Някой друг ще ни оправи

Вчера ходих до пощата, защото получих известие за писмо. От държавните пощи нищо хубаво вече не можеш да получиш - или ще е глоба, или сметка за плащане. Който ни обича или ни звъни по телефона, или ни пише в интернет. Само държавните органи ни пишат по пощата. Та в моя случай се оказа, че е глоба от КАТ, и днес реших да отида до банката, за да я платя.

Отидох до кварталния клон във Владиславово, където установих, че пред банката има опашка от десетина човека. На вратата имаше залепен лист, на който пишеше, че вътре може да влиза само един човек, а на стоящите отвън се препоръчва да спазват дистанция от точно 1,5 метра.

Когато погледнах вътре, видях, че има 4 гишета, всяко на по 2-3 метра едно от друго, но работи само едно. Другите служителки си чоплеха ноктите и очевидно скучаеха. Питах хората, защо не са потърсили повече информация от служителите вътре, но те наведоха главите и замълчаха. И както винаги става в такива случаи, като няма кой, влязох аз.

Като влязох любезно запитах защо пускат само по един човек, при условие, че банковата зала е повече от 200 кв.м. и гишетата са на доволно голямо разстояние едно от друго.

Като отговор получих леко истерично обяснение от една служителка, която ме попита дали не гледам новини и не знам ли колко е страшно навън. Казах ѝ, че не гледам новини и че идвам точно отвън, и че въобще не е страшно, а е слънчево и много приятно, но има хора, които седят на опашка, вместо да бъдат бързо обслужени и да си ходят.

В резултат всички служителки се развикаха как не можели да си рискуват живота заради някакви недисциплинирани типове като мен, които не били спазвали заповедите. Естествено на свой ред запитах къде им е заповедта, както и къде им е шефа на клона.

Оказа се, че нямат заповед и нямат шеф. Тогава поисках да ми дадат номера на регионалния мениджър, за да го питам какъв е този произвол с клиентите на банката. Тук служителките леко се уплашиха и една от тях каза, че ще звънне и ще ме уведоми за това имат, или нямат заповед.

Реших да изляза навън, хем да кажа на хората какво се случва. На вратата обаче се оказа, че към опашката се е присъединила бременна жена в деветия месец, при това с малко момче със себе си.

Аз веднага ѝ предложих да мине преди всички нас и я въведох вътре в банката. И тук настана истерия - служителките започнаха да крещят тя да излиза веднага, а мен ме заплашиха, първо със сотаджии, после с полицаи, накрая май и армията споменаха.

Беше колкото смешно, толкова и грозно, защото и през ум не ми е минавало, че жени могат да се държат така с бременна жена. Тук вече повиших тон и аз, като поисках веднага да ми дадат заповедта, с която въвеждат такъв произвол.

Точно в този сюблимен момент, жената придърпа момченцето към себе си и му каза, сочейки ме - "ето за този чичко гласувахме с тати".

Както и да е, жената все пак я настаних на едно от гишетата, а междувременно ми дадоха да видя заповедта. За моя изненада се оказа вътрешноведомствено разпореждане на шефа на банката във Варна.

В него беше записано, че ако банковото помещение е малко, в него да влиза само по един човек. Това обаче беше съвсем нормално, дори голямо, и аз поисках отново да говоря с мениджъра. В този момент се появи ново подкрепление - нова служителка, която докато ме сочеше с пръст на вече пристигналите сотаджии, докарани по сигнал (вероятно че някой щурмува банката), почна да ми иска лична карта, да се легитимирам и ме пита защо се застъпвам за бременната жена и дали не съм ѝ адвокат.

Отговорих, че съм личният юрисконсулт на жената, показах си служебната карта и на свой ред поисках да разбера с кого говоря - оказа се Невсе Изетова, управителка на клона. Това име ако го видя още някъде и още веднъж определено ще го намразя окончателно, но по-важното е, че в този момент се свързах с регионалния мениджър, който ми се извини за ситуацията, каза, че заповедта му не е била разбрана правилно от колегите му и ме уведоми, че хората могат да влизат по един на гише, а не по един в цялата зала.

През цялото това време хората отвън спокойно си чакаха да реша проблемите на всички нас, след което, без да ми благодарят, тихо и кротко влязоха един по един да бъдат обслужени. Аз, понеже бях последен на опашката, изчаках да ми дойде реда.

Цялата случка ми отне около 5 минути. Всеки можеше да го стори, да помогне на себе си и на останалите. Но никой не го направи. Сега разбирате ли защо огромната маса от нашия народ търпи да бъде мачкана и тъпкана?

Защото просто не иска да си защитава правата, а предпочита някой друг да го прави вместо нея. Не че не го знам, но от друга страна, като няма кой, ние ще се нагърбим с тази задача. Ние българите, ние възрожденците!

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}