоденствие и разцвет на много българи.
С тези спомени искам да кажа, че единственото обяснение за режима на водата в Перник и Ловеч не е от липсата на дъжд, а заради липсата на хора, които мислят с главата си. Както сега, така и преди 45 години. Четиридесет и пет години, които очевидно не стигат.





 



Други статии от този автор



Коментари