Актуално
Моят личен фаворит в некроложната поезия е този шедьовър: „В града на мъртвите е тихо, Спи спокойно вечния си сън ти, Михо“.
ПОЕЗИЯ ЗА НЕКРОЛОЗИ

Иво Сиромахов | 27/04/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Приятели, мисля че поезията за некролози е ниша, която все още не е добре разработена и смятам да нагазя в тоя бизнес.
Сега се запознавам с най-добрите образци в жанра:

„Добрите хора нивга не умират
Не се превръщат в пепел или дим,
Те винаги оставят светла диря,
И честен път, по който да вървим“.

Това парче много се харчи, абсолютен хит е от десетилетия. Не става ясно само защо не вървим по тоя честен път, ами продължаваме да се правим на тарикати.
Друг популярен рефрен на некроложната поезия гласи:

„Смъртта не пита кой е млад и стар
изгаря всеки в нейния пожар.
Остава въглен да гори,
където падне - вечно да боли!“

Чак па вечно… Нашият народ има поговорка „Войник и мъртвец се помнят 40 дни“.

Някои автори изпадат във възторг през делото на мъртвеца и го сравняват с вулкани и природни стихии:

„Смъртта понякога е твърде жалка,
животът непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда, наместо труп.
Пред погледа вулканен стълб се вдига,
вулкан от подвиг и копнеж,
и видиш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш!“

Но моят личен фаворит в некроложната поезия е този шедьовър:

„В града на мъртвите е тихо,
Спи спокойно вечния си сън ти, Михо“.

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари