Актуално
Вижте, нещата са сведени до лов на една вещица. Това изглежда жалко, в очите на всички специалисти по литература от другите държави. Жалко. Това е неразбираемо. Те си казват....нима българите разбират автентичността на своя език като присъствие на турцизми. Беше ми зададен въпрос. Не се ли ощетява автентичността на българския език като е лишаван от турцизми? И аз отговорих – а може би автентичността на българския език се състои в турцизмите? Или може би в калкирането на всички чуждици в езика по подобие на гърците, които дори Интернет наричат с гръцка дума – „диадиктио“.
Нели Стефанова, преводачката на "Под игото": Това не е разговор за обсъждане от тълпата

Лентата | 09/12/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Телефонен разговор с Нели Стефанова, която „преведе“ на съвременен български език романа на Иван Вазов „Под игото“. Този „превод“ стана причина за бурни спорове и вълна от възмущение.
Екипът на Карбовски се свърза с преводача Нели Стефанова с намерението да я покани за разговор по темата. Г-жа Стефанова отказа категорично, а какви са нейните доводи, четете по-надолу в текста.

 

Здравейте, Ева Истаткова от екипа на Мартин Карбовски се  обажда, удобно ли е да  говорите?

Нели Стефанова: Удобно е, но отсега ви казвам, че интервюта повече няма да давам.

 Категорична сте?

 Нели Стефанова: Категорична съм, вече казах, каквото имам да казвам, като се успокоят страстите на хората, щото моите доводи са разумни, не са само мои...

Но в момента не звучат, защото тълпата е озверяла, ама нека малко да мине, искам да говоря с разни хора, а не с някакви там екзалтирани личности, защото това не е предмет, не е разговор за обсъждане от тълпата, разбирате ли...

Това в  България идва от дъното, защото нашето издателство, уви, е бедно, и как да  ви кажа, това идва от съсловично дъно.

А навсякъде на друго място това е предмет на...аз съм лична приятелка, работя с някои от преводачите на Шекспир, защото моята работа е да правя речници, и участвам на международни конкурси с такива, защото само някои от тях се издават в България...

Да...Добре, не мислите ли, че точно това трябва да се каже по-подробно, а не да се оставя само онова мнение?

 Само бърборят и аз съм с лекарства в момента.

 Съжалявам да го чуя.

 Ето, те си говорят, аз ги оставям сами да си говорят.

 Там (бел.ред – в Англия) признаването на преводна литература от английски на английски е въпрос на държавна политика. Там никой не се посреща от агитки, такива истерии там няма. Това е продукт и се налага отгоре, от интелектуалния елит...

Пак повтарям, че това  тук не е интелектуален, а съсловичен елит...не интелектуален. А това са гърците, цяла Европа, те го правят същото тихо и кротко, при нас това нещо се превърна в тема на площадите и докато това е тема на площадите, аз не искам да участвам в този вой, защото това не е моето ниво.

 Добре де, как да противостоим на това...

 Цялата истерия започна от това, че проф. Цанков от института по литература към БАН, му  направи много положителна критика по едно радио, оттам започна цялата истерия, защото възрастните специалисти са пенсионери, които нямат пари да ходят по книжарниците, те не са го прочели, не са го купили. За да го прочетат и да имат компетентно мнение.

Затова аз не искам, докато истерията спадне, не искам да  участвам в никакви диалози и обяснявам ви защо.

Всеки да говори, да се събират двама умници и да говорят против мен, колкото си искат.

 Тук идеята е, че това е важен разговор...

 Вижте, нещата са сведени до лов на една вещица. Това изглежда жалко, в очите на всички специалисти по литература от другите държави. Жалко. Това е неразбираемо. Те си казват....нима българите разбират автентичността на своя език като присъствие на турцизми. Беше ми зададен въпрос.

Не се ли ощетява автентичността на българския език като е лишаван от турцизми? И аз отговорих – а може би автентичността на българския език се състои в турцизмите? Или може би в калкирането на всички чуждици в езика по подобие на гърците, които дори Интернет наричат с гръцка дума – „диадиктио“.

