КОВИДОВ ДЕН

Спомням си.

Само преди седмица, две - един водещ по националната телевизия се беше загрижил за липсата на хомосексуални персонажи в класическата българска литература. От Вазов насам, няма такива. То и в съвременната литература няма.
Разбирам, че сега това едва ли е проблем. Не тържествувам заради това, по-скоро горчиво се усмихвам.

Спомням си, че всички ние се сбихме на фронта на норвежките пари - има един фонд, който работи тихо и с негова помощ се изменят някои закони у нас. Социални услуги, затвори, човешки права, права на децата да не бъдат гледани от родителите си, а от държавата. Е, радвам се, че сега това не е проблем. Ще се радвам никога да не е и норвежците да ни дадат пари за медицина, а не за социален инженеринг.

Спомням си много неща, неизброими. Проблеми, дошли заради огромното високомерие на елитите, които забравиха да се молят.

Спомням си мантри за европейски ценности, които днес струват колкото кашон, колкото колет, пипан от много хора. А и приличат точно на комунистически лозунги - повтарят се всеки ден, но никой не знае какво означават.

Спомням си още по-страшни неща: права на жените и покрай тях убийството на великите кариери на Дъстин Хофман и шибания Кевин Спейси. Как звучи това днес, господа?

Спомням си оскари за филми, в които - черен хомосексуалист се колебае за разни неща. Хубав филм. Ще се радвам пак някой ден да имаме време за тези неща. Но днес има друга опашка за права - правото да дишаш. Защо така се получи? Дали не прекалихме в нещо?

Спомням си хилядите продавачи на имагинерни “perfect world” стоки. Те точно като комунистите обещаваха да организират така нещата, че животът да е справедлив за всички, включително и за бактериите. Те се финансираха отвън и направо искаха опонентите им да не говорят, да ги няма. Къде сте, прогресивисти? Колко струват сега парите ви?

Сега те като нас търсят маски. Равни сме, нали.

Имам ли нещо против тези спомени?
Не, никога няма да имам, това беше моята чудесна цивилизация, в която богатите учеха бедните какво да ядат, какво да гледат, какво да пушат, пият, купуват, чукат и дори за целта създадоха иконата-екран, която указва всеки път и траектория.

Но ужасно ме е яд, че загубихме време в прогресивизъм и безбожие - както го загубихме и по времето на комунизма.

Ужасен съм, че човечеството е толкова тъпо, че левите му идеи, най-левичарските, троцкистките(!), идеите на мадам Колонтай ни объркаха - пак и пак. Как го правиш това, човечество?

Как всеки път редиш Кулата си без божие съучастие? Как?

Как харчиш милиарди за футбол, например, а не за умни доктори и учени?
Как изобретяваш още една пластмасова чупачка за яйце, пластмасов уред за правене на снежни топки, пластмасов вибратор с делфинче и зайче, а нямаш полипропилен за щитове и очила в реанимацията? Както пита една испанска докторка - имате толкова скъпи футболисти, инвестирахме толкова в тях, защо те не ви лекуват сега? Защо?

Бога да пази да кажеш нещо срещу футболисти. Просто това е най-лесният пример за идеята в какво инвестираше човечеството - в храна и зрелища, далеч под нивото на провинциален театър.
Бога да пази да спорим и сега - кое е важното - границата, емигрантите, приспособлението, което дава възможност на жените да пикаят прави ... - или реалната битка за живот?
Кое е по-важното - реалната битка за живот и опазване на цивилизацията или спонсорираната снимка във ФБ как един вълк яде зеле и е много мил?

Не, не смятам, че една болест е flagellum Dei*.
Не съм средновековен човек. Смятам, че имаме празник, КОВИДОВ ден, на който си проличава кое знаме е истинско и коя война е човешката война.

Не тържествувам срещу колегата, който силно искаше в българската класическа литература да има гей персонаж. Но няма да спра да крещя, че ние всички се занимавахме с глупости, насочвани от грешна костелива ръка, щракаща с фалангите си пръскащи пари.

Не смятам, че това е крах на ЕС, че е дошло време да спрем да говорим за свобода и права. Но смятам, че логиката на спирта и невидимите същества, която днес е на път да стане мания и религия - тази логика идва да ни каже нещо просто. С простотата на неуверен грешник мога да го кажа, страхливо, но ще го кажа:

Не можете да градите Кулата на човеците без тухлите на Бога. Не можете, юроди.

***

*Бел ред. - flagellum Dei, от латински "бич Божий"

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}