Актуално
Професорът търчи по коридора, за да Му съобщи лично радостната новина. Няма нищо страшно. Просто преяждане. Пациентът едновременно въздиша и пърди от облекчение. Всички се смеят доволни от щастливата развръзка. Все пак ще пуснат и други кръвни изследвания. Пациентът пита дали може някой друг да го бодат за кръв, защото той не обичал. Шефът на лабораторията тревожно обяснява, че няма как. Все пак се обажда по телефона да предупреди началникът на болницата за неприятната ситуация.
Виртуална разходка в „Новата Правителствена болница“

Гост-автор | 13/01/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Емил Йотовски

На вратата на отделението Го посреща лично професорът. Той е спокоен, благ и внимателен. Около Него жужат няколко лекар-ординатора за да са в помощ пък и за да се учат. Медицинските сестри стоят дискретно малко по-назад и като едни съвременни валкирии са готови да се хвърлят в битката за Неговото здраве.

Млад припрян лекар предлага да се направи скенер. Професорът се смее добродушно: „За какво ни е скенер като имаме най-добрия ядрено магнитен резонанс на балканите. Да не кажа и в Европа. При това имаме по един на етаж.“
Младият лекар чупи пръсти. Млад е и още не знае възможностите на болницата.
По коридора застлан с розов мрамор (за да не се стресират пациентите) количката върви безшумно. Кристалните полилеи пускат дискретни слънчеви зайчета, които си играят в косите на младите санитарки, които учудващо напомнят на камериерки във филм за възрастни. Момичетата не се свенят да демонстрират големите си гърди, докато чистят пода. Стараят се да са перфектни, защото знаят, че със следващата си заплата могат да си позволят да прекарат две седмици на френската ривиера. Отляво е зимната градина с цъфтящите портокалови дръвчета в клоните на които са се сгушили цветни папагали. Вдясно е закрития водоем с изкуствения водопад. За ЯМР не се чака. Опашки няма. Екипът от специалисти е строен и усмихнат все едно е прекалил с райския газ. Няма записвания за по половин година напред. Всичко става тук и сега.
Машината за няколко десетки милиона бръмчи, а в далечината тихо звучи нещо жизнерадостно от Моцарт. Всичко е готово. За разчитане на образа е поканен специалист от Германия, който вече е дошъл и разчита. Няма нищо обезпокоително. Слава богу, всичко е наред. Пациентът е здрав.
Професорът търчи по коридора, за да Му съобщи лично радостната новина. Няма нищо страшно. Просто преяждане. Пациентът едновременно въздиша и пърди от облекчение. Всички се смеят доволни от щастливата развръзка. Все пак ще пуснат и други кръвни изследвания. Пациентът пита дали може някой друг да го бодат за кръв, защото той не обичал. Шефът на лабораторията тревожно обяснява, че няма как. Все пак се обажда по телефона да предупреди началникът на болницата за неприятната ситуация.
Холестеролът е висок. Ще се наложи да се намалят кюфтетата. Да се премине на морска храна и повече зеленчуци. За целта пристига мастър шеф, който подарява своя книга с автограф както и монография на тема „Употребата на киноа при приготвянето на бейби октоподи с черен трюфел и бразилски орех.“ Обяснява за предимствата на морската храна и предлага да се свърже с личния готвач на пациента за допълнителни разяснения.
На излизане от Новата Правителствена болница охраната е строена в шпалир и Му отдава чест. Двадесет силни млади момчета в изрядни черни униформи и калашници със заглушители стоят прави и не мърдат. Шпалир от шест медицински сестри следват пациента като две вървят отпред и хвърлят розови листенца в краката му.
На покрива на болницата директорът и професорът махат за довиждане на качващият се във вертолета пациент. Докато машината се отдалечава стадо сърни живеещи в огромния парк на болницата побягват. В далечината дискретно прозвучават няколко приглушени изстрела. Най-вероятно охраната преустановява достъпът до медицински грижи на някой неоторизиран да е пациент на това прекрасно ново заведение.
Край.

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари