Актуално
През цялото време в главата ми звучеше песента на Ицо Хазарта, но с нов текст: "Имам човек в Била и няма да остана без тоалетна хартия! Имам човек във "Втора градска" и няма да остана без маска! Имам си дарение и няма да остана без отделение.".
Имам човек в Била и няма да остана без тоалетна хартия

Гергана Николаева | 17/03/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Гергана Николаева
Вчера, докато четях поста на Ивайло Пенчев за дарените от него 220 хил. за обдишващи апарати, които трябва да се използват, обаче с предимство за шурей му, лелинчо му, стринката му и останалите в плана му "Семейство и приятели", през цялото време в главата ми звучеше песента на Ицо Хазарта, но с нов текст: "Имам човек в Била и няма да остана без тоалетна хартия! Имам човек във "Втора градска" и няма да остана без маска! Имам си дарение и няма да остана без отделение.".

Истината е че, до вчера аз харесвах Ивайло Пенчев, заради каузите му.

Мислех, че е от онези големи души, които хвърлят доброто зад гърба си без условия и подточки. Защото при дарителството не трябва да има дребен шрифт в долния ъгъл на листа, в противен случай се превръща в сделка, а те никога не са чисти, пък сега е време на дезинфекция.

Но няма защо да обвиняваме някой, който се опитва да избяга от страха, като си "купува" лекари, мед. сестри и обдишващи апарати.

И ние сме същите, просто парите ни стигат само за тоалетна хартия.
От Ковид 19 не я е страх само синоптичката Гери Малкоданска. Включват я всяка сутрин след Оперативния щаб.
Изброява Генералът всички загинали през последното денонощие и появява се веднага след това все по-веселата Гери Малкоданска. Може би е израз на вътрешна истерия все по-нахиленото ѝ лице и все по-късата ѝ пола или просто проява на лош вкус.

При Гала май редакторите са в болничен, защото опитите ѝ да защити слогъна на предаването ѝ "Животът е хубав", макар и по време на пандемия изглеждат по-нелепи и от нахилената Веселка Малкоданска. Та, да се върнем при Гала, на която все се чудя кога колежката ѝ Патрашкова ще даде списъка, който беше дала на черната Златка със задължителните книги, които трябва да се прочетат. Тече през цялото предаване надпис, който ни призовава да си седим вкъщи, за да се спасим, щото нали "животът е хубав" и при Гала влиза една от репортерките ѝ, поредната Веселка, която ни представя репортаж с нейни приятели, които ни показват как върви животът по време на пандемия в Европа.
Първият приятел на Веселка ни развежда из Лондон, където животът си ври и кипи, и истерично почва да се смее на двама души, които минават по улицата с маски. Следващото включване е от Мюнхен, където животът също е толкова хубав.
Никъде не се дезинфекцирало и всичко си било екстра. Свършва репортажът и се чудя като цяла Европа е толкова "хепи" защо от Нова продължават да ме призовават с надписа да си седя вкъщи, вместо и аз като бял човек да си купя 50 пакета боб, за да не остане зян всичката тоалетна хартия.
Малко след това уточняват, че този репортаж бил правен преди няколко дни и сега положението не е така, но просто да сме видели каква е обстановката.
Нищо, че не е актуална, важното е животът да е хубав! А животът е хубав, но не когато килерите ни са пълни с леща, а душите ни празни без вяра.

Истината е, че ние живеем в разглезени времена, в които запълваме всичките си дефицити с консерви. Говорих с баба ми и обяснявах, че трябва да се пази много, защото е на 70 години и с приоритет ще са по-младите от нея. Мислех, че така ще я стресна. Стресна ме обаче тя, като ми каза, че най-нормалното нещо е да се лекуват младите за сметка на старите. Но тя идва от други времена, с друга ценностна система. Тя не знае, че сега се "дарява", за да се оцелява...
Тя идва от години, в които нищета е създала хора, в които е имало не по-малко страх, но много повече достойнство...
А на нас сега не ни остава нищо друго, освен да пляскаме през балконите, защото не напляскахме, когато трябваше навреме...

 



 



 



Други статии от този автор



Коментари