Актуално
В книгата си “Величието на обикновения народ” (Grandeur du petit peuple), дневник, писан всеки ден, френският философ и писател Мишел Онфре разказва за едногодишния бунт на “жълтите жилетки”. Откъс от него публикува “Фигаро”.
Народът сменя господарите, но не и игото си

Гост-автор | 23/01/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В памет на баща ми Гастон, който беше селскостопански работник,

На майка ми Елен, която беше чистачка,

На брат ми Ален, който е механик в кариера,

На жена му Натали, която е лавкаджийка,

На племенника ми Людовик, който след обучение за дървосекач, е чирак водопроводчик

На племенницата ми Виржини, която е санитарка

 Историята се повтаря. Но би било безполезно и нелепо да пригласяме на марксисткия припев, че това, което първият път се случва като трагедия, винаги се връща под формата на комедия. Невярна мисъл на истински овце, интелектуален мързел и реторична леснота. Всеки, който все още има малко памет и култура, знае, че това, което се случва, вече се е случвало и още ще се случва според същите принципи. Доброто познаване на Тацит и Тит Ливий, Сетоний или Полибий е достатъчно за усилието на онзи, който иска да разбере последните ни двадесет века - и още повече последните двадесет и пет години, ако не и последните двадесет и пет месеца… 

Гракхите* описват морфологията на всички народни движения: как се раждат, растат, живеят, умират и изчезват, смилани от властниците и собствениците. Когато с двамата братя Гракхи плебсът се разбунтува срещу патриархата, той трябва един ден да плати цената за бунта си и то с кръв. Също като Спартак, тракийският гладиатор, който въстава срещу Рим и в крайна сметка е разпънат на кръст заедно с 6000 свои другари в бунта на километри по протежението на Виа Апия. Историята на Европа е богата на жакерии, бунтове, метежи, въстания, размирици, в които всеки път се чува думата на унизения, наранен, лишен, изтощен, обложен с данъци, такси, удръжки, осакатен народ.

Народът не се стреми да смени политическия режим, на който се подиграва при първия си глад, защото той иска хляб за семейството си, мляко за децата си, лоена свещ за бедното си жилище и сапун за чистотата си. Той не е чел “За обществения договор” на Русо, нито “Духът на законите” на Монтескьо и не го интересува дали най-добрият начин да промени живота си е република, вдъхновена от римляните, или конституционна монархия, заимствана от англичаните: той иска да може да печели своя къшей с труда си, да купува всекидневния си хляб, да храни жена си и децата си, да пере бельото си и да мие тялото си, опустошено от работа, мизерия и бедност. Каква полза от генералните щати на краля или разискванията на претъпканото Учредително събрание на якобинците, ако остава експлоатиран? Сменя господаря си, това е всичко…

Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен на него: той просто носи други дрехи.

Възхвала на народа от старата школа

Как да се преборим с тази проказа на периферната Франция? Като очерним това движение, за да попречим да се чуе това, което има да каже. Винаги по силата на поговорката, която е определено е все по-актуална, че мъдрецът показва луната, а глупакът гледа пръста му, институционалната преса разполага с изпитана техника: да дискредитира ищеца, за да дискредитира искането му. По какъв начин? Достатъчно е да ги представи като кресливи селяндури, кретени от полето, простаци от горите, тъпаци от селата, неграмотници, дошли от гората. Това е триумфиращият аргумент, откакто парижките бобита** отдясно и отляво възхваляват заслугите на маастрихтската либерална държава - свикнали сме!

Следователно това е Франция на пиячите и пушачите, на ловджиите и шофьорите, които носят жълтата жилетка. Тези хора, забележете, не пият Сприц на терасите на Сен-Жермен-де-Пре, не пушат хашиш в шикозните апартаменти в Маре***, не са вегани в тавански помещения с гледка към Айфеловата кула, следователно са селяндури, селяни, говеда, с една дума: варвари. 

Преди “Жълтите жилетки” научих един урок: този народ, когото дългогодишната либерална образователна и културна политика се опитаха да оскотят, видиотят, затъпят, кретенизират, този народ, повреден от десетилетия от лишено от култура училище, безмозъчни телевизионни предавания, форматирани книжни продукции, пропагандаторски речи, масово препредавани от печатните, радио и телевизионни медии, този народ, угояван като гъска от телевизионните риалити и вариете, от религията на футбола и опиума на игрите на късмета “Франсез де жу”, този народ, за който казах веднъж, че е народ от старата школа и го обичам, този народ: той мисли. И той мисли точно и правилно. Доста по-добре от Макрон, за когото казаха, че е бил асистент на Пол Рикьор, и от неговото обкръжение и предани избраници. Чуваме малко, много малко, да не кажа изобщо народа от старата школа, прославян някога от мозъчния тръст “Тера Нова”****.

Вижте емблематичния Матьо Касовиц, който туитва: “Народът, който се бори да защити комфорта си, не ми харесва” (25 ноември 2018 г.) - да защити комфорта си, докато той получава минимална или почти минимална работна заплата! Иначе са много мълчаливи хората от шоубизнеса, киното, литературата, песента, които толкова често виждаме в медиите, за да се борят с Глада и Мизерията с главни букви, стига само да не ги карат да вземат страната на гладуващите и мизерстващите с малки букви, които живеят под носа им… Това завръщане на стария народ, който прави Историята и иска да разчисти стария свят - фалшивият проект на Макрон - ми връща усмивката.

