Актуално
И да - епидемията от коронавируса не е новото издание на черната смърт, но не е и "обикновен грип". Не изпитвам грам съчувствие към онези, които се опитват да извлекат политически дивиденти от ситуацията. Пет пари не давам за „гражданските свободи” на една доказано невежа, но истерична част от нашите сънародници, която неистово държи да си пие латето на жълтите павета. Сърцето ми се къса САМО за онези, които нямат с какво да нахранят децата си. И настоявам държавата да помисли първо за тях.
Обикновен грип или нещо друго

Ирини Зикидис | 04/04/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

1) Тезата „Дайте да спасим икономиката” е нелепа, поради простата причина, че живеем в глобално общество със свързани икономики. Дори да се върнем към нормалния си работен ритъм, една голяма част от бизнесите в страната са обречени, защото техните клиенти в Италия, Испания, Гърция и Германия, в момента не работят, и няма кой да им изкупи продукцията. При тази глобализирана икономика, при положение, че икономиките на другите държави също са почти спрели, дори и ние да отворим кепенците, значителна част от икономиката ни, така или иначе, няма да може да заработи. Така че не леж'те много на тая кълка.

2) Хайде сега да поразсъждаваме дали става дума за „обикновен грип” или нещо друго. Нека погледнем към актуалната ситуация във Франция – държава с добро здравеопазване. Ако разбирате от числа и статистика, ще направите няколко шокиращи извода:

- В момента, от 64 338 доказани случая, огромен брой са в болница и реанимация, а не на домашно лечение или безсимптомни. Разбира се, можем да кажем, че реалният брой заразени е далеч по-голям, но в случая той няма значение – ние се фокусираме САМО върху реалния брой хора, които лягат на здравната система, която разполага с фиксиран брой легла и медицински персонал;

- Дори онези, които са излекувани и са върнати вкъщи (зелените), също са минали през здравната система, както и починалите. за последните дори е уточнено, че са починали в болниците, т.е. и тези хора също са били в някакъв момент върху здравната система.

- За да разберем цялата картина, трябва да вземем предвид още няколко факта. Ако направим изчисление ще видим, че от всички 64 338 доказани случаи, само 17% от доказаните не са минали през болниците. Това е така, защото здравната система на Франция е толкова натоварена вече, че те не провеждат тестове на всички хора.

Тестват не просто хората със симптоми, а САМО хората с ТЕЖКИ симптоми. Това работи така - получаваш симптоми, обаждаш се по телефона, те те "интервюират" - обясняваш им симптомите си и само когато те преценят, че симптомите ти са тежки, тогава те хоспитализират (в едно интервю чух например, че трябва да имаш примерно температура 40 градуса и повече), чак тогава изпращат екип, за да ти вземе проба, и чак след като им излезе положителна, те хоспитализират. Ето защо има толкова висок дял на хоспитализираните от общия брой установени заразявания - те изначално тестват само хора с МНОГО ТЕЖКИ симптоми.

- Нека сега погледнем броя на реанимираните – 6 662, който расте ежедневно с ужасяващи темпове. Преди около седмица, френският здравен министър обясни, че преди кризата, Франция е разполагала с 5 000 оборудвани интензивни легла и че са успели да ги увеличат на 10 000, като целта е да успеят да оборудват като крайна цел 14 000 - 14 500 легла. Тези цифри също ни казват разни неща. Например, казват ни, че 5 000 легла са били напълно достатъчни досега, за да посрещнат нуждите на ежегодните грипни вълни. И че при тази криза, ФРАНЦИЯ ИМА НУЖДА ОТ ТРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ИНТЕНЗИВНИ ЛЕГЛА.

Ако французите си бяха останали със своите традиционни 5 000 интензивни легла, вече щеше да им се налага, също както в Италия, да решават кого да спасяват и кого не.

- Към това се прибавя и другият проблем, че и те вече изпитват недостиг на обучен персонал - лекари и сестри. Защото можеш да имаш и милиард интензивни легла, но ако нямаш хора, които да са обучени да работят – кел файда.

- И най-важното - всичко това, което гледаме във Франция, е в ситуация, в която ВЕЧЕ са наложени ограничения. Хайде сега да помислим, какви би била ситуацията, ако бяха оставили всичко да се развива по сценария на стадния имунитет? Дали 15 000 интензивни легла щяха да са достатъчни, или пък Нотр Дам щеше да бъде превърнат в морга, в която складират трупове?

Малтусианските заигравания и еквилибристика с цифрите на смъртността (което е отвратително само по себе си и заслужава отделен анализ на ценностно ниво), размазвайки ги малоумно едва ли не върху населението на цялата планета, не отчита именно този фактор - броят на хората, които трябва да преминат през здравната система, и в конкретния случай френският пример дава добра информация какъв е всъщност основният проблем.

Ето защо първоначално Борис Джонсън не искаше да въвежда някакви сериозни ограничения и дори беше казал, че британците трябва да се подготвят да загубят любими хора.

НО, когато му направиха модел и му съобщиха, че 8 млн британци ще трябва да преминат през здравната система, изведнъж промени мнението си. И не само той - всички големи политици се уплашиха именно от това - не толкова от очакваната смъртност, колкото от очертаващата се перспектива ЗДРАВНИТЕ СИСТЕМИ ДА БЪДАТ ПОМЕТЕНИ ОТ МИЛИОНИ ХОРА, които ще трябва да бъдат хоспитализирани, за известен период от време. Явно никой държавник не е толкова „храбър”, че да поеме риска да изпробва на живо теориите на новите, либерални малтусианци.

Какво да кажем за България, след като френската здравна система, с цялата си мощ, се пука по шевовете? И защо, за бога, трябва да се държа като дебил, само защото не симпатизирам на това правителство, при условие, че в някакъв проблясък на ум, то все пак реши да се вслуша в съвета на професионалистите?

И да - епидемията от коронавируса не е новото издание на черната смърт, но не е и "обикновен грип". Не изпитвам грам съчувствие към онези, които се опитват да извлекат политически дивиденти от ситуацията. Пет пари не давам за „гражданските свободи” на една доказано невежа, но истерична част от нашите сънародници, която неистово държи да си пие латето на жълтите павета. Сърцето ми се къса САМО за онези, които нямат с какво да нахранят децата си. И настоявам държавата да помисли първо за тях.

Ето и френската актуална карта: 

КАРТА

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари