Актуално
Василий Николаевич Кочетков участвал в десет войни, десетки кампании и стотици битки. Бил раняван шест пъти. Награждаван е с общо двадесет и три медала и кръстове за храброст. Мундирът му бил уникален във всяко отношение – сребърни и златни ширити по ръкавите заради отслужените години, а върху пагоните му се преплитали знаците на тримата императори, при чието управление бил служил.
Василий Николаевич Кочетков

Гост-автор | 10/01/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Илиян Илиев, ФБ 

 

Единственият по рода си воин, служил в руската армия, Василий Николаевич прекарва повече от 80 от своите 107 години живот в служба на трима руски императори – Александър I (1801-1825г.), Николай I (1825-1855г.) и Александър II (1855-1881г.)

Роден в село Спасское, Курмышский уезд, Симбирска губерня (дн. Уляновска област) през 1785г. Спасское било сред военизираните села и Василий се родил в категорията на т.нар. кантонери – те наследявали от бащите си войнишкия занаят и още от дете Василий бил зачислен във военните списъци. През 1811г., двадесет и шест годишния мъж бил записан в музикантски полк, поставяйки началото на легендарната му служба в името на цар и отечество.

Василий, обаче, не бил от онези хора, които биха се задоволили със служба в тила на военните действия. Мъжът изпратил специална молба до командването на своята част да бъде зачислен във фронтово подразделение. Заради произхода му и специалния статут на кантонерите, Василий бил зачислен в лейбгвардейски гренадирски полк и през 1812г. частта му започнала активно участие във военните действия срещу Великата армия на Наполеон. Василий успява да влезе в полка точно на време, за да се включи в легендарната битка при Бородино, след което взел участие в преследването на френската армия, сражавал се при Лайпциг и бил сред онези, които триумфално влезли в Париж. В хода на кампанията бил повишен в чин фелдфебел.

През 1820г. Кочетков бил прехвърлен в легендарния Павловски полк. В състава на това елитно гвардейско подразделение, Василий последвал генерал Дибич през Добруджа, Балкана и достигнал до Одрин. Под знамената на Павловския полк, Кочетков превзема крепостите Исакча, Силистра и Варна. Светкавичната руска победа циментирала положението на северната империя като водеща европейска сила и защитник на християните в Османската империя. Едва приключила войната на Балканите, и започнало голямото Полско въстание от 1830г. Павловският полк отново бил в предните редици, а Василий се сражавал в най-ожесточените сражения при Гроховското поле и Остроленка, а през 1831г. Взел участие и в щурма на Варшава.

През 1836г., Василий завършил задължителните за военните 25 години служба и имал пълното право да се уволни от армията с почести. Той вече участвал в три войни и бил натрупал богат набор от рани и белези, с които да впечатлява дамите в столицата. Ала Василий, който вече бил на петдесет и една, нямал намерение да се отказва от военния живот. Издействайки си с връзки ново назначение, Кочетков бил прехвърлен в Нижгородския драгунски полк, в състава на който, през 1843г.

Василий се сражавал срещу страховитите кавказки планинци. По време на сраженията бил ранен първо в шията, а в последствие и в двата крака, като шрапнел раздробил лявото му коляно, но Василий се възстановявал и с още незараснали рани се връщал обратно в частта си. През 1845г., по време на битката за аула Дарго, Кочетков бил ранен отново в лявото коляно и попаднал в плен на чеченците.

Кочетков останал в плен почти десет месеца, но веднага щом раната позараснала, ветеранът (тогава вече бил шестдесетгодишен!), успял да надхитри своите тъмничари и избягал, прекосявайки сам вражеските владения в Кавказ и достигайки руските погранични застави. Заради проявения героизъм, Василий бил удостоен с Георгиевски кръст, Четвърта степен.

През 1849г., Кочетков заминава за Унгария, където участва в потушаването на анти-Хабсбургските бунтове. За свръх изпълнение на своята служба бил произведен в подпоручик. Василий, обаче, силно привързан към своите войнишки еполети отказал офицерските пагони. Заменил ги със сребърен ширит на ръкавите на своя мундир и офицерски възел върху сабята. Отредили му и заплата, равна на две трети от тази на лейтенантите. До 1851г., Кочетков останал на служба като част от щаба на Кавказкия корпус.

