Животът на комплексирания и на Божия човек

Източник: zadrugata.com

Автор: архим. Павел Пападопулос

Много пъти се наблюдава явлението в лоното на Църквата християните да „кръщават” своето комплексиране добродетел. Тоест обличат своите комплекси в мантията на етиката, на чистотата, на аскетическия дух, на безмълвния живот. И това е опасно.

Бих се осмелил да кажа, че е по-опасно от греха, защото води човека до заблуда. Човекът не разбира, че не живее богоугодно, напротив, смята, че живее един висш духовен живот (по отношение на другите).

За да разберем това, нека видим някои примери.

Комплексираният човек няма собствен живот. Не се е помирил със себе си и именно по тази причина се занимава с живота на другите. Обикновено живее безмълвно, но не по свой избор,  не понеже иска да се моли, да чете и да се подвизава незабележимо, а защото е пълен с несигурности и страхове.

От една страна, смята, че живее богоугодно, понеже живее безмълвно, но забравя, че безмълвието от само себе си не е добродетел, ако не се съчетава с безмълвието на ума, с простотата на сърцето, с молитва и духовното четене.

Затова и комплексираният човек ревнува, по-скоро завижда; и затова ги осъжда лесно. Вижда някой, който е общителен и радостен и го осъжда, защото смята, че това не е духовно. Разбира се, дълбоко в себе си и той би искал да има дар слово, но понеже го няма принизява дара на другия и го нарича грях.

Комплексираният човек се опитва да принизи и подцени всяко действие на другите, защото това е единственият начин да се изяви. Понеже той самият не прави нищо, единственият път към неговото изтъкване е да принизява другите. Затова и навсякъде и винаги намира грешки и предлага поправки (в делата на другите).

Разбира се, това става по странични начини, защото комплексираният човек се страхува да се изправи директно срещу другия човек, защото там се вижда колко  е малък . Винаги в „процедури на открито” комплексираният човек губи и затова винаги ги избягва.

Комплексираният постоянно носи  на гърба си своята недостатъчност и страда зле.

Както казахме и по-преди, страшното е, че вместо да види своята недостатъчност и да се смири, изкарва своята недостатъчност добродетел, а благодатните дарове на другите  – грехове.

Например някой е клирик, който не може да има дара на проповядването и вместо да се смирява и признава този дар, който навярно имат други клирици, той твърди, че не е нужна проповедта, че тя не е важна. Същото става и с пеенето. Или може да говори хубаво, но да не е добър в административните въпроси и да принизява свещениците, които са  добри в административните въпроси. И може да има дълга брада и да настоява, че това е най-главното за един клирик, външният вид.

Комплексираният човек няма смирение, няма Христос!

Живее без да прави нищо, без да развива таланта, който навярно му Бог е дал, и докато остава инертен, от друга страна принизява другите, които напредват. Не се трудни в себе си  и именно защото вярата му и борбата му нямат дълбочина, се занимава с живота на другите, опитвайки се не да има духовна полза, а да се скандализира.

Комплексираният човек е трайно скандализиран. Не защото има скандал, а защото той самият си фантазира разни скандали. Каквото има в него, както той самият мисли, както той самият би направил, така мисли, че и другите правят. Навсякъде вижда грешки и грехове (в живота на другите).

Комплексираният християнин вижда един младеж и една девойка да говорят на пътя и се скандализира, понеже в него има страстта на блудството. И докато той самият съгрешава и с помисъла на блудството, но и с осъждането, което прави, не го разбира; напротив,  смята, че съгрешават тези двама човека, които разговарят на улицата.

Комплексираният човек е пълен със злоба. И каквото добродетелно върши, го върши за пред  хората, прави го, понеже не може да направи нещо друго (не доброволно, а принудително поради страховете, които има) прави го, за да може да контролира другите, които не го правят.

Видял си човек, който се крие , но едновременно те наблюдава, за да те изобличи?

Видял си човек, който осъжда другите в състояния, в които той не се забърква, докато за всичко това, към което той е склонен, се прави, че не вижда?

Видял си човек, който има тих живот, но в същото време е пълен с жлъч и горчивина към всички?

Видял си човек, който се показва скромен и мирен, но много пъти се гневи?

Видял си човек, който смиреномъдърства, но в същото време не излиза от своята воля?

Видял си човек, който живее нравствено и е пълен с подтиснати желания?

Да знаеш, че си видял комплексиран човек.

Комплексираният, познавайки вътрешно своите слабости, възприема  аналогичен начин на поведение, за да покрие  своите недостатъци и да удовлетвори своята склонност към налагане. Борбата за превъзходство е толкова по-интензивна, колкото по-малоценен се чувства човекът. По този начин иска да покаже превъзходство сред  собствената си немощ.

Тъжно е обаче такива състояния на комплексираност да идват от хора, които го играят Божии хора, от клирици, от монаси, от добри християни.

Божият човек най-вече се е помирил със себе си. Знае кой е и кой не е, приел е своите добри и лоши страни (това е разсъдителността) и оттам нататък води своята лична борба.

Божият човек не се занимава с живота на другите, не осъжда другите, не иска да контролира живота на другите, не иска да налага своето мнение на другите под претекст, че аз от загриженост ти казвам това!

Божият човек се радва, когато  другите напредват и се моли за тях.

Божият човек върши Божието слово безшумно, без обаче да смята себе си за по-горе от онези, които живеят безразлично.

Божият човек вместо комплекси, страхове и пороци има благородно сърце, радост, простота и благост.

Божият човек вижда някой, който е купил нов автомобил и не злорадства Откъде намери пари? Нима ти бе нужен нов автомобил?, а се радва за брата си.

Божият човек няма ропот, злочестие, мърморене.

Божият човек не реагира на всяко нещо, което се различава от неговия характер и темперамент.

Божият човек иска да има духовна полза, а не да се скандализира.

Комплексиран и Божи човек са противоположни състояния.

Божията благодат не може да се всели в сърцето на комплексирания човек, защото комплексираният се храни от своята завист, злоба, самохвалство, егоизъм.

За да разбереш комплексираните на кого приличат. . . първият и най-големият комплексар е дяволът.