Републиката е нападната с палетна количка 

“Жълтите жилетки” хвърлиха електрическа палетна количка (следователно екологична и  незамърсяваща: точка за тях…) срещу вратата на министерството на Бенжамен Гриво. Хубава работа! И ето, че вместо резюме за тази нова жълта събота, палетната количка почти е представена от журналистите като танк, “Рафал” последно поколение, ядрена подводница, оръдие за стелт война, последния вик на смъртоносната технология на държавата, малкото тайно бижу на “Дасо”. Казват ни също, че палетната количка била изстреляна лично срещу Републиката. Ей Богу! Ако Републиката е застрашена от една палетна количка, значи или силата на количката е голяма, или Републиката е много слаба, или тези, които говорят подобни неща, смятат слушателите си за глупаци. 

По-скоро поддържам последната хипотеза… Двусмислицата тук е свеждането на VIII действие на “Жълтите жилетки” до тази работа с нападнатата с палетна количка Република! Една палетна количка разбива вратата на едно министерство и вече всички палетни колички разбиват едновременно всички врати на министерствата с цел да свалят Републиката! Трябва да заключим, че тази скромна палетна количка, на която бяха кацнали персонажи, излезли направо от Рабле, които се превиваха от смях, докато разбиваха вратата, са имали за цел да разпалят държавен преврат, както някога Пиночет с танковете на чилийската армия… Нищо по-малко, иначе какво?

Възстановяване

Бих искал да представя на моите читатели анонимното свидетелство на един от многобройните непознати приятели, които ми изпращат съобщения, защото ме четат или гледат по моята WebTV, и свидетелстват непресторено за състоянието на света. Оказва се, че този непознат приятел бил част в същия този ден от силите на реда в подножието на Триумфалната арка. Ето какво ми написа той - и което възпроизвеждам с негово съгласие: По време на демонстрация при мен дойде една “жълта жилетка”, за да ми каже колко е тъжен от случилото се при Триумфалната арка. Неговият баща бил загинал във войната и тялото му никога не било намерено. Оттогава, каза ми той, се чувствал виновен, че носи същата емблема, като онези, които според него са опустошили гроба на баща му. Около нас цареше пълно мълчание и дори и да плачеше, този човек имаше възхитително достойнство. Тогава му припомних, че също “жълти жилетки”  защитиха гроба на незнайния воин и нито един военен не може да го забрави. Прегърнахме се и мога да ви уверя, че този момент ще остане силен спомен от професионалния ми живот. Това е всичко. 

В този ден имаше най-малко два вида “жълти жилетки”: тези, които я използваха, и онези, които служеха на същата тази емблематична жилетка - тези, които изпълниха вариация на Конбендитската тема на опикаване на гроба на незнайния воин, и онези, които го защитаваха. Първите дойдоха от предградията - трябва да се видят видеозаписите, те говорят сами по себе си -, това са екземпляри на прочутия народ “стимулатор”, който Друе (Ерик Друе, самопровъзгласилият се лидер на “жълтите жилетки”, близък до крайната левица - бел. ред.) призова да се присъедини към него, защото вярва, че “жълтите жилетки” в тяхното разнообразие и в тяхната съвкупност, е той и само той. Това е комплексът на Нерон… Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник. Именно това племе от нехранимайковци героят на Меланшон, напълно напомпан с теориите му, превърна в герои…

Носен от медиите, които живеят само от шума, харесван от Макрон, защото радикализира движението, следователно го дискредитира и лишава от симпатии, ухажван от Меланшон, защото е лесен за съблазняване и заблуждаване, Ерик Друе е полезният идиот на левицата, която сама по себе си е полезният идиот на ислямо-левичарството, което е Троянският кон на зеления фашизъм, призван да последва в историята кафявата му, националсоциалистическа формула, и червената, марксист-ленинистка. Камю ни беше предупредил в края на “Чумата”: заразените плъхове никога не са далеч… Ние смигнахме дотук.  

Ако “жълтите жилетки”, които защитиха гроба на незнайния воин, са неспособни да се организират, тогава фалшивите “жълти жилетки”, които го напднаха, ще надделеят. И Триумфалната арка ще бъде за тях само началото: това ще бъде началото на края. Възстановяването ще се случи и както при всички революции, обикновеният народ ще е сменил господарите, това е всичко. 

 

„Гракхите“ е името, дадено на двама римски братя и държавници, Тиберий Гракх и Кай Гракх, известни с неуспешния си опит да реформират римската социална система. Гракхите са от знатно плебейско семейство, синове на консула Тиберий Семпроний и Корнелия Африканска, дъщеря на победителя на Ханибал - Сципион Африкански (бел. ред.).

** Бобита - от bobos - буржоа бохеми (бел. пр.)

*** Сен-Жермен-де-Пре и Маре са модни квартали в Париж (бел. ред.)

**** Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, считан за близък до Френската социалистическа партия и сега близък до френския президент Еманюел Макрон (бел. ред).

Източник: "Гласове"  /Със съкращения. Заглавието е на "Гласове"./

Източник: Michel Onfray: «Les révolutions sont des girations qui reconduisent les plus modestes à leur point de départ!»

Превод от френски: Галя Дачкова

 



Други статии от този автор



Коментари