Сещам се от няколко дни насам за „Животът е прекрасен“ на Бенини. За сцената с бащата, когото ще отведат след малко на разстрел. В този момент той играе забавен театър пред очите на детето си, прави му смешни физиономии и го развеселява, превръща мига в нещо различно от отиване на смърт, предпазва го от лош спомен.
Ето така трябва да се държим във всеки един случай. 
Ние сме човеци.
Това, което не ни натрапват като информация и така трябва да бъде – взимат се всички тези изключителни мерки за този вирус поради факта, че е изкуствено създаден като биологично оръжие. Прозвуча в няколко сериозни медии, включително от БТА. И поради това негово качество той още е неясен, не се знае какви ще са дългосрочните последици от него.
От около една година насам на десктопа ми е постоянно отворен един сценарий за първия постапокалиптичен български филм.
Николай Фенерски | 13/03/2020
Подкрепи свободното слово
Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.
Ние сме човеци.
Трябва да се държим като такива във всички случаи. Дори да умираме в следващия момент. Сещам се от няколко дни насам за „Животът е прекрасен“ на Бенини. За сцената с бащата, когото ще отведат след малко на разстрел. В този момент той играе забавен театър пред очите на детето си, прави му смешни физиономии и го развеселява, превръща мига в нещо различно от отиване на смърт, предпазва го от лош спомен.
Ето така трябва да се държим във всеки един случай. Това е единственото приемливо човешко поведение. Всеки страх, всяка паника са животински реакции. Ние не сме добитък на заколение. Ние сме Божии създания и бива да имаме чест в трудните времена. Точно в такива дни, часове, минути си проличава дали го умеем, дали ни е заложено да посрещнем мъжки невижданата до днес ситуация.
Това, което не ни натрапват като информация и така трябва да бъде – взимат се всички тези изключителни мерки за този вирус поради факта, че е изкуствено създаден като биологично оръжие. Прозвуча в няколко сериозни медии, включително от БТА. И поради това негово качество той още е неясен, не се знае какви ще са дългосрочните последици от него.
Краткосрочните бяха повторени и обяснени. Но за след една, две, пет години никой не обелва дума. Защото не се знае. И това поражда притеснения. Не бива да ни се натрапва информацията, че е оръжие поради една много важна и проста причина. Виж първия абзац – за да запазим човешкото си лице. Всички сме гледали „Лудия Макс“ с Мел Гибсън от осемдесетте, направиха му и съвременни версии. Гледали сме и австралийския „На брега“.
Цял отделен жанр е постапокалиптичното кино. И никой от нас не желае да изживее в действителност кошмарите от тези филми. През последните дни повечето хора на планетата се почувствахме поне за малко герои в подобен ужас.
От около една година насам на десктопа ми е постоянно отворен един сценарий за първия постапокалиптичен български филм.
Написах няколко от началните сцени и събрах екип от режисьор, оператор, организатор, актьори, млади хора, с които да ги заснемем. Определихме си и първи снимачен ден, събота преди Заговезни, 29 февруари. Размина ни се, защото изникнаха семейни причини. Отложихме го във времето и ако сме живи, наесен можем да го започнем. Работното заглавие е „На чисто“. Средата на 21 век, минало е малко повече от десетилетие от Големия Колапс. Баща и подрастващата му дъщеря обикалят през деня различни изоставени селца, влизат в полусрутени къщи и търсят нещо много важно, за да оцелеят. Имат си храна, имат запаси. Намират и вода, въпреки че всичко е било отровено. Живеят в каравана със соларен панел. В една от къщите откриват стари части от компютри, хардуер, камери за видеонаблюдение, технологични боклуци, които вече за нищо не служат, защото няма електричество. Намират и един смартфон, момичето е запленено от външния му лъскав вид. Бащата успява да зареди батерията му от солара и го включва. Момичето започва да снима с него. Да го открива, да се възхищава от някакви приложения, никога преди не е виждало нищо подобно. Това дразни бащата. Спирам дотук по фабулата.
Отивам на смисъла. Те всеки ден търсят в срутените къщи останки от домашен сапун и разпитват всеки срещнат възрастен човек за рецепта да си произведат сапун. Трябва им много, защото запасите им са недостатъчно, ще им стигнат да се поизмиват няколко месеца, а после ще затънат съвсем в лепкава кир, която морето и реката не могат да отмият. Намирането на рецептата е жизненоважно за тях.
Най-важното. Ако спрат да си мият ръцете, ще загинат. Разбира се, алегория е. Нямаше как преди години, когато замислих идеята, да знам какво ще дойде днес и че ще ни се наложи действително да си мием ръцете десетки пъти на ден. Рецептата за домашен сапун не е толкова сложна, а и едва ли ще останем без хигиенични средства.
Но замисълът е друг. Сещате се.
Не бива да забравяме да бъдем честни човеци.
А това означава да бъдем чисти.
А това означава да имаме съвест и покаяние.
А това означава да разберем, че най-важното нещо у всекиго от нас е душата му.
Свързано говоря, нали?
На снимката: кадър от филма "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини
