Актуално
Най-големият проблем на България е, че създаваме огромна, бързорастяща, неграмотна, крайно бедна ромска общност, която утре ще бъде мнозинство и ще превърне България в страна от третия свят – или от деветия. През 2016-та година, за пръв път от съществуването ни, броят на първокласниците с майчин език различен от българския е равен с броя на българчетата.
Резултатите от PISA: Обичайното, необичайното и невидимата криза

Гост-автор | 11/02/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 

Източник: conservative.bg

 

Резултатите от изследването на PISA за моментната картина на образователната ни система предизвикаха маса безсмислени и некомпетентни коментари, които отразиха неразбирането на коментиралите какво означават и какво стои зад тези резултати.

Ще се опитам да хвърля светлина върху случващото се.

Първо, самите резултати.

Новината от тях е, че новото средно IQ на България е 90.5. Резултатите могат да бъдат трансформирани в IQ скалатa лесно и бързо, например – IQ на Англия е 100, на Сингапур е 107 – от там нататък трансформацията на PISA резултатите е лесна и доста точна.

Ако погледнем таблицата със средното IQ на света, веднага виждаме, че между двете таблици има тясна корелация – страните, подредени по средно IQ повтарят класирането на страните по резултати от PISA. Това ни подсказва, че PISA всъщност не отразява нивото на образование и професионалните качества на учителите, а IQ-то на тестваните ученици. Поради това, каквото и да направи българският учител, респективно българският ученик, никога нищо няма да се промени, както не се е и променило съществено досега.

Резултатите на България са паднали малко в сравнение с предпоследните изследвания на PISA. Паднали, но в едни ограничени рамки, а класирането ни пак е приблизително там, където винаги е било.

На хартия, националното IQ на България би трябвало да е 94, измерено с тестове в края на ‘90-те години. По правило, IQ не се променя с възрастта, нито от образователната степен. Падналото средно IQ,  с 4 точки, измества нашето място от челото на Балканите в края, защото дистрибуцията на PISA резултатите и на IQ-то, на практика, отразяват географията – балканските страни вървят заедно, в броеница, наредени една след друга, независимо от разликите в образователните си системи. 

Това ясно подсказва, че IQ-то е с биологически компонент, а той поради географията е общ или близък по региони, като следва регионалното IQ. То не зависи нито от обществен строй, нито от религиозна принадлежност, нито дори от образователна система – няма сила, която да е в състояние да откъсне България от Гърция, Турция Албания, Сърбия или Черна гора, както виждаме и от двете таблици, или да слее балканите със Западна Европа, да не говорим за угрофинските Естония и Финландия.

Страните и в двете таблици са подредени географски. Етнически свързаните помежду си страни вървят в групи. Би било лошо, ако това не ни говори нищо. 

В България обаче както IQ-то, така и PISA резултатите падат.

Защо?

Какво се случва?

Демографията.

В България има две основни етнически групи. В единственото изследване, извършено от словашки екип и обхванало 10 000 души от цяла източна европа, IQ-то на ромската популация е 79.5, което, ако се трансформира в PISA резултати, ще е от порядъка на 330 точки. Относителното нарастване на броя на ромските деца – по официални данни те са ~50% от всички първокласници – неизбежно променя крайния усреднен резултат за България в посока надолу, ако ще и да се скъсат българските “образователи”. Няма как да е различно.

Не сочете с пръст учителите – соченето е ефект на универсалната неосведоменост по тематиката.

В известен смисъл, за България има и добри новини, ако разгледаме резултатите от тестовете PISA по математика от различни градове с население над 1 милион; за България, естествено, това означава София: 

Средният резултат на софийските ученици е 476, с 40 точки по-висок от средния за страната, което трансформирано в IQ скала, дава IQ резултат от 94.5, още едно доказателство за тезата, че PISA всъщност мери интелигентността на тестваните, а не качеството на образователна система, защото, както казахме по-нагоре, 94 е официалното средно IQ на България. 

Резултатът отговаря на класацията на България в различните IQ таблици, в същото място, в същата компания; като макар този резултат да е безкрайно далеч от шампиони като Шанхай и Сингапур, поне поставя страната ни в челото на Балканските страни. Така ще е, докато на балканите не се заселят китайци или докато не изчезнат вкупом всички сегашни балканци. 

Откъде идва разликата между София и България? Сещам се веднага за две причини: 

  1. Изтичане на мозъци от провинцията към столицата, процес, който тече вече век и половина, и който превърна София от 20-хилядно градче в милионен град; в който държавните служби, учебните заведения и добре платените работи са магнит за прадядовците, дядовците, бащите и самите съвременни софиянци. Потокът на интелигентни хора по посока София никога не прекъсва и никога няма да прекъсне. В същото време, София не би могла да надскочи себе си, докато популацията и е българска, т.е. IQ-то трайно ще си остане ~94; освен ако и тя не влезе в демографски колапс, което не е невъзможно.
  2. Ромската популация в софийските училища е под средната за страната, което подобрява средния резултат за София.

Има и втора добра новина за България – българската креативна класа е с най-голям капацитет на Балканите и една от най-продуктивните в Европа, и директно мери сили в своите резултати с германската – като 2% от участниците в PISA са решили и са отговорили на всички въпроси правилно, което надхвърля резултатите на останалите страни от региона и е равно с резултата на германските ученици.

