Актуално
Ноември. Студ в планината. Камионите с чакъла, който ще подготви сметището, започват да пъплят по планинските завои. Вестта се разчува като фойерверките, които ще летят по време на наближаващата нова година. Населението тук е въоръжено. Държи оръжията „по устав“. В касата...
КАК ДА СИ ИЗХВЪРЛИМ БОКЛУКА?

Степан Поляков | 19/01/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Не искате чужд боклук около вас? Да видим как се прави.

 Двама души пострадаха тежко, десет – по-леко, а над тридесет бяха задържани  между протестиращи и около 50 души, частни охранители на Христо Ковачки, концесионер на рудника, определен за временно хранилище на балираните боклуци на София. Драмата се разигра в село Габра... - „Медиапул“.

Габра е идилично село на около 30 километра от София. В планината е над Нови Хан. На 900 м.н.в, край язовир Искър и точно срещу Самоков от другата страна.
Жителите му би трябвало да са шопи. Но не е съвсем така. Те са, по-скоро, планински шопи, премесени с преселници от Босна, Сърбия и други още по-сурови места.
Шопите от Нови хан, Мусачево, Лесново, Байлово и други равнинни села обичат в петък вечер да гостуват на габренци, за да се „бийнат“.
В събота вечер планинците „гостуват“ в Елин Пелин. Да бийнат снощните гости. Поне така е било доскоро. Говори се, че габренският характер е малко по-труден и от типичния шопски нрав.    

Габра е известна и като Чукурово заради едноименните въглищни мини. Най-старите в България.

Преди 15-ина години на един бизнесмен му хрумва да премести софийския боклук в едно от особено красивите български села. В Габра. А, добре...

Ноември. Студ в планината. Камионите с чакъла, който ще подготви сметището, започват да пъплят по планинските завои. Вестта се разчува като фойерверките, които ще летят по време на наближаващата нова година. Населението тук е въоръжено. Държи оръжията „по устав“. В касата...

И тогава, разправят, местните жители - „Удари Камбаната! Запищя сирената. Свирнаха клаксоните.“ Всички са край Сепарацията на мината. Пазят и моста на влизане в селото. Камионите са върнати. Но бизнесменът е свикнал държавната машина да работи за него. На следващия ден десет джипа, пълни с професионални биячи, пристигат в Габра. Около петдесет горили. Картината е: От едната страна на моста, въоръжени гардове без сантименти – от другата мъже и момчета, които не желаят боклук до дворовете си. До горите и сърните си. Но сблъсъкът изглежда предрешен. Онези са професионалисти. Дано няма пострадали поне. Но ще има, както вече прочетохме.

Гардовете:

  • Изчезвайте моментално, да не стане лошо.

Габренци:

  • Нема!

Настава побой над селяните. Габренец показно е хвърлен от моста. Той не помръдва долу. Но все още е жив. Охранителите започват да налагат възрастните жени, дошли да бдят над бунтовните си деца. Юмрук със златна гривна върху набръчканото лице на майката и бабата на някого.

Това е окончателният момент, в който габренци организират въстанието си. То всъщност вече е започнало. Момчетата с черните фланелки току що са чули псувнята. „Вие на старите хора ли ще посягате, бе, да ви...!“

Но битката ще е дълга. Селяните знаят. А гардовете са самоуверени. „Утре ще се върнем“. Връщат се. Тe това работят. Обаче заварват военни палатки в ранната мразовита утрин. „Колко дРъва, колко кюмюр, колко ракия се сипА... Скоросмъртница, ма убава.“, помнят габренци. „Бехме Опълчение. Два месеца сред зиме...“

Мнозина са пострадали. Но сякаш съпротивата става по-упорита. И следва решителната битка. В мразовитата утрин. „Топчето пукна! Селото стресна се – себе си да браним! Бунт! На Оръжье!“ „Кой що може дЪржи – държело, лопати, мотики...“ И жените се „намешали“. „Имаше ги много - баби разрошени, превъртели...“

В едно силно патриархално село това не е на добре.

Дотук поне няма огнестрелни оръжия. „Знаехме, че не трябва да вадим пистолетите. Щеше да стане страшно“, припомня си охранител. Говорим за планинци, които застрелват мечка на площада, „щото им праИ ядове“.

Боят започва.

Накрая народното въоръжение успява да разпръсне полувоенната групировка. В непознатата враждебна среда мъжете с тъмно минало бързо се объркват.

„А ние оттам – дай напреко с колите! Качихме се и в един камион.“ Преследването продължава по хълмовете. „И ги загрАдииме.“

Част от биячите се скриват в плевник. Някой хлопва мандалото. Те са заключени. Друг носи туба нафта и залива сламената постройка. Отвътре се чуват молби, заклинания, спешни телефонни разговори „Пали!“ - виква някой отвън. Писъци. Мъжки писъци.

„Бе`а се разтрепаали момчетата...“

  • Не ме убивайте! - моли се шефът им, заловен край мината.
  • Ще те уредя – успокоява го Спас Гробаря.

Днес край мястото на една от най-тежките битки има параклис. Издигнат е в чест на всички, които са били готови да се жертват.

А те какво мислят след толкова години? Ето какво:

„Селото е дало личен пример. Ако требе – пак!“

Не искате боклук по родните си места? Е, вече знаете как.

„Ако требе – пак!“

С любезното съдействие на чичо Данчо.

 

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари