СМЕСЕН MAGAZINE
Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога
КЛЕТВА

Гост-автор | 16/12/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Мария Миразчийска - #Мариачи

- Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.



 



 

 

 



Други статии от този автор



Коментари