Актуално
"Статия, озаглавена “Може ли моето дете да бъде приятел с бели?” в “Ню Йорк Таймс”, подписана от университетски преподавател. Хроника в “Гардиън”, която уверява, че “пътищата, измислени за мъже, убиват жените". Според Дъглас Мъри това са някои от симптомите на новото колективно безумие - да виждаме света само през призмата на джендъра, сексуалността или расата: "Винаги съм мислел, че да бъдеш хомосексуалист е нещо неутрално от морална гледна точка. Това не е причина нито да се срамуваш, нито да се гордееш. Хомосексуалното движение се опита да превърна факта, че е гей в най-важното нещо в живота на един човек. Наистина имаше време, в което това беше важно, дори и само защото законът забраняваше този вид поведение.
Дъглас Мъри: Манията по джендър, раса и идентичност се превръща в господстваща идеология!

Гост-автор | 02/12/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Източник: glasove.com

Статия, озаглавена “Може ли моето дете да бъде приятел с бели?” в “Ню Йорк Таймс”, подписана от университетски преподавател. Хроника в “Гардиън”, която уверява, че “пътищата, измислени за мъже, убиват жените". Според Дъглас Мъри това са някои от симптомите на новото колективно безумие - да виждаме света само през призмата на джендъра, сексуалността или расата. Завършил “Итън” и “Оксфорд”, явен гей, четиридесетгодишният Дъглас Мъри е медийната фигура на английския неоконсерватизъм. В книгата си “Странната смърт на Европа” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), той анализира ефекта на имиграцията. В “Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност” (The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity, 2019 г.) той се насочва към манията по идентичността на левицата, успяла да наложи неясни понятия от социалните науки - “интерсекционизъм”, “бяла привилегия”, “токсична мъжественост”… - пред широката публика. Би било лесно да поставим Дъглас Мъри сред реакционерите, привърженици на “преди беше по-добре”. Но той не отрича огромния прогрес в сферата на равенството и е много близо до либералите, разтревожени от заблудите на “културната левица”, като Ричард Докинс, Стивън Пинкър или Джонатан Хайд. Интервю с Дъглас Мъри публикува “Поан”.

 

- Защо посветихте цяла книга на днешната мания по “джендъра, расата и идентичността”?

- Защото е напът да се превърне в господстващата идеология на нашата епоха! Интерпретацията на света през призмата на групови идентичности и интерсекционизма* е може би най-силното идеологическо потвърждение за края на Студената война. Това обаче не се приема толкова сериозно, колкото е необходимо. То нахлува във всички области на нашето съществуване и дори разрушава човешки животи. Трябва да се постави под въпрос тази идеология, да се демаскира и демонтира. Защото тя е изпълнена с противоречия и никога няма да проработи. 

- Наистина ли разрушава човешки животи?

- О, да! Може да си мислим, че става дума за малцинство в университетския свят. Но фигура, като Нобеловият лауреат по биохомия Тим Хънт, загуби всичките си постове за 24 часа, защото една жена твърди, че е изрекъл сексистки думи на конференция в Южна Корея, а той се е шегувал. Докато се върне със самолет в Лондон, кариерата му беше разрушена. Това е краен случай, но той се случва все по-често. 

- Според вас обществото се “атомизира”, разглеждайки всичко през призмата на идентичността, с идеята, че полът или джендърът, етническата група или сексуалните предпочитания са това, което ни определя най-силно…

- Да, основният проблем е какъв е вашият пол, раса или сексуални предпочитания. Това е начин да се раздели обществото, което се разпределя на групи по интереси. Проблемът е, че това води до игра с нулев резултат: мъжете срещу жените, гейове срещу хетеросексуални, черни срещу бели и транссексуални срещу останалата част от света. Това вече предизвиква невероятни търкания и много нещастия. 

- Вие например сте хомосексуалист. Това сексуално предпочитание казва ли нещо важно за вас?

- Винаги съм мислел, че да бъдеш хомосексуалист е нещо неутрално от морална гледна точка. Това не е причина нито да се срамуваш, нито да се гордееш. Хомосексуалното движение се опита да превърна факта, че е гей в най-важното нещо в живота на един човек. Наистина имаше време, в което това беше важно, дори и само защото законът забраняваше този вид поведение. Но днес мисля, че това не е най-добрата категория за разбиране на хората. Как  гласуват гейовете например? Какво мислят гейовете? Това са глупави въпроси (смях). Гейовете не са монолитен блок. Това е същото като да питаш как гласуват жените. Това са ужасно неточни инструменти за разбиране на хората, които разделят обществото. 

