Достойнство

Николай Фенерски | 13/03/2020

Ние сме човеци.
Трябва да се държим като такива във всички случаи. Дори да умираме в следващия момент. Сещам се от няколко дни насам за „Животът е прекрасен“ на Бенини. За сцената с бащата, когото ще отведат след малко на разстрел. В този момент той играе забавен театър пред очите на детето си, прави му смешни физиономии и го развеселява, превръща мига в нещо различно от отиване на смърт, предпазва го от лош спомен.
Ето така трябва да се държим във всеки един случай. Това е единственото приемливо човешко поведение. Всеки страх, всяка паника са животински реакции. Ние не сме добитък на заколение. Ние сме Божии създания и бива да имаме чест в трудните времена. Точно в такива дни, часове, минути си проличава дали го умеем, дали ни е заложено да посрещнем мъжки невижданата до днес ситуация.

Това, което не ни натрапват като информация и така трябва да бъде – взимат се всички тези изключителни мерки за този вирус поради факта, че е изкуствено създаден като биологично оръжие. Прозвуча в няколко сериозни медии, включително от БТА. И поради това негово качество той още е неясен, не се знае какви ще са дългосрочните последици от него.

Краткосрочните бяха повторени и обяснени. Но за след една, две, пет години никой не обелва дума. Защото не се знае. И това поражда притеснения. Не бива да ни се натрапва информацията, че е оръжие поради една много важна и проста причина. Виж първия абзац – за да запазим човешкото си лице. Всички сме гледали „Лудия Макс“ с Мел Гибсън от осемдесетте, направиха му и съвременни версии. Гледали сме и австралийския „На брега“.

Цял отделен жанр е постапокалиптичното кино. И никой от нас не желае да изживее в действителност кошмарите от тези филми. През последните дни повечето хора на планетата се почувствахме поне за малко герои в подобен ужас.

От около една година насам на десктопа ми е постоянно отворен един сценарий за първия постапокалиптичен български филм.
Написах няколко от началните сцени и събрах екип от режисьор, оператор, организатор, актьори, млади хора, с които да ги заснемем. Определихме си и първи снимачен ден, събота преди Заговезни, 29 февруари. Размина ни се, защото изникнаха семейни причини. Отложихме го във времето и ако сме живи, наесен можем да го започнем. Работното заглавие е „На чисто“. Средата на 21 век, минало е малко повече от десетилетие от Големия Колапс. Баща и подрастващата му дъщеря обикалят през деня различни изоставени селца, влизат в полусрутени къщи и търсят нещо много важно, за да оцелеят. Имат си храна, имат запаси. Намират и вода, въпреки че всичко е било отровено. Живеят в каравана със соларен панел. В една от къщите откриват стари части от компютри, хардуер, камери за видеонаблюдение, технологични боклуци, които вече за нищо не служат, защото няма електричество. Намират и един смартфон, момичето е запленено от външния му лъскав вид. Бащата успява да зареди батерията му от солара и го включва. Момичето започва да снима с него. Да го открива, да се възхищава от някакви приложения, никога преди не е виждало нищо подобно. Това дразни бащата. Спирам дотук по фабулата.
Отивам на смисъла. Те всеки ден търсят в срутените къщи останки от домашен сапун и разпитват всеки срещнат възрастен човек за рецепта да си произведат сапун. Трябва им много, защото запасите им са недостатъчно, ще им стигнат да се поизмиват няколко месеца, а после ще затънат съвсем в лепкава кир, която морето и реката не могат да отмият. Намирането на рецептата е жизненоважно за тях.
Най-важното. Ако спрат да си мият ръцете, ще загинат. Разбира се, алегория е. Нямаше как преди години, когато замислих идеята, да знам какво ще дойде днес и че ще ни се наложи действително да си мием ръцете десетки пъти на ден. Рецептата за домашен сапун не е толкова сложна, а и едва ли ще останем без хигиенични средства.
Но замисълът е друг. Сещате се.
Не бива да забравяме да бъдем честни човеци.
А това означава да бъдем чисти.
А това означава да имаме съвест и покаяние.
А това означава да разберем, че най-важното нещо у всекиго от нас е душата му.
Свързано говоря, нали?

На снимката: кадър от филма "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини

Други статии от този автор