Сега нека погледнем резултата на отличника и в двете класации, Сингапур. 

В Сингапур също има два основни етноса, етническите китайци и етническите малайци, със съществени културни и социални разлики помежду им, за които няма да влизам в подробности.

Накратко, през 1950-те години, ситуацията в Сингапур е по-зле и от тази в България една застинала страна от третия свят, с огромно, бедно и озлобено мнозинство, което живее от помощи, и една мъничка средна класа, съсипваща се от работа.

Днес, всеки пети гражданин на Сингапур е милионер, а този град-държава е третия по големина финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон.

Да не би да се е случило чудо?

Ни най-малко, това е резултат от дългосрочна и целенасочена политика.

Ли Куан Ю, първи държавен ръководител на Сингапур след независимостта му, въвежда основните принципи на управление на страната и отдава специално значение на демографията. В своята автобиография, той пише:

„Aко изключиш жените с висше образование от родителския пул и ги оставиш като забравени ябълки на гардероба, ще свършиш в по-тъпо общество от това, в което си се родил. И какво следва? Следва, че ще има по-малко образовани хора, които да работят и изкарват помощите на необразованите от следващата генерация. Това е проблем.”

Това е неговото обяснение, на кратко, за това защо е направил детските помощи за висшистки три пъти по-високи от тези на необразованите родилки.

Той ясно вижда абсурда – образованите сингапурки не раждат деца, поради което броят на образованите сингапурки, разбира се, става все по-малък с всяка изминала генерация; докато обратно – необразованото, безработно и неквалифицирано мнозинство има много деца, които нямат образование, нямат квалификация и нямат бъдеще.

Основната мярка в законодателството на Сингапур в тази връзка е следната – размерът на помощите за майчинство се обвързва пряко с образователното ниво на майката – колкото по-висока е образователната степен на майката, толкова по-високи са помощите от държавата за майчинство, защото тези помощи трябва да я компенсират за загубените ползи от това, че е трябвало да прекъсне своята кариера или образование, за да роди. 

Най-високи са помощите, ако родилката е студентка – те са няколко пъти по високи от помощите за родители с основно образование. 

В следствие, в рамките на 20 години в Сингапур действително се случва чудо – раждаемостта на най-ощетените класи намалява, докато раждаемостта на най-образованите и интелигентните се увеличава, защото образованите жени и мъже се чувстват компенсирани; докато малограмотните групи – обратното – усещат, че е в техен интерес първо да се образоват и квалифицират, а после да раждат, защото иначе помощите са твърде малки.

И чудото става – от най-бедната страна в Азия, Сингапур се превръща в страната с най-висок доход не само в региона, но и в целия свят.

В случай, че такова чудо не се случи и в България, в рамките на следващото десетилетие все по-сигурно ще поемем по пътя към ада на третия свят. 

Ще си позволя да предложа на вашето внимание още два цитата от този необикновен човек, Ли Куан Ю, тъй като имат пряко отношение към въпроса:

Започнах с убеждението, че всички хора са равни. Сега знам, че това е най-малко вероятното от всички неща, защото хората са преминали през милиони години еволюция, разпръснали са се по цялата Земя, смесвали са се с различни етноси и са се адаптирали към различни почви, климати и етнически съседи. Аз не мислех така в началото. Обаче с наблюдения, четене, гледане, спорене, питане, стигнах до този извод.”

“Ако кажа на сингапурците – вие всички сте равни без оглед на раса, език, етнос, образование и култура, тогава те ще ми казват – “Виж сега, аз се справям зле. Това е твоя вина, на държавата”. Обаче, аз мога да им покажа, че още от колониалните времена, има групи, които винаги са се справяли по-зле от другите в математиката и в науките. И аз не съм Господ, не мога да ви променя. Но мога да ви окуража, да ви окажа малко извънредна помощ за да се справите, да кажем, с 20% по-добре.”

Можем да използваме възможността да се замислим в дълбочина защо резултатите в България са такива, каквито са и да стигнем до решение, включително черпейки опит от други държави. Или да пропуснем тази възможност, чакайки да видим с очите си как България се превръща в страна с кадри и демография на нивото на най-бедните квартали на Мумбай. Разбира се, решение има – който казва обратното или лъже, или е се е изгубил в неясно какви дебри.

Най-големият проблем на България е, че създаваме огромна, бързорастяща, неграмотна, крайно бедна ромска общност, която утре ще бъде мнозинство и ще превърне България в страна от третия свят – или от деветия.

През 2016-та година, за пръв път от съществуването ни, броят на първокласниците с майчин език различен от българския е равен с броя на българчетата. След само още десет години, четящите днес тази страница в огромното си мнозинство ще видят България в която пазарът на труда ще бъде тотално доминиран от тези хора. В страна, в която от едно малограмотно мнозинство ще се очаква да даде кадри за инженери, лекари, адвокати, съдии и политици.

Няма да може да ги даде и тогава ще се чудим какво сме проспали.

Проспиваме го сега, но още не е късно да се събудим.

 

 



 

 



 



Други статии от този автор



Коментари