- Учудвате се на бързината, с която се разпространи един нов речник - “бяла привилегия”, “ЛГТБК”, “токсична мъжественост”…

- Ако корените им водят до 60-те и 70-те г. на ХХ век, разпространението им сред широката публика стана само за едно десетилетие, започвайки от ниските слоеве в американските университети. Мисля, че когато икономиката е зле - както след кризата от 2008 г. - другите сектори също вярват зле. Имаше уязвимост за много лоши идеи. Сякаш колективната ни имунна система бе отслабнала. Цялата тази реторика, която се върти около неравенствата и социалната справедливост, е изражение на това. Това, което още повече влоши нещата, е, че много компании и правителства въпзприеха този жаргон, плащайки дължимото на боговете на епохата. Показвайки, че са обсебени от въпросите на джендъра или расата, те искаха да докажат, че са добри хора и отново може да им се има доверие. Това, което на английски се нарича woke capitalism (буден капитализъм), е една от най-невероятните тенденции на нашето време.

- Сред политиците също имаше впечатляващи промени. Елизабет Уорън, която до 1996 г. беше републиканка, написа в Туитър, че “черните, транссексуалните, цисджендърните** жени и небинарните хора” са “гръбначният стълб” на американската демокрация…

- Вижте скоростта, с която тази реторика се наложи в Демократическата партия в САЩ! Хилари Клинтън подкрепи закона за защита на брака, приет от съпруга ѝ през 1996 г., който възпрепятстваше гей браковете. Както писа в. “Вашингтон Пост”, тя “имаше възможност да влезе в историята на гей правата, но отказа”. Но през 2016 г., по време на кандидатирането си, ЛГБТ общността стана една от електоралните ѝ мишени. Елизабет Уорън, която без съмнение е фаворитката за номинацията на демократите за кандидат-президент и е много сериозен човек, сега представя “небинарните” като стълбове на демокрацията. Защо тази категория, за която никой не говореше довчера, става център на страната? 

- Какво беше влиянието на постмарксисткото есе “Хегемония и социалистическа стратегия” (Hégémonie et stratégie socialiste), публикувано през 1985 г. от белгийския философ Шантал Муф и аржентинския политолог Ернесто Лаклау?

- Повечето активисти на социалната справедливост смятат, че тя е средство светът да се движи напред, като същевременно е етичен. Но впечатляващото е това, че дори и мнозина да не познават основите на тази идеология, която стана доминираща, в корените ѝ има постмарксистки интерпретации. Муф и Лаклау теоретизираха необходимостта да се намерят нови политически класи от “експлоатирани”, защото пролетариатът винаги е изоставял марксистите на Запад. Така те се фокусираха върху нови групи, които трябва да бъдат защитени - жените и расовите или сексуални малцинства. Когато разчоплите тази идеология, често намирате много радикални корени. 

- Психологът от Харвард Стивън Пинкър обяснява, че живеем в най-толерантната и морално егалитарна епоха в историята. Но парадоксът е, че когато нещата вървят по-добре, ние сме по-чувствителни към прогреса, който трябва да се постигне…

- Често го констатирам, разговаряйки със студенти. Според тях светът им е невероятно опасен. Питам ги какво биха си помислили техните баби и дядовци за днешното положение, знаейки, както показа Стивън Пинкър, че нашето общество никога не е било толкова мирно. В The Coddling of the American Mind (Изнежването на американския ум - бел. пр.) Джонатан Хайд и Грег Лукианоф обясняват, че склонността към катастрофизъм е един от маркерите на нашата епоха. Казват ни, че живеем в “култура на изнасилване” (т.е. изнасилването не е санкционирано от закона) или че обществото е заплашено от фашизъм, докато самите ние сме израснали на места, където тези заплахи имат най-малък шанс да се случат. Мисля, че това явление се прокарва от интернет, който ни кара да живеем в постоянна близост с отрицателна информация. Налице е и фактът, че когато стигнат до това изключително ниво на сигурност и социален прогрес, някои хора не го понасят, защото са дрогирани с катастрофизъм, или просто им е скучно…

- Припомняте, че когато оперната певица Джеси Норман, която почина преди няколко седмици, пееше в “Тристан и Изолда” под диригентството на Херберт фон Караян, критиците се фокусираха върху гласа ѝ, а не върху цвета на кожата. Но днес дебатите се фокусират върху етническите характеристики на изпълнителя…

- В момента, в който изглежда сме успели да се абстрахираме от тези въпроси, има хора, които непрекъснато искат да ги поставят отново. През всички тези години, в които слушах Джеси Норман, не съм я смятал за черно сопрано, а за невероятен глас. Но когато тя почина, Би Би Си обясняваше още в първото изречение на некролога ѝ, че е била чернокожа певица, успяла да се наложи в белия свят на операта. Това е напълно неуважително расизиране на нейната кариера! 

