Актуално
Не е важно. Спомнете си къде отиде животът ви през тези 30 години, от оня празник, до днес. Спомените нямат въпросителна. Имат точка. За много хора тази точка е днес. Защото съзнателният, а и полезен, а и активен живот не е по-дълъг от 40 години. Към 15 хиляди дни. 30 от тези години за нас минаха. Остават , може би, десет години. Около 3650 дни. Сметките не са точни, но въпросът остава. Къде отиде животът ви през тези години. Сравнявай.
ПСИХОЛОГИЧЕСКА ГРАНИЦА

Мартин Карбовски | 31/12/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 
Къде бяхте на Нова година в края на 1989-та?

Не е важно. Спомнете си къде отиде животът ви през тези 30 години, от оня празник, до днес. Спомените нямат въпросителна. Имат точка.
За много хора тази точка е днес. Защото съзнателният, а и полезен, а и активен живот не е по-дълъг от 40 години. Към 15 хиляди дни. 30 от тези години за нас минаха. Остават , може би, десет години. Около 3650 дни. Сметките не са точни, но въпросът остава.
Къде отиде животът ви през тези години. Сравнявай.
 
Законите дадоха ли резултат.
Мошеници и спекуланти стигнаха ли далеч. Дали не попаднаха в затвора.
Кой се погрижи за тях. Или те се погрижиха за вас.
Грижата на властта беше ли ваша надежда или бе безнадеждно измамна.
Кой говори от телевизора. И на кого напомня.
Имаш ли мнение. Важно ли е. Как стояха нещата преди с такива работи като “твоето мнение”.
Новите идеи, цялата наша западна модерност - за кого работи. За нормалното, човешкото или за неразбираемото, гротескното, за изключението. Имаш ли проблеми с нормалното.
Телевизията дава ли едни и същи филми от 1990 насам.
“Последният бойскаут” с Брус Улис актуален ли е. Или има нещо много по-велико от детектив Холенбек.
Музиката как е. "Крийдънс" още ли озвучават филми, правени 50 години след "Крийдънс". Това е ясно, няма два спомена. "Крийдънс" озвучава всички финални надписи. Или някаква стара ирландска музика. Вдъхновява всяка тъпня.
Сдруженията на хора и обединението на личности все така ли служи на интересите на малките хора, обикновените жители, статистическия човек.
Транспортът по-добре ли работи. На колко години е трамваят, а на колко беше преди, помниш ли.
Новото ново ли е или чуплива измама. Наш ли е трамваят днес. Не можете да си предсатвите тоя тъп въпрос колко страшно важен е.
Водата по-чиста ли е. Плаща ли се като преди и колко.
Въздухът с доверие ли се диша. Ще се плаща ли.
Имаше една сцена от скучен социалистически филм с Петър Слабаков през 1988-ма: на брега на морето той крещеше до прибоя как всичко е мръсно, а рибата мирише на нефт, а птиците на риба.
Предателите как си прекарват живота.
Приятелите постигнаха ли мечтите си.
Паметта все по-силна ли е. Паметта трябва ли ни. Кое я замести, кое я промени, кой я пипа с мръсни пръсти. Оперативната ни памет как е. Умните ще разберат.
Сега по-добре ли празнувате.
Сега по-хубава ли е любовта. Или е по-добре гримирана. Или е нещо маскирано. Или е надценена. Или е в повече. Любовта като махмурлук.
Сега какво стана с Бог, напоследък. Жив ли е, реабилитираха ли го, или го сеят неканен - за да реабилитира нови демони и нови папи.
Религията изчезна ли, цезаропапизмът свърши ли, англичаните дойдоха ли. Или си отидоха.
Какво стана с поетите. Къде работят те, в мините, на пристанището или в канцелария. В телевизия. Къде сте, нещастници.
Работникът щастлив ли е да се труди.
Циганите още ли пеят, че имало щастливи цигани. Как са те.
А учителите как са. А докторите. А всички ония - дето са на служба на държавата, ама са отворили сергия и продават разрешения. От разрешения за кокошарник до разрешения за мечти. Те са вечни у нас, мамицата им.
Луди хора има ли още. Или свършиха. Къде са лудите е знаменит въпрос. Широката норма уби добрите луди.
Сега свободен ли си. Можеш ли да ругаеш султана гръмко или отново си подлец заради началника. Или и двете.
Децата ти повече ли са. Нямаше да имат никакво значение никакви спомени и въпроси, ако децата ти са повече. Виж в Косово.
Как са жените. А как са мъжете. А троловете в чии приказки са. А еднорозите, а принцесите, а жените с бради.
Храната ти по-вкусна ли е, или вече не можеш да прочетеш етикета и ти е все тая. Гладуваш ли. Преяждаш ли. Има ли среда в тая работа.
Въоръжен ли си, оградата падна ли, обират ли те, докато спиш или това става със строга усмивка от телевизора вече. Пак ли.
Колко аларми имаш, преброй ги.
Умен ли си, раждаш ли се, има ли животът днес повече смисъл да си българин. Ако не - като какъв има повече смисъл да си.
 
Къде бяхте на 31.12.89?
Питам по повод психологическата граница от 30 години.
Ако сте били на повече от десет ще разберете какво се е случило с вас. Ако сте били на 40 пак ще разберете. Ако сте били на 60 вече не чувате. Не гласувате, не гладувате. Дано някой ви помни.
Защото общо взето животът, съзнателният е около 15 - 16 хиляди дни. Плюс-минус.
Всеки ден някой ти припомня назидателно кой какво е направил преди 150 години. И за нас така ще се говори след 150 години.
През 2170 година някой ще каже - кой какво е направил човекът по тия места, тия дни. През 2020. И какво не е направил, как се е бунтувал или как е цитирал Ататюрк , видите ли - “един народ, ако спи дълго или умира, или се буди роб...”
Много са тия спомени, дето са като въпроси, но не са вече въпроси.
Не са.
 

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари