Анри Гено: Крахът на икономиката ще добави катастрофа към катастрофата

- Какво разкрива коронавирусната криза за нашите общества?

- Ужасяващата им крехкост. След “жълтите жилетки”, мигрантите, ипотечната криза, тероризма, тази здравна криза ни показва колко бързо могат да загубят равновесие нашите общества. Тази епидемия звучи като призив за ред в едно общество, което бе убедено, че ще избяга завинаги от нещастията, с които трябваше да се сблъскат предишните поколения и което отказа да се поучи от тях и да се подготви.

Подигравахме се на пацифистите, които след Втората световна война поставиха войната извън закона. Но всъщност какво друго направихме ние?

- Изиграхте роля по време на кризата от 2008 г., редом до Никола Саркози. Сравнима ли е тази криза?

- Разбира се, има разлика. Кризата от 2008-а се дължеше на рухването на невероятното скеле на световните финанси. Следователно, в известен смисъл на човешката лудост, подхранвана от безразсъдната  алчност. Кризата от 2020 г. се дължи на природата, не на нейното повреждане от човека, или, ако мога така да се изразя, на природата на природата.

По-важно е общото между тези две кризи: техният разрушителен потенциал, който може да предизвика крах на цивилизацията. Тъй като вирусът атакува тялото, поставя най-тревожния въпрос за човешката ситуация, въпроса за физическата смърт в нейната най-голяма фаталност и непредвидимост, страхът, който поражда сегашната криза е по-непосредствен и заразителен.

Но през 2008 г., както и през 2020 г., страхът и паниката, насилието, което могат да породят, са също толкова опасен епидемичен риск, както болестта, който може да създаде хаос и да направи кризата още по-неконтролируема. В кризите, в които вървим по ръба на бездната, психологическото и поведенческо измерение е решаващо. Управлението на днешната криза не е само въпрос на медицина, така както през 2008 г. не произтичаше само от икономическата наука: трябва да се управлява и това, което Кейнс нарича “животинските духове”. Което ни връща към изключително двусмисленото отношения между експерта и политика.

- Твърде много или недостатъчно слушаме лекарите?

- Не знам какво се е случило в експертната комисия. Единствената битка засега е битката срещу болестта. Това, което знам обаче, е, че ще направим най-лошата услуга и на науката, и на политиката, ако повтаряме отново и отново: “Правим това, което ни кажат лекарите”.

Защото за науката е свойствено да бъде опровержима. Защото науката не е истината, а метод за търсене на истината. Защото никога няма научно единодушие, още повече за непознато досега явление.  

Както във всеки процес на научно откритие, лекарите напредват пипнешком. Със същата наука и същия успех Южна Корея избра масовия скрининг пред пълната карантина. Медицината осветлява, както може със своите средства. Но не решава, защото тя е само едната страна на проблема.

Самият лекар, когато преценява шансовете за успех и рисковете от една хирургическа операция или лечение, не решава, изхождайки само от науката, но и от съвестта си. Особено, когато се решава съдбата на цялото общество, както днес. И политикът няма право да прехвърля върху лекаря цялата си морална отговорност. След кризата, независимо от нейния изход, ще трябва да анализираме как са били взети решенията в страните, сблъскали се с епидемията, и да се извлекат поуките от това.

- Извлякохме ли си поуките от кризата от 2008 г.?

- Никога нищо не научаваме от големите кризи, които винаги се подчиняват на една и съща схема и се изправят пред едни и същи дилеми. Решаващият момент винаги е този, в който се формира кризата. В този момент се сблъскваме с едно и също препятствие, с тази толкова разпространена увереност, че подобна катастрофа не може да се случи. А после, дори и тя да може да се случи, това не бива да се казва, за да не се създаде паника. Дилемата не е научна, а морална. В този момент трябва да се каже какви са всички рискове и какво ще направим, за да ги предотвратим. Това направи Никола Саркози. Последвалите събития показаха, че това е по-добре, отколкото да чакаш да си абсолютно сигурен за катастрофата, защото когато катастрофата е тук, вече почти нищо не можеш да предотвратиш.

Мисля, че постфактум ще констатираме, че всички западни страни през 2020 г. са чакали прекалено дълго, за да бъдат сигурни в сериозността на пандемията, преди действат. Но това е постоянна психологическа величина при управлението на големи кризи, която се задълбочи с убеждението, че живеем в толкова нов свят, че историята, дори и най-новата история, е безполезна. И все пак често именно историята ни учи за естеството на рисковете, пред които сме изправени. Ако през 2008 г. американската централна банка не беше оглавявана от Бен Бернанке, един от най-добрите познавачи на историята на голямата криза от 30-те  на ХХ век, реакцията след фалита на “Лемън Брадърс” нямаше да бъде толкова бърза и всичко щеше да рухне. Струва ми се, че в управлението на днешната криза не отдаваме достатъчно значение на историята на големите епидемии от миналото, нито на отпечатъка, който са оставили в колективното несъзнавано на нашите общества. 

- Какво мислите за сцените с тълпите, които плячкосват супермаркети?

- Че трябва да си невежа по история и нейните уроци за човешката природа, за да се учудваш. И че е лудост да не си го предвидил в сценариите за кризата.

- Има ли риск от появата на стадни инстинкти?

- Появата на “животинските духове” не е риск, а величина.

- Какво ни казва това за консуматорското общество?

- Нищо за консуматорското общество, всичко за човешката природа.

- Какво мислите за реакцията на Европа? На висота ли е?

- Още веднъж “Европа, която защитава”, която ни обещават от десетилетия, не беше в крак с историята. Председателката на Европейската комисия току-що призна, че европейските реакции са твърде закъснели. Твърде късно, твърде рано. Историята ще каже до каква степен. Но е непонятно, че още при първите данни за Китай, Европейският съюз не прекрати незабавно всички въздушни и морски връзки, както и свободното движение, нито че не въведе веднага задължението  да се поставят под карантина огнищата на инфекция на територията на страна-членка. Но опитът от 2008 г. показа, че подобно нещо може да се случи, само ако има ясно лидерство, което да поведе другите държавни и правителствени лидери. А никой не беше в състояние или не искаше да изиграе тази роля.

В този случай отново всеки е сам за себе си. Което показва, че прословутият европейски дух е вълшебна приказка, защото, когато е заложена съдбата на всички европейски народи, той не се проявява. Докато границите се затварят една след друга, в Брюксел още се питат дали не трябва да се прекрати Пакта за стабилност и да се облекчи конкурентното право. Виждаме колко самоубийствена е една Европа, затънала в догмите си. 

- Какво трябва да се направи?

- Решаващата роля сега е на държавите и на Европейската централна банка, тъй като нямаме национални валути. Обявявайки план за изкупуване на ценни книжа за 750 милиарда, ЕЦБ показа, че осъзнава опасността. Но може да се наложи да отиде по-далеч от пълномощията си и да използва мерки, които никога не са били използвани, дори по време на кризата от 2008 г., за да създаде масивна покупателна способност, ако карантината продължи месеци. 

Защото в този случай националните бюджети няма да могат да компенсират огромната липса на печалби на множество производители, които вече няма да могат да разпределят приходи и икономическата верига може да се срине. Това е разликата с военната икономика: военната икономика мобилизира всички ресурси, които могат да произвеждат, икономиката при карантина изтегля все повече и повече ресурси от производството. Всъщност с тази безпрецедентна ситуация навлизаме в непозната територия и не сме подготвени за нея. Дълбоко в себе си знаем, че това не може да продължи дълго. Здравето е по-важно от икономиката… до известна степен. Тази, при която крахът на икономиката ще добави катастрофа към катастрофата. 

- Имате ли някаква морална поука от тази трагедия?

- В тази здравна криза има едно почти алегорично измерение, което засега, струва ми се, никой не забелязва, нещо като “Чумата” на Камю, която напусна художественото въображение и навлезе във всекидневния живот. Откриваме, че природата не е миловидна, а безмилостна и в тайнствената си утроба неуморно тъче съдбата на всички живи създания, изхождайки от единствения закон, който познава, закона за естествения подбор, чрез който вирусите убиват най-слабите, за да оцелеят. 

Откриваме също, че човешката природа е не по-малко безмилостна от останалата част на природата: “Какво значение има дали ще заразя другите, ако аз не рискувам нищо”; “В крайна сметка този вирус убива само старите и болните”. Подтекстът: не е толкова страшно. Седмици наред този лайтмотив се повтаряше във всички телевизионни предавания. Блаженият антихуманен натурализъм, който възвеличава природното и дивото, не винаги осъзнава, че има нещо общо с доктриналния либерализъм, обзет от социален дарвинизъм, който се кълне само в успеха и естествените закони на пазара. Нека трагедията, с която се сблъскваме, накара всички умни и разумни хора да проумеят ужаса на един свят, управяван само от естествените закони, в който ще останат само най-силните.

Източник: glasove.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}