Актуално
Иконописта води своето начало от християнските манастири, които няма как да са повлияни от исляма и това само по себе си е нон сенс, защото именно християнските манастири, са били цитадели за създаването и опазването от набези и чужди влияния места.
Вида Пиронкова: Това вече граничи с невежество!

Гост-автор | 07/02/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 Автор: Вида Пиронкова

Това вече граничи с невежество!

Какво влияние бе, хора?

Първо, в Исляма няма изкуство! Изобразително изкуство не съществува, защото Корана го изключва. Декоративното изкуство, разрешено в Исляма /листенца, клонки, цветенца и др./ не е изобразително изкуство!

Второ: Иконописта е началото на изобразителното изкуство! Иконописта води своето начало от християнските манастири, които няма как да са повлияни от исляма и това само по себе си е нон сенс, защото именно християнските манастири, са били цитадели за създаването и опазването от набези и чужди влияния места.

Не разбирам изобщо, за какво иде реч с тази скалъпена изява! Какво искаме да докажем?

Прочетете малко учебници по история на изкуството, пък тогава сядайте да умувате, как да забъркате тая манджа с много лош и силно зловонен вкус, моля! Нямам нищо против различните религии, защото Бог е един за всички, но като започнат невежи да пипат по Изкуството, което за мен е светиня - настръхвам, ама не от удоволствие!

 

Коментар: Аслъ Ердоган

Най-абсурдното в този случай е фактът, че тези статии са публикувани още през 2016 г. и не са били обект нито на делото, нито на разследване. Всъщност, никоя статия през цялата ми кариера не е била обект на съдебно дело!

Една от тези статии е вътрешен монолог, прозаичен текст: „Дневник на фашизма: днес”.

В него няма почти нищо политическо, той е изцяло абстрактен, без препратки към конкретно място или време, литературен облик на вътрешното опустошение на индивида, живеещ в тоталитарен режим, и тежкото бреме на свидетеля.

Всъщност, тази статия беше включена в последната ми книга „Дори и тишината вече не ти принадлежи”, публикувна от няколко издателства, сред които „Акт Сюд”, „Пенгуин/Кнаус”, „Гилдендал”, „Рамус и Потамос” и други. Книгата беше отличена с няколко литературни награди. Следователно издателите на повече от дванайсет издателства, заедно с членовете на няколко различни литературни журита, са косвено обвинени в терористична пропаганда! 

Прокурорът твърди, че съм коментирала „избити цивилни”, а избити цивилни нямало, следователно съм се опитвала да представя убити членове на ПКК като цивилни, следователно съм прокарвала пропаганда и т.н…. Сигурна съм, че тези издатели дори нямат представа в полза на коя организация са правили пропаганда! (Можете да прочетете текста на немски и френски език!).

Но атаката срещу литературата ми не свършва дотук! Една от статиите, посочени в обвинението, се казва „Най-жестокият от всички месеци: април”. Тя препраща към Т. С. Елиът и разказва за смъртта на едно улично куче в разрушен до основи град. Странно, но нито една от статиите ми, в които посочвам, че наистина са изклани цивилни, НЕ Е включена в досието на обвинението.

Срокът за издаване на присъдата е много скоро, за да няма време за формиране на единни действия или силна реакция – решението излиза на 14 февруари, Свети Валентин.

ПРИЗОВАВАМ ви да надигнете глас срещу тази мощна атака срещу свободата на мнението и словото, но не само. С упоритото си желание да продължи с наказанията срещу мен, Турция поведе мащабна война срещу човешките права, литературата и най-вече срещу СЪВЕСТТА. 

 



 

 



 



Други статии от този автор



Коментари