Мишел Онфре: Европа се превърна в новия Трети свят

Мишел Онфре: Европа се превърна в новия Трети свят
23-03-2020г.
21
Гост-автор

- Като начало един съвет: кой философ трябва да четем по време на карантина?

 

- Може да е стоик, защото те са философи на битката срещу злата съдба: дават рецепти за борба срещу тревогата, страха, опасението, мъчителното безпокойство, старостта, болестта, страданието, предателството, смъртта, разбира се. Имам предвид “Към себе си” на Марк Аврелий, “Нравствени писма до Луцилий” на Сенека или “Наръчник за живота” на Епиктет. Но ако трябва да бъде само един философ, това е Монтен, които съдържа всички тях в “Есета”. Но все пак идеята не е да четем, както четем на плажа, дилетантски, повърхностно, а продължително, с молив в ръка и малка тетрадка, за да обобщаваме, разбира се, но преди всичко, за да коментираме това, което четем и да извлечем лична екзистенциална полза.

 

- На какво трябва учим децата си, които вече не са в училище, а се обучават дистанционно?

 

- На онова, което учехме някога! А именно да четат, да пишат, да броят, да смятат, следователно да анализират, да мислят, да изграждат критичен дух - всички неща, които са реакционни в очите на нихилистите, които по един емблематичен Оруелов начин от години се представят за прогресисти! Преди всичко можем да направим това, което училището никога не е правело истински: да преподаваме изкуство, което е школа по чувствителност. Можем да учим стихотворения с тях и да ги рецитираме, да четем поезия, но и истории - да прочетем новелите на Мопасан на децата си, да им разкрием театъра или операта, с текстове и либрето в ръка. 

 

Същото важи и за киното: то се превърна в дейност на алчни търгаши, но преди това направи възможно създаването на много шедьоври през първата половина на ХХ век. Няма да сбъркаме, ако изберем черно-бялото…

 

- Способни ли сме все още да скучаем?

 

- Аз лично не знам и никога не съм знаел какво е скука! Имам късмет, че съм импулсивен читател (а също и импулсивен автор), така че книгите винаги са били за мен авариен изход във всяка безизходица, в която съм се оказвал. Монтескьо е написал тази великолепна фраза: “Никога не съм изпитвал тъга, че един час четене е пропилян”. 

 

- Кое ни кара да приемем това лишаване от свобода, без да се мръщим (повечето от нас)? Глобите за неспазване на правилата на карантината или страхът от смъртта?

 

- Зравият разум… Много по-рано впрочем трябваше да проявим този елементарен разум. Аз самият казах още на 28 януари в телевизионно предаване, че Китай не е страна, която ще реши да затвори град с няколко милиона жители, ако няма сериозни причини и че това е признание за истинска заплаха! Една тоталитарна държава не се интересува от десетки хиляди жители повече или по-малко заради вирус, който, както се говореше тогава, е по-малко смъртоносен от грипа.

 

- Нов етап ли бележи коронавирусът в разпадането на юдео-християнската цивилизация, което анализирате в книгата си “Упадък” (Décadence)? 

 

- Той заема мястото си в движението на разпад. Пандемията показва неопитността на държавния глава и на правителството, противоречивостта на Еманюел Макрон (останете си у дома, но отидете да гласувате; затворете се вкъщи, но можете да правите физически упражнения; училищата няма да се затварят, после ще се затварят; вирусът не познава граници, но все пак ги затваряме и т.н.), пълното обезценяване на думите на Макрон, на когото вече никой не се подчинява. 

 

Идеологията на Маастрихтска Европа, широко рекламирана от десетилетия, пада като гнил плод: резултатът от тази либерална политика е, че отделят старите хора на входа на болниците, за да ги оставят да умрат в ъгъла, но и че изпращат на война медицинския персонал, ако използвам думите на държавния глава, без да могат да му осигурят обикновени маски или дезинфекциращ гел, за да се предпази от злото, до което се докосва… Всичко, което се случва, нито поставя началото, нито ускорява упадъка, а показва в ярка светлина какви форми е приел.

 

- Коронавирусът накара европейците да осъзнаят изключителната си уязвимост. В новия Трети свят ли ще се превърнем?

 

- Както рухването на СССР показа на Запада, че половин век е фантазирал за марксистко-ленинската империя, която се оказа хартиен тигър, така и епидемията брутално ни показва, че Маастрихтската империя, представяна от четвърт век като икономическо чудовище, което може да изиграе номер на големите империи по света, се е провалила: тя не е в състояние да произведе и достави маски на санитарите, които посрещат жертвите на епидемията! Италия, която е част от Европейския съюз и има 60 млн. жители, регистрира повече починали от коронавируса от Китай, страна с 1,3 млрд. жители! Всъщност Европа се превърна в новия Трети свят… 

 

- Всички си представяха, че следващата криза ще дойде от икономиката. А един вирус постави света на колене. Защо подценихме този риск? Много учени ни предупреждаваха…

 

- Вирусът не съществува независимо от икономиката! В глобалната икономика всичко е свързано. Либералният маастрихтски път превърна печалбата в ненадминат хоризонт на цялата политика. Да произвежа маски и да ги складира? Не е рентабилно… Да инвестира в изследвания? Не носят непосредствена печалба. Да има добри здравни грижи за всички? Не е рентабилно, да оставим грижите за богатите, които ще имат пари, за да си ги платят, а бедните - на самотата им. Вирусът прояви, във фотографския смисъл на думата, истината за икономическия, т.е. политическия избор, който е бил направен от времето на Жискар д’Естен, Митеран включително, до Макрон. 

 

- Толкова нечуваемо ли е станало научното слово в нашата “демокрация на лековерните”, ако използваме израза на Жерал Броне?

 

- Внимавайте да не се съгласите с глупостта за науката, която изричала истината! Лекарите на Молиер, с техните клизми и пиявици, се осланяха на науката. В СССР Лисенко, който се бореше срещу генетиката на Мендел, като я отричаше, също беше учен! Грета Тунберг също се позовава на науката, за да легитимира апокалиптичните си заклинания. Но науката се подчинява на своето време и спонтанното зараждане, защитавано от Аристотел, е било наука, докато Пастьор показа няколко века по-късно, че това са бабини деветини. Появата на думата “наука” не трябва да се използва като аргумент за авторитет, който забранява всяко критично разсъждение. 

 

Източник: glasove.com

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.