След като България пое изхода от комунизма през 1990 г., българите се натъкнаха на някои дупки. Икономиката потъна, имаше просрочени задължения и този балкански рай претърпя хиперинфлация, достигайки поразителните 242% на месец през февруари 1997 г.
Да, това е на месец.
Предвиждайки много от дупките, които придружават неразбрана валута, аз съм съавтор на книга с Курт Шулер, „Зъби за българския лев: Решение за валутен борд“ (1991).
Накратко, това беше план за гарантиране, че валутата, левът на България, ще стане здрав, като американския долар или немската марка по това време.
Аз и госпожа Ханке посетихме София, столицата, няколко пъти след публикуването на книгата. Въпреки че нашите идеи предизвикаха истински интерес в определени кръгове, официалният отговор беше отрицателен. Често повтарящият се рефрен на бившия управител на Българската народна банка, покойния Тодор Вълчев, беше типичен:
„Благодаря ви за проявения интерес към България и вашето предложение, но ние знаем реалностите на местната ситуация и държим всичко под контрол“.
След като през 1996 г. избухна хиперинфлацията, този рефрен иззвъня кухо и нещата започнаха бързо да се променят.
През декември 1996 г. българският посланик в САЩ поиска да представя идеите си за система за валутен борд във Вашингтон, D.C. През същия месец пиратска версия на книгата Hanke-Schuler 1991 беше преведена на български. Тя стигна до върха на списъка с най-продавани в София.
В края на февруари г-жа Ханке и аз пътувахме до София за пореден път, а президентът Петър Стоянов ме покани да му стана съветник.
Първоначалните ми задачи бяха да изготвя закон за валутен борд за България и да обясня на българските политици и обществеността как подобна система ще спре хиперинфлацията.
Нещата се случваха бързо. Валутният борд беше инсталиран на 1 юли 1997 г. Инфлацията и лихвените проценти се понижиха веднага. Мога да си спомня истинското удоволствие (може би и облекчение), което президентът Стоянов прояви, когато ме поздрави за изключителните резултати, постигнати през първите няколко седмици на валутния борд.
Тогава той призна надеждата си, че валутният борд ще убие инфлацията, но имал съмнения и се удиви, когато видя, че тя работи дори по-бързо, отколкото бях предвидил.
Много по-късно президентът Стоянов ми сподели, че без стабилността, създадена от системата на валутния борд, България би имала много по-големи трудности да влезе в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 г.
Днес българското население силно подкрепя валутния борд и се противопоставя на дъмпинга на лева за еврото. И защо не?
В крайна сметка валутният борд е най-ценената посткомунистическа институция в България. Той е доставил стабилност. И макар че стабилността може да не е всичко, българите знаят от своя опит, че стабилността е всичко.
Сега президентът Бойко Борисов ппредстави идеята, че валутният борд и левът трябва да бъдат закопчани и поставени в музей.
Това би било лошо решение.
Ето защо:
Той спря хиперинфлацията през 1997 г., която достигна максимална месечна норма от 242% през февруари 1997 г.
Това позволи на България да устои на всички външни финансови кризи, включително срива на руската рубла през 1998 г. и Голямата рецесия през 2009 г.
Освен това тя позволи на България да устои на банковия срив на КТБ, настъпил през 2014 г.
Най-важното е, тъй като правителството не може да взема заеми от валутния борд (БНБ), фискалната дисциплина се налага на българските политици. От създаването на валутния борд през 1997 г. фискалният дефицит е строго контролиран и нивото на дълга на България е спаднало . Всъщност фискалната дисциплина и намаляването на дълга направиха България звезда в Европейския съюз.
Никой умен човек не би се опитал да го направи. Имайки предвид данните от социологическите проучвания, които сочат, че българите са дали колективни „палци надолу” на идеята да изоставят любимия си лев и да го заменят с еврото, става ясно, че българското население е по-умно от българската политическа класа.
Понастоящем единствената държава, която бихте могли да се регистрирате и след това да излезете от еврозоната е Дания. Тя получи ценна опция за отказ, нещо, което България няма и никога няма да получи.
Може би са им омръзнали тесните жилетки, които валутният борд ги кара да носят.
Г-н Борисов, спрете да слушате Брюксел и започнете да обръщате внимание на българите.
Превод от: forbes.com
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.