Всичко в историята днес се разглежда през тази призма на раса или джендър. Списание The Atlantic дори стигна дотам през 2016 г. да се чуди дали “евреите са бели”! Антирасистите станаха толкова обсебени от расата, колкото и истинските расисти. Те виждат цвета на кожата като абсолютен проблем, който определя кой сте. Използването на термина “бял” като обида е толкова расистко, колкото и използването на “черен” по пейоративен начин. 

- Посвещавате една глава на транссексуалното движение. По какво се различава то от гей движението?

- Има философски проблем и практически проблем с транссексуалното движение. Във философски план, интерсекционизмът ни обяснява, че всички предразсъдъци са свързани. Ако се борите срещу расизма, трябва да се борите и срещу мъжкото господство, например. Но по принцип, транссексуалното движение се противопоставя на гей движението. Гей активистите приеха “Т”-то от съкращението “ЛГБТ”, без да се запитат какво означават наистина “Л”-то, “Б”-то и “Г”-то. 

В Тексас в момента се води съдебна битка заради едно седемгодишно дете, родено момче, но чиято майка обяснява, че е момиче, понеже на петгодишна вързаст харесало филма “Снежната кралица”. Извън факта, че е лудост, това е проблематично, защото това момче без съмнение ще порасне, превръщайки се в напълно щастлив хетеросексуален или може би хомосексуален човек. Преди просто се казваше, че това са “малко женствени момчета” или “мъжкарани” за момичетата, които можеха да растат, избирайки сексуалната ориентация, която им харесва. Но сега ни казват, че това са момичета, скрити в тялото на момче и обратното за момчета, скрити в тялото на момиче. 

Разговарял съм с млади мъже гейове, на които е било казано, че всъщност са жени и са били насърчени да започнат процес на преход с хормонално лечение. Списание The New Republic, което е ляво, публикува интервю с транссексуална, която обяснява, че да бъдеш жена се характеризира не с вагина, а с факта, че си приемник на желанието на другия. Повечето жени, които познавам, биха се противопоставили на това определение, и това е идея, срещу която всички феминистки са се борили. 

Странно е, че мнозина не осъзнават, че транссексуалното движение се противопоставя на борбата на феминистките срещу стереотипите! Което ме отвежда до второто ми възражение от практически порядък. Да експериментираш със сексуалността си е едно. Но да експериментираш, променяйки пола си, е фундаментална и тежка физическа промяна. В книгата си цитирам случая с млад мъж, който започнал този преход, приемайки естроген повече от година. Все още има гърди и се страхува, че е станал стерилен. Това е нещо, което трябва сериозно да проучим, а да не го смятаме за най-новата готина тенденция. Възрастните могат да правят каквото искат, но трябва да внимаваме за децата.

- Подчертавате противоречията между различни движения. След скандала #MeToo фактът, че един мъж докосва една жена в медиите се превърна в забранено поведение. Но известната телевизионна водеща лесбийка Елън Дедженерис е превърнала в свой специалитет флирта с гостите си. Наскоро помоли Дженифър Анистън да я целуне…

- През 2017 г. Елън Дедженерис публикува своя снимка с певицата Кати Пери, на която се взира в гърдите ѝ, придружена от коментара: “Честит рожден ден, Кати Пери, време е да извадим големите балони”. Докато след #MeToo всеки мъж, който се държи с жените като с обект в медиите, рискува големи неприятности, Елън Дедженерис не беше длъжна да следва същите правила. 

Сексуалните норми се промениха с невероятна скорост. Отношенията мъже-жени днес може би преживяват период на свръхкорекция. Никой не отрича сексуалните злоупотреби в миналото, така както и расизма, и хомофобията. Но вместо да се придържат към равенството, някои искат да отидат по-далеч, казвайки, че мъжете трябва да бъдат пожертвани и наказани в името на предишните неравенства. Възхищавам се впрочем на Франция, където след #BalanceTonPorc, сто жени публикуваха обръщение, за да протестират срещу ексцесиите на това движение. В една англосаксонска страна няма да съберете и десет подписа.