Вероятно мнозина от вас смятат, че старият воин вече се нагледал на сражения и след това почетно достижение се уволнил от служба. Но нещата съвсем не се развили в тази насока. Василий наистина бил освободен с почести от армията през 1851г. И получил отдих...в продължение на две години. През 1853г. избухнала Кримската война (1853-1856г.) и Василий, вече почти седемдесетгодишен нямал никакво намерение да си остане у дома докато неговите съотечественици се сражавали срещу Османската империя и три от останалите четири Велики сили. Василий се записал като доброволец в армията и бил зачислен в Казанския конно-егерски полк. Съдбата пожелала частта му да служи в отбраната на Севастопол, където неуморният ветеран участвал в конните рейдове срещу противниковите позиции. Кочетков участвал в един от най-паметните епизоди на обсадата – отбраната на Корниловския бастион, където за пореден път бил ранен от избухнал наблизо вражески снаряд.

След края на войната, с лична заповед на император Александър II, Василий Кочетков бил назначен в драгунския лейбгвардейски полк, а през 1862г. бил назначен в почетната дворцова гренадирска рота с чин унтерофицер. По това време, Василий вече бил седемдесет и осем годишен, натрупал прилично състояние и социално положение, с които достойно да доизживее дните си. Ала жилавият старец твърдял, че има сили за още подвизи.

През 1869г., Василий изпраща официална молба до императора, в която го моли да го отчисли от почетната рота и да го зачисли в редовете на действащите в Централна Азия части. Кочатков вече е на осемдесет и четири!

Императорът нямало как да откаже на тази нечувана молба и Кочетков бил зачислен в частите на генерал-адютант Константин фон Кауфман, Макар да пропуснал превземането на Самрканд от руснаците, Василий дошъл точно на време за да участва в легендарната му отбрана срещу силите на Абдул Малик Тура, син на бухарския емир и владетел на Шахрисабз. С едва петстотин души гарнизон, руснаците успели да защитят града срещу многократно превъзхождащия ги враг.

След като защитили своите завоевания, руските части, сред които и Василий, завладели Туркестан. През 1874г., вече почти деветдесетгодишен (!), Кочатков участвал в изненадващия руски поход през пустинята Каракум, който довел до завладяването на град Хива – един от последните центрове на съпротива срещу руското завоевание на Централна Азия. През същата тази година, по волята лично на Александър II Василий е отзован и отново зачислен в дворцовите полкове – този път в драгунския.

Ала старецът просто не обичал да бездейства. Когато през 1876г. Сърбия и Черна Гора се изправили срещу Османската империя, фанатизирания панславист Михаил Черняев сформирал петхиляден корпус от доброволци, които да се сражават с османците. Петдесет години били минали откакто Кочатков не бил стрелял по турци и носталгията се оказала прекалено силна. Деветдесет и една годишния воин за втори път доброволно се отказал от дворцовата служба и се записал доброволец. Така той станал част от легендарната руско-българска част, която на свой гръб изнесла изтеглянето на сръбските части пред напредващата османска армия.

През февруари, 1877г. Сърбия подписала мир с Османската империя и корпусът бил разпуснат. Българите, за шестима, от които ви разказахме в миналия брой, се записали в Опълчението за да се включат в предстоящата война с вековния поробител. Василий Кочатков, който тъкмо навършил деветдесет и две решил, че не може просто така да се откаже от славянската кауза.

През пролетта на 1877г. той постъпил в деветнайста конно-артилерийска бригада, с който се сражавал в Руско-турската война. Съдбата изглежда обичала да поставя Кочатков на първа линия в най-важните сражения на всички войни, в които се сражавал. Така деветдесет и две годишният руски ветеран застанал редом с Опълченците на Шипка. По време на ожесточените боеве, Василий бил уцелен от вражески снаряд и загубил левия си крак. Воинът оживял и след края на войната получил почетно назначение в конно-артилерийската бригада на лейб-гвардията.

През 1879г., Василий се прехвърлил в дворцовия гренадирски полк, където служил още тринадесет години. През 1893г., Кочетков, който вече бил на 107 години се уволнил от армията и се прибрал у дома. Няколко седмици по-късно умрял от инфаркт, след като напуснал армията, в която прекарал осемдесет и една години от живота си.

Василий Николаевич Кочетков участвал в десет войни, десетки кампании и стотици битки. Бил раняван шест пъти. Награждаван е с общо двадесет и три медала и кръстове за храброст. Мундирът му бил уникален във всяко отношение – сребърни и златни ширити по ръкавите заради отслужените години, а върху пагоните му се преплитали знаците на тримата императори, при чието управление бил служил.

 

 

 



 
 
 
 


 



Други статии от този автор



Коментари