Коронавирус: много шум... за нищо?

Източник:  glasove.com

Карантината, наложена на милиони китайци, и психозата, която завладява страната, се появиха в момента на настъпването на китайската Нова година. Странно съвпадение. Политическият и ритуалният контекст на тази здравна криза пораждат въпроси.

Според Конфуций един човек е истински човек, само когато спазва обичаите.

А в традиционната китайска религия няма по-важен обичай от Нова година: преди празника от всяко семейство се очаква да почисти основно дома си, за да прогони злите духове, лошата съдба и заразите.

Този пречистващ ритуал предшества Нова година, при чието посрещане гонят чудовището Ниен (което означава също “година”) с фойерверки и светлини. Тези експлозии, които трябва да изплашат чудовището, което яде човешка плът,  напомнят на средно внимателния читател на Рене Жирар за много по-голямото насилие: единодушното и основополагащо линчуване на изкупителна жертва, която въпросният ритуал възпоменава и прикрива едновременно.

Така “прекарването на Нова година” (Гуо Ниен) означава също “преодоляване на Ниен”, “побеждаване на чудовището”. Този “преход” напомня и за нашия християнски Великден, който е в сърцето на църковната година и в който също има единодушна смърт, но с решаващата разлика, че се жертва не  чудовище, обвинено за всички злини, а невинен и свят бог. 

Годишен обред на пречистване

Разбира се, вече никой в Китай не вярва в съществуването на чудовището Ниен, а празненствата са просто възможност за китайските семейства да се съберат и “купонясват”. Тази безобидна и симпатична представа за празника бе разбита на пух и прах от новините.

Защото тази година чудовището Ниен прие съвсем конкретната и много научна форма на коронавирус, придавайки така особена изразителност на митичния произход на празненствата за китайската Нова година и пречистващите ритуали, които са в основата ѝ. 

Всъщност, докато този коронавирус се появи на един пазар в Ухан през декември, паниката изведнъж обзе населението на Ухан в дните преди китайската Нова година, когато се появиха случаи в чужбина (Япония и Тайланд) и бе доказано предаването му от човек на човек. 

Вместо да бъде повод за прогонване на факторите, които могат да смутят груповата хармония, както изисква обичаят, посрещането на китайската Нова година рискуваше точно обратното - да се превърне във фактор на разпространение на хаос, чрез разпространението на вирус при завръщането на китайците при техните семейства… Свещеното винаги е опасно: когато функционира неправилно, то разпространява, вместо да сдържа смущаващите фактори в цялото общество. 

Дали психозата в Китай, е продукт на пречистващ обичай, който се е объркал? Възможно е.

Паниката, обземаща китайското общество, може би има връзка с кризата, през която преминава същото това общество, изправено във външен план пред опасно съперничество със САЩ, а във вътрешен план с рязко забавен растеж, в контекста на въвеждане от правителството на технологични инструменти, които целят маниакален контрол над населението. От тази гледна точка, поставянето под карантина на част от китайското население е само остра форма на патологията за контрол, от която страда китайската власт.

Прецедентът SARS

Можем да отбележим впрочем повторението на това явление. Още през 2003 г. китайските власти алармираха СЗО по време на празненствата за Нова година, когато непознат вирус, появил се в провинция Гуандун, се разпространи в чужбина от Хонконг. Коронавирусът на Тежкия остър респираторен синдром (SARS) причини смъртта на приблизително 800 души, в сравнение със 

стотиците хиляди смъртни случаи, които сезонният грип причинява всяка година в целия свят. 

Но, разбира се, тревожно е нивото на смъртност: около 11 процента за SARS през 2003 година. За сегашния коронавирус, жертвеното чудовище от започващата Година на плъха, нивото на смъртност все още не е известно, но експертите го определят над 5 на сто от болните, преди всичко възрастни хора или страдащи от други патологии, което остава доста по-високо спрямо това на сезонния грип. Що се отнася до неговата заразност, тя изглежда доста по-висока от тази при SARS, дори ако на този ранен етап е трудно да се измери. 