- Друго противоречие според вас: докато гей движението искаше да покаже, че хомосексуалността произтича от биологията, което защитава впрочем изследовател като Жак Балтазар, куиър движението обяснява, че джендърът и сексуалността са социални конструкции…

- Използвам аналогия с “хардуер” и “софтуер”. От 90-те г. на ХХ век гей движението обяснява, че да бъдеш гей попада в областта на “хардуера”, т.е. на биологията, за да докаже, че това е нещо естествено. В същото време, докато преди да бъдеш мъж или жена беше чиста биология и следователно “хардуер”, вече ни казват, че да бъдеш жена е “софтуер”, т.е полът не е определен от хромозомите, а е в областта на “перформативността”. Това противоречие е една от причините за настоящето голямо объркване. Припомням, че научно хомосексуалността остава до голяма степен мистериозна. Нека спрем да се преструваме, че знаем всичко по тази тема, както и за отношенията между мъжете и жените. 

- Какви лекарства препоръчвате за това, което наричате “безумие на тълпите”?

- Съветвам младите хора да спрат да гледат на всичко през призмата на потисничеството. Виждането на потисничество и жертви навсякъде няма да ги направи по-щастливи. Проучванията показаха например, че мъжете гей и жените лесбийки печелят повече, отколкото хетеросексуалните, като една от причините е, че повечето от тях нямат деца. Трябва ли хетеросексуалните да се оплакват от дискриминация в заплатите? Най-блестящите умове на едно поколение би трябвало да се посветят на нещо по-важно от тези войни на идентичности, които  ще ги направят по-тъжни. 

Живеем в изключителен момент от историята, в който човек, който е наистина интелигентен, във всяка част на света, в която има интернет връзка, може да има достъп до невероятни познания! Също така съветвам хората винаги да правят сравнения. Когато ни казват, че нашите западни общества са чудовищно расистки, сексистки и хомофобски, аз ги карам да направят сравнение с други общества днес или в миналото. 

- Консервативната десница във Франция продължава да се бори срещу гей браковете или медицински асистираната репродукция, противно на общественото мнение. Какво мислите за това?

- Френската консервативна десница е пропита с католицизъм и религия, много повече, отколкото във Великобритания или Германия. Нека всяко движение води битките, които смята за справедливи, но понякога тези битки наистина са трудно разбираеми… 

- Изобличавате една левица, обсебена от въпросите на идентичността, припомняйки например, че гейовете в никакъв случай не са хомогенна група. Но не страда ли и десницата от същите злини, противопоставяйки една предполагаема бяла и християнска идентичност на “мюсюлманите”, които също не са хомогенен блок?

- Играта на идентичността наистина може да се играе от двете страни. Затова призовавам хората да излязат от нея. Политиките на левицата, основани на расовата идентичност, автоматично ще провокират и съживят политики на идентичността на десницата. Ние сме в началото на това контра-движение. По същия начин, повечето хора са хетеросексулна - слава Богу за възпроизводството на нашия вид -, и на мнозина им дойде до гуша от днешните ексцесии. Тук също се наблюдава връщане на маскулинистката тояга при мъжете, което рискува да доведе до отстъпление от правата на жените. 

- Рецензиите за книгата ви бяха положителни, дори в либерален всекидневник като “Файненшъл Таймс”. Само левият “Гардиън” ви упрекна, че сте “сляп за потисничеството”…

- “Гардиън” е сляп за своето потисничество към мен (смях). Никога не съм казвал, че сме постигнали нирвана като общество. Но когато има несправедливост в сферата на равенството, можете да я разрешите политически, като мобилизирате мнозинство от хора. Да вземем случая с лишаването от свобода на чернокожи в САЩ. Това е сериозен проблем! Но най-лошият начин да се разреши, е да се твърди, че всеки, който е бял, е расист и трябва да се свали системата. Първо, това няма да се случи; после, това е невярно твърдение, и накрая, само ще влоши нещата. Във време, когато расистките закони все още присъстваха в законодателството на американските щати, Мартин Лутър Кинг и движението за граждански права се обърнаха към цялата нация, като показаха, че справедливостта е неразделно свързана с техните искания. Но днешната мания по идентичността се опитва да превърне цяла етническа група - белите - във виновник, а друга група - чернокожите - в добродетелна цялост с характеристики, за които въпросните хора не могат нищо да кажат. 

Интерсекционизмът е понятие за пресичането на различни типове дискриминация. Според него различните форми на неравенство или потисничество не съществуват поотделно, а взаимно се допълват и конструират (бел. ред).

** Понятието цисджендър обозначава хората, чието чувство за собствения им пол съответства на биологичния им пол (бел. ред.)

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова



                  



 



Други статии от този автор



Коментари