Така аз разбирам, в това аз съзирам запазване на автентичността, а не в присъствие на турцизми. Начи цялото безумие стигна дотам, че депутат от ВМРО, който е човек на изкуството, Андрей Слабаков, ми написа писмо в Интернет на развален турски. Българско писмо с турцизми. Аз не знам как бедният български народ плаща на тоя човек 30 000 лв, доколкото разбрах са им заплатите, в ЕС, за да пише в Интернет на развален турски...

Вместо да се занимава със защитата на интересите на българскяи народ в  Европейския парламент. С такива хора аз не желая да разговарям. Не ги смятам за равни партньори. Това е  въпрос на национална политика. Не искам да ходя по студиата с някакви хора, които не могат...сега, първо, стойностният, истинският джентълмен, който умее да се държи с една дама няма да тръгне да я  хули и да я нарича маргинал, без да я е виждал изобщо никога, щото по това, което ви разказвам,  аз за тях съм маргинал.

 Да...

 Ето, обяснявам ви пространно каква е причината, поради която не давам вече никакви интервюта, нека си говорят.

 Разбирам, и много съжалявам, защото това, което чувам от вас е с голямо значение да бъде казано и да стане публично.

 Няма кой да го чуе. Аз съм го казала в много интервюта.

 Имайте предвид, че само с г-н Карбовски ще си говорите, ние не правим дебати и не сме на живо.

 Няма какво да си говоря, особено, ако той ми е опонент, аз не желая да  разговарям с хора, които не са способни да седнат с мен и да четем заедно „Под игото“ в оригинал, самостоятелно и с помощта на речник всяка една дума, значи аз оттук нататъка съм склонна да говоря само с човек, който познава този език в неговото развитие. Такива специалисти в България няма в  момента, всички си отидоха и се запътиха към следващото си прераждане, няма. И точно сега е критичният момент да се възстанови този текст, защото ние нямаме учебник, нито един, за разлика от гърците, които имат учебник, те сами се освобождават 1821 година, сами подчертавам, сами създават език, свободен от турцизми, който наричат „катаревуса...“ и направо изхвърлят като мръсни котараци от езика всичките си турцизми и слагат думи от древногръцки произход.

  Да...

 И задължават държавните мъже да говорят на този нов език, пишат учебници, речници и ги карат да зубрят като първолаци, и там в народното събрание, хората на закона пишат законите до 1985-та година на този език, който е тромав и се пишат законите....както е написан катаревуса....Ние подражаваме на тях, но лошо, лошо се учим от тях.

 Нямаме национална стратегия.

 Ние с последни силици, търсихме директни думи, но просто няма един речник, няма учебник, нали ви обяснявам, с последни силици свързахме между езиците, обяснявахме ситуации, понятия и така, това е сложен труд, сложен, изключително самоотвержен труд и той не е за устата на бърборковци, които съжалявам, но не умеят дори да си поддържат мозъчното кръвообръщение като на мойта възраст.  А аз умея. Разбирате ли?

 Да си учил на 40 години е едно, а да си учил на 60 е съвсем различно, тука изкуството да си поддържаш мозъка, а думата изкуство има еднакъв корен с  думата изкуствен, да си поддържаш мозъка във форма, а не да бърбориш на посоки, каквото ти падне и каквото помниш от млади години, и разни такива...

Не, аз не съм готова да говоря, дадох достатъчно интервюта и снимката ми сложиха, значи, смятам, че съм направила достатъчно, за да не смятат, че съм апокрифна и съм се покрила. Или съм страхлива. Но не смятам, че има смисъл да разказвам на екзалтирана тълпа, защото всяка моя дума ще бъде тълкувана превратно. А това не е от полза за националното самочувствие на българите.

Абсолютно лесно мога да  стана медийна звезда, не искам, аз вече стансах, само на портрет са ме виждали, ама аз вече си промених външността, щото се подстригах.

 Разбирам...

 Въпросът е, че не искам да свеждам „Под Игото“ до нивото на тълпата...Благодаря ви за вниманието.
Може на спокоен тон, аз примерно критики относно някои работи приемам, изобщо всяка работа винаги има възможност да бъде доизпипана, всеки труд човешки, но разни такива площадни истории...
Аз не живея публичен живот и не се занимавам с площадите, това не е мойта работа.

 Надявам се по-натам да се чуем все пак.

 Да, живот и здраве.



                  



 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари