Детето като собственост на държавата
Автор: адв. Петър Николов
Във връзка с това българско дете в Германия, което бе взето от неговите родители искам да ви споделя една моя история.
Защото това не е прецедент. Преди няколко години така една майка загуби дърщеря си Сиана. Сиана беше още много малка и не можеше да разкаже какво й се е случило. Майката беше малка, 18 годишна "пикла", без пари, без никой, натирена от живота в едно малко село, където се бореше да оцелее. Взеха детето от болницата, защото се оказа, че има травми. Вътрешни травми, кръвоизиливи, които никой не може да обясни.
Според Социалните майката беше пребила Сиана, но според съдебния лекар на делото това бяха травми от удар като при катастрофа.
Съдът не се трогна от това разминаване. Тези травми не можеха да са от бой. И все пак, виновна бе майката. Какво е станало всъщност, може да каже само тя. Или не може да каже. Но вече е все тая.
Защото Сиана бе взета и никога не беше върната на майка си, така въртяха сукаха тая пуста реинтеграция, че тя не се осъществи. Минаха години, момичето загуби надежда, живееше все така в бедност, държавата не й помогна с нищо, въпреки нейните молби и накрая просто тя реши, че може би ако някой осинови детето ще е по-добре за него.
Тогава много тръбяхме за този случай, че има неща, които са доста съмнителни, но някак си не бе модерно ли, не знам как да го нарека, хората не се впечатлиха, беше просто поредната новина. Майка пребила детето си. Вкараха я в ареста показно по всички новини за месеци, а вътре се побърка. Обещаха й ако направи признание, да си види детето. И тя написа. Аз бях. Нищо повече. Тя не можеше да обясни защо, как, откъде са тези вътрешни кръвоизливи в детето. И нали се сещате Социалните в Германия са безмилостни. И тук, и там те казват, щом е паднало, щом има рана - длъжен си бил да го гледаш. Ако не си го опазил, значи си виновен.
Това е шапката, която се крои на всички родители. И на тези, които се смеят, и на тези, които не смеят да се смеят, ако утре допуснете грешка, тя може да бъде вашият край като родители, защото детето е вече собственост на държавата, а вие сте пазачи на вещта им.
Не искам да ставам лош пророк, само казвам какво преживяхме Аз, моите колеги, които защитавахме майката на Сиана и дълбокото разочарование, което изпитахме, когато изгубихме завинаги Сиана. Затова, бъдете бдителни! Някой чака да сгрешите.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.