Войната с Бог приключи
Моята война с Бог приключи. От войнстваща атеистка, чувстваща се длъжна да осмее и подиграе всеки вярващ, да му говори стръвно за наука и прогрес, и да го заклеймява като невеж и опасен за хората тъпак, бавно и полека станах първо равнодушен агностик, а после уплашен търсещ.
Видях с очите си как вярата преборва тежки болести и държи гръбнака изправен. Тихо, достойно и без показност. Видях, че помага на хората да живеят без страх от смъртта. И разбрах, че аз, като атеист, нямам опора. Нямам надежда. Нямам онази невидима сила, която да ме кара да се изправя всеки път, когато падна.
А след смъртта на баща ми паднах и не се изправих с години. Мъката и страданието се оказаха непосилен товар за плещите ми. И нямах за какво да се хвана, за да вдигна поне малко глава.
Оказа се, че само здрава ценностна система и морални координати, възпитавани в семейството, не са достатъчни, за да живееш без болка и без страх. Тогава разбрах, че без утеха не мога да оцелея. Вече дори не ме интересува дали има Бог или няма, просто аз имам нужда да го търся.
Не знам дали ще го намеря. Но се разкайвам дълбоко за всички злостни думи, които съм изрекла към близките ми, вярващи хора. И им благодаря за милата усмивка и думите "Още е рано. Някой ден и ти ще потърсиш опората му".
Търся я. Дано я намеря.
Разпети петък.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.