Оправдана ли е днешната психоза?

Не съм лекар, но поради ритуалните и политически обстоятелства около появата на този вирус, се изкушавам да мисля, че не е. Мнение, което може би се споделя от по-големи авторитети от мен.

Разбираем е мизанесценът на усилията на китайската власт: министър-председателят Ли Къцян отива в Ухан и разпалва медицинските и военни части, мобилизирани срещу вируса; поставената карантина днес засяга десетки милиони хора в различни зони на страната, където защитните маски, колкото и да са отвратителни, стават задължителни, общественият транспорт е прекъснат, автомобилното движение е забранено, а икономическата активност е пред спиране… 

Най-сложните инструменти за социален контрол, които Китай използва, са мобилизирани в Пекин и на други места в борбата срещу разпространението на вируса. Но също така и по-ниско технологични средства: групи граждани забраняват влизането в техните селища, “въоръжени с тояги”, съобщава “Монд”, а Забраненият град, знатно туристическо място, което обикновено привлича огромни тълпи, отново е буквално забранен за публиката, като по тази начин преоткрива призванието си на свещено място, над което тегне табу.

Епидемията, метафора на насилието

В Пекин, с помощта на голяма реклама, бе създадена “ръководна група” за борба с вируса. Спонтанно, ние на Запад по-скоро бихме очаквали усилията на медицинските и изследователски среди, но се оказва, че в Китай политиката се възприема от лидерите като лечение на болестите, които заразяват социалното тяло (един от двата знака, образуващи думата “политика” на китайски, означава също “лекувам”).

Отличен специалист по традиционна китайска медицина, Баренд Дж. Тер Хаар смята, че политиката в Китай се формира според “демонологична парадигма”: Принцът трябва да прогони демоните и всичко, което заплашва единството на социално-политическото тяло, извън града. 

Но не става въпрос само за Китай! През февруари и март 2003 г., в разгара на подготовката на втората война в Персийския залив, международните здравни власти изглежда искаха да предотвратят експлозията на човешко насилие чрез медицински мерки. Така по забележително едновременен начин епидемията от SRAS, която избухваше в Южен Китай, стана глобален проблем на общественото здравеопазване, а светът наблюдаваше безсилен подготовката на коалицията, ръководена от САЩ, за втората война в Персийския залив.

Епидемията е метафора за човешкото насилие, предпочитана от митологичната мисъл в Китай и на други места. Болестта изглежда се разпространява, както човешкото насилие се разпространява в социалното тяло. 

През 2003 г., точно в момента, в който президентът Джордж У. Буш се освободи от международното право, за да започне “незаконна” война в Ирак, СЗО изглежда искаше да възстанови властта на ООН и табуто над преминаването на границите, като обявяви “глобална тревога” за SRAS…  Побеждаването на болестта става начин да се измести проблема, да се контролира метафорично инфекцията на човешкото насилие, което действително е станало неконтролируемо.

През 2020 г. призракът на глобалното насилие е по-присъстващ от всякога в Китай: китайско-американското съперничество, демонстрации в Хонконг, избори в Тайван (където суверенистката партия, противник на сближаването с Китай, току-що спечели изборите).

Предотвратяването на завръщането на призраците на насилието е в сърцето на обредите и политиката в Китай. Ако генералният секретар Си Дзинпин възтържествува над здравната криза, което е вероятно, той ще възстанови имперското си реноме. Ако се провали, властта му ще бъде значително отслабена. Но ние също ще бъдем засегнати.

С очертаващата се световна борба срещу коронавируса, ето ни заразени от политиката по китайски, т.е. от политико-религиозния ритуал на прогонване на заразите и демоните, които дебнат! Начин да отпразнуваме китайската Нова година заедно с китайците. В момента на отварянето за задължителния Друг, изведнъж ще трябва да затворим границите.