Актуално
Днес живеем във времето на беззъбия мейнстрийм. Ядем "безопасна храна", дишаме "безопасен въздух", гледаме "безопасна телевизия" и слушаме "безопасна музика". Опасявам се, че нашето бъдеще е в тази посока. Знаете ли защо? Защото самите вие вече не искате някой да каже нещо остро.
Живеем в особено време. Времето на беззъбите!

Венци Мицов | 20/04/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Понеже съм музикант и наблюдавам процесите у нас през очите на музиканта, мога да кажа, че с журналистиката се случи същото, което и с музиката.

Помислете малко - в началото на 90-те българската музика беше социален коректив.
Текстовете бяха остри, безкомпромисни, музиката формираше критичното мислене, а хората от бандите от края на 80-те и началото на 90-те не бяха просто музикантии, а неформални лидери на контракултурата.

После някой се досети, че ако започне да налага друго, а не тази "опасна" музика, то постепенно хората ще отидат в друга посока.

Така и стана. Появиха се цели медии, които носеха в имената си претенцията, че са медиите на българската музика. Но там се налагаше само и единствено беззъба поп музика сакън, да няма мръсна дума, сакън, да няма нещо друго, освен малоумни любовни процвилвания в стил радомирско R n B...

За острата, истински ангажирана музика вече медии нямаше. И тя постепенно или си замина с някой самолет и не се върна...
Или се заби в мазето и си остана там.

Само че беззъбия поп, налаган от няколко добри женици направи нещо неочаквано - той направи така, че хората масово го зарязаха и пристанаха на поп фолк - а.

Защото, макар и мазен, поп-фолка дори имаше по-остри текстове от тези на българската поп музика.
А българската поп музика се правеше от хора, разкрачени между Златния Орфей и ретроградното осемдесетарско диско, което, кой знае защо, се смята за върховно музикално достижение до ден днешен.

Същото се случи и с журналистиката.

Острата журналистика бе игнорирана. Наложи се удобна такава, в която, вместо остри коментари, генериращи критично мислене, се заложи на "светското" начало.
Тази журналистика е пряко отговорна за появата на Златки, на Мегзове и на каквото още се сетите.

А другата журналистика - тя бе натикана в, както би казал Горанов - маргинални канали.

Това е причината в национален ефир да не виждате никой от острите езици. Ако тях все още ги има, то е, защото имат отчайваща нужда да кажат истината.
Макар и през канали, които вие не гледате, защото, признайте си - далеч по-интересно ви е да гледате дали Луна ще изпее някой кавър на Лили Иванова.
Не защото Луна е достойна за възхищение. А защото е образ, наложен от риалитита.

За това днес живеем във времето на беззъбия мейнстрийм.
Ядем "безопасна храна", дишаме "безопасен въздух", гледаме "безопасна телевизия" и слушаме "безопасна музика".

Опасявам се, че нашето бъдеще е в тази посока.
Знаете ли защо? Защото самите вие вече не искате някой да каже нещо остро.

Скоро гледах едно предаване, в която, кой знае защо, бях попаднал в една класация и ме коментираха колеги.
Излезе Дани Милев и каза - "ами той е хейтър".

Да бе, Дани, точно така, хейтър съм. Сигурно защото съм казал някакви неща, които никой от гилдията ни не смее да каже. Щото, ако ги каже, рязко спират да го канят да свири по частни партита на едни хора предполагам...

Време е да спра. Живеем в особено време. Времето на беззъбите.
В това време имаме два пътя.
Или да си сложим изкуствени зъби...
Или да минем на вече предъвкани манджи, които само да гълтаме.

И двата варианта си имат своите достойнства.
Моята гилдия - музикантската - в 97 процента от случаите се е научила да гълта (в оня, мръсния смисъл на думата) и знам, че там изборът е направен...

За другите гилдии не знам. Но не вярвам да е различно...

"А ваш'то сърце
са разтваря в чиния
за сръбско, хеви метъл
и гроздова ракия"...
Димитър Воев, 1991 година

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари