Актуално
София започва да прилича на оня сив, мръсен град от миналото, в който неделният, мартенски следобед е не по- добър от смърт. Шаренията на витрините е изчезнала и не дърпа вниманието. Консуматорският прогрес от последните десетилетия заприличва на олющена реклама. Или на педикюр върху мръсни крака. А продавачките в малкото работещи места…ох продавачките.
Болестта

Светослав Терзийски | 15/03/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Още в началото казвам- коронавирусът не ме интересува. Аз все пак уважавам себе си и не обичам да тичам наедно със стадото. Но в блеенето на стадото улавям нови нюанси, които ми напомнят нещо от миналото.

Благословена криза, чакана криза. Небесният овчар е развъртял кривака си и налага гърбините наред- и на бедни и на богати. Всички сме хора на този свят - се пееше в една от изповедалните ракийни песни. Най- накрая стадото е в уютната ситуация на бедствие, която така добре му приляга. Сега може да си отдъхне от зора, който му дава натрапената отвън еволюция. Може да не работи и да не се притеснява за утрето, понеже утрето е неясно. За развлечение може да пазарува боклуци, насред един нелогичен дефицит.

Но има и едни тънки нюанси, които не могат да излъжат погледа на по- възрастния човек. Виждам от подземието на историята да излизат стари скелети. Доста хора, незнайно от къде, извадиха стари, демодирани дрехи, с които изглеждат като от детските ми спомени.

Сигурно искат да изплашат чумата или да й се сторят тъй жалки, че тя да ги пощади. Или са го ударили през просото.

Попитали Шаро- Шаро, защо м*дете са ти отзад. А той им отговорил - то какво ми е на ред, че и м*дете да са ми отпред.

Нищо не е наред- това е посланието на тези хора.

Ние ви казвахме, че нищо не е наред и ето – накрая всичко си дойде на мястото. А старите дрехи са специална премяна за случаи на апокалипсис.

София започва да прилича на оня сив, мръсен град от миналото, в който неделният, мартенски следобед е не по- добър от смърт. Шаренията на витрините е изчезнала и не дърпа вниманието. Консуматорският прогрес от последните десетилетия заприличва на олющена реклама. Или на педикюр върху мръсни крака. А продавачките в малкото работещи места…ох продавачките.

Повечето от тях не са виждали комунизъм или са били малки, да го помнят. Откъде извадиха старите физиономии – намръщени, надути, готови да те гълчат. Готови да те бият , разбира се за добро. За повече убедителност са надраскали надписи с химикалка- не влизай, стой, не барай.

Това не е липса на възпитание и грамотност, не е някакво си нямане на нещо. Това е Болестта, оная старата. Още не мога да й намеря името. Знам я от дете. Свързвах я с миризмата на дрисня в детската градина, с косматите шкембета на вуйчовците, с опашките и дъвката Идеал (гадна беше- не вярвайте на друго).

Това е Болестта. Тя е генетическа, не е вирус.
Ако си струва изобщо да се пазим от нещо, то нека пазим умовете си от Болестта!


Слушайте- болест е, но болест генетична. Не е вирус!

 

 

 



 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари