Актуално
И въпреки всичко отказвам да живея в тоя мейнстрийм! И, докато имам сила да го правя, ще квича, както бе казала една моя позната. Квиченето е характерен похват при свинекол. Спра ли да квича, това ще означава, че някой вече ме е заколил?
Ако не харесвате реалността, имате голям проблем...

Венци Мицов | 25/02/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

От два дни наблюдавам реакциите по повод текста, който написах за интервюто на Азис пред Мондьо.

Няколко неща ми направиха впечатление и ще ги запиша в тефтерчето си, което се намира някъде в черепната ми кутия.

1. Очевидно е, че подмяната е извършена - Азис наистина вече е, както казваше преди - българският Мерилин Менсън и както казва сега - българския Майкъл Джексън.

Защо се случи така ли - причините са много.

Най - голямата от тях е, че в началото на 90 - те така наречения шоубизнес у нас бе поет от едни млади момчета, които носеха екзотични псевдоними. Тези момчета знаеха едно - дълго време държавата в лицето на социализма им бе пречила да купуват свободно Миле, Цеца, Лепа, Весна, Мухарем и Мирослав Илич.

За това сега те решиха, че е време да произведат наш продукт. Беше лесно - вземат се песните на сръбските, турските и гръцките певци и по тях се налагат наши текстове.

Получи се.

2. Това съвпадна с тенденцията родния поп да покаже зъби, налагайки кастрирани осемдесетарски песни с текстове, сякаш писани от девойки в тежък пубертет. Отказът на медиите някъде около 1995 да пускат песни със социално ангажирани текстове и групи и изпълнители, които са извън новото поп клише доведе до тежък отлив на 'фенове", които намериха в чалгата далеч по-директно описание на действителността - "Ой, тигре, тигре, айде, борци, дайте ми пари".

3. Публиката на смислената музика - тя, уви, взе малко багаж и се изнесе навън. Да, колкото и да ви е тъпо, една смислена част от България видя, че нещата няма да се оправят. И се изнесе. Тя вече има поколение. А то, уви, в голямата си част не говори български.

4. Клубовете в София постепенно се превърнаха в пианобарове. Там, в пианобаровете се свиреше олд скул хепи соц българска музика с малки изключения. Но това далеч не беше дъното.
То дойде преди 5-6 години, когато постепенно и пианобаровете взеха да умират и да се превръщат в чалга пиано барове.

5. Междувременно чалгата усети, че е настанал момента за "легализация". Досега всички слушаха чалга, ама някак гузно. А сега изведнъж чалгата си каза - а бе, ние съвсем спокойно можем да станем новата бг поп музика.
И това стана. Чалга изпълнителите заложиха на дискотечен ритъм. изненада - актуалния дискотечен ритъм е регетон. Едно към едно с мазния анадолски гюбек, характерен за нашата чалга.

6. Някои обаче стигнаха далеч по-напред. Разказаха историята на тъжния, отхвърлен заради различност човек (ром, сексуално различен, аутсайдер), който е постигнал успеха. Те започнаха да отправят послания, характерни за розово-либералните общности. И о, чудо - интелектуалците от розово-либералния сектор изведнъж усетиха, че могат да припознаят тези изпълнители, защото те могат да са им в помощ.

7. Така се официализира причинно-следствената връзка, в която отправените послания вече са други.
Чалгата вече не е "музика на лумпенпролетариата", а "етно поп музика, която е модерна, толерантна и е нашето уникално лице в Европа".
Европа това я устройва. Тя не иска някой български виолончелист да дойде в западен оркестър и да е по-добър, заемайки нечие място.
Тя иска история за отхвърления ром-гей, който се е преборил да е звезда в една мрачна, "консервативна" (че е много модерно сега това либерали vs консерватори) страна. Тая история в в тренда.

Има и заключение.

Заключението е, че нещата вече са се случили.
Ако не харесвате реалността, имате голям проблем. Големия проблем е, че вече не сте в тренда.
Тренда е друг.
И връщане назад няма.

Това са изводите ми от последните дни.
И въпреки всичко отказвам да живея в тоя мейнстрийм!
И, докато имам сила да го правя, ще квича, както бе казала една моя позната.
Квиченето е характерен похват при свинекол.
Спра ли да квича, това ще означава, че някой вече ме е заколил?

 

 

 